Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Интелигентните хора се стремят да се обграждат с приятели, които да им помагат да израстват в живота, да ги вдъхновяват и провокират.“, споделя Мануела Драганова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Ние всички живеем в два свята – един като си затворим очите и останем насаме със себе си и друг, когато ги отворим, за да комуникираме с останалите. Независимо за кой от двата свята говорим, изборите ни, постъпките ни и респективно резултатите, които постигаме, всички те са подчинени на нашият mindset (вътрешната ни нагласа). Темата за вътрешната нагласа силно ме вълнува повече от 10 години. В търсене на отговори, житейският ми път ме отведе на другия край на земното кълбо в Калифорния. В продължение на няколко години там учих как се променят убежденията и начина на мислене на хората. Сега съм генеративен коуч с фокус върху вътрешната нагласа. Вече ми е доста по-ясно защо хората правят това, което правят или защо аз правя това, което правя. Но най-вече ми стана кристално ясно, че преди всичко сме човеци и неизбежно грешим.
Аз също съм допускала много грешки по време на 12-те години, в които ръководех два многомилионни проекта. Провеждали сме национални конни надбягвания за чистокръвни коне и съм ръководила Националния Хиподрум, който за огромно съжаление сега е полу-унищожен. А после бях Председател на Съвета на Директорите на хотел „Рила“ в София, където носех отговорност за предложена от мен оздравителен план. За щастие – успешен. Автор съм и на роман по действителни събития „АНА“, издаден също на английски език в Щатите под заглавие “Ana’s Way”.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Бях студентка, 19 годишна.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
И да, и не. Моето мнение е, че трябва да имаме посока на развитие, като същевременно останем отворени за евентуални непредвидени звездни възможности.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Там се оформя първоначалната ни представа за „работа“ и „отговорности“. Според мен влиянието на първото ни работно място е строго индивидуално. Всичко зависи от тава в каква среда ще попаднем и какви взаимоотношения ще изградим с хората от екипа.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Тези, на които придаваме значение.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Всички сме хора и допускаме грешки. Важното е да не се фокусираме прекалено дълго върху тях. Анализираме, правим си изводи и продължаваме напред.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Любопитство, Проактивност, Последователност, Дисциплина
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Ролята на семейството е голяма, защото в началните години те взимат решения вместо нас. Те преценяват къде да живеем, какво да учим, колко да спортуваме, с кого да другаруваме, какви филмчета да гледаме и прочее. В семейството изграждаме много от ценностите си, които ни водят по-нататък в живота. Осъзнато или не, ние сме тяхно отражение. Дали съветите на родителите са винаги най-доброто за нас – разбира се, че не. Защото родителите ни са отражение на техните родители, тоест нашите баби и дядовци, и са закърмени с техните разбирания за света. А пък бабите са възпитавани от прабабите. Следите ли ми мисълта?
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Приятелите можем да си избираме сами, за разлика от родителите и роднините. Интелигентните хора се стремят да се обграждат с приятели, които да им помагат да израстват в живота, да ги вдъхновяват и провокират. Според Майкъл Дел ако вие сте най-умния човек в стаята, значи не сте в правилната стая.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
За мен постигането на баланс не означава поставяне на граници, а постигане на съвместимост. Лично аз смятам, че не съществува понятие като продължителен „баланс“. Ежедневието ни е адски динамично и не ни позволява да се намираме дълго в покой. Не познавам човек, който да е изживял целия си живот в баланс. Нито такъв, който да е бил благословен дори с едно десетилетие без да се случи нещо извънредно. За мен „баланс“ е състоянието между два динамични етапа, което ни предоставя възможност да заредим батериите преди следващите предизвикателства.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Важното е да има развитие. Дали ще е хоризонтално, вертикално или хибридно зависи от толкова много фактори.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Ако сме достатъчно упорити и целеустремени, накрая провалът просто ще се откаже от нас.
Вижте всички актуални обяви за работа и стаж в WorkTalent.com