Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Николай Манчев
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Личното ни отношението към работата е това, което ни определя като професионалисти, независимо от работодателя.“, споделя Михаела Попова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Още от дете, когато си поръчваx сладолед на топка, винаги съм избирала комбинация от различни вкусове. Обичам да ми е цветно и разнообразно, както сладоледа, така и ежедневието. Маркетингът и комуникациите са моята професионална страст от самото начало на кариерното ми развитие, именно заради разнообразието от събития, кампании, креативни подходи и хора, които срещаш.
Казвам се Михаела Попова и вече тринадесет години работя в сферата на комуникациите. Преди няколко години сбъднах една от професионалните си мечти - да работя по тема, която силно ме вълнува и има добавена стойност за обществото и околната среда. В момента отговарям за публичните комуникации на природозащитната организация WWF Централна и Източна Европа (или както често я наричаме – пандата). Основната ни цел е да спомогнем за опазването на така нареченото „Зелено сърце на Европа“ - регион, който включва някои от последните непокътнати реки и естествени гори на континента, дом на две трети от европейската популация на мечки, рисове и вълци.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Втори курс, което ще рече на 21 години, започнах да стажувам по специалността в неправителствения сектор, а след стажа получих предложение за работа. Първия си трудов договор подписах на 25 години в ПР агенция, обслужваща водещи международни брандове на българския пазар.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Моята лична стратегия за кариерно развитие до момента винаги е била да се водя от желанието и любопитството си – в повечето случаи този подход е бил печеливш за мен. Също така вярвам, че да полагаш старание, тук и сега независимо от позицията ти, е най-добрата стратегия за развитие. Личното ни отношението към работата е това, което ни определя като професионалисти, независимо от работодателя.
Успоредно с това е добре да бъдем чувствителни към онова вътрешно усещане, което ясно ти подсказва, че е време да продължим професионалния си път в или извън дадена компания. За да сме подготвени за този момент, е важно да инвестираме в себе си непрекъснато. Било то чрез допълнителни обучения, избор на проекти, в които да се включваме – ако имаме подобна свобода, събития, които да посещаваме, за да изграждаме познанства с хора, в кръга ни на интерес. LinkedIn също ни предоставя чудесни възможности за виртуален нетуъркинг, за изграждане на личен бранд, или пък просто да полюбопитстваме за професионалния път на личности, заемащи интересни за нас позиции, и да почерпим идеи от тях.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Както е казал Вапцаров: „попаднал на хора / и станал / човек“. Първото работно място, на което се задържим за по-дълъг период, може да окаже влияние върху работните ни навици и да определи последващото ни развитие – да ни отвори нови врати или пък да ни промени първоначалното възприятие за дадена професия. Аз лично вярвам, че кариерните ни навици са комбинация от много фактори и част от тях са закодирани още по-дълбоко – определят се от личната ни човешка история, образователната система, през която си прeминал, поколението, към което принадлежиш.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Най-значима роля в моето професионално развитие имат родителите ми - винаги са ме подкрепяли и окуражавали да поемам рискове, да скачам смело, когато ми се отдаде възможност, а когато възможността липсва - да си я създам сама. През професионалния ми път до момента имах късмета да попадна и на невероятни ментори, които са били определящи за кариерата ми със съвети, контакти, но най-вече с кредита на доверие и свободата да допускам грешки, защото така се учим. Отношенията в екипа, с който работиш на ежедневна база също е от определящо значение за това как се чувстваш на работното място, а това има пряко отражение за професионалното ни представяне. Един популярен израз гласи, че човек, който се чувства оценен, винаги ще направи повече от очакваното. Поглеждайки към другия полюс, хората често казват, че не напускаме дадена компания или организация, а напускаме прекия си ръководител или мениджмънта. Човешките отношения на работното място могат да бъдат определящи за посоката на професионалното ни пътешествие.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Когато някой член на екипа ни сбърка, или аз самата, и почне да се паникьосва, обичам да казвам: „Не сме лекари, от тази грешка не зависят човешки животи“. И добавям, че не знам как се успокояват лекарите. Първа точка е да овладеем настъпилото притеснение, което може да ни попречи да видим най-краткия път към решението на дадената ситуация.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Увереност, смелост, старание, любознателност, уважително отношение към всеки един член на екипа независимо от позицията или ситуацията.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Семейството ми е моят личен компас – в първите години от кариерата ми са ме насърчавали и са ми давали увереността, която е необходима, за да скочиш в дълбокото. Към днешна дата разговорите, които водим са свързани с баланса между професионалния и личния живот.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Имала съм късмета винаги да попадам на чудесни екипи – не един колега е преминавал в графата „приятели“. Прекрасно е, когато можете да обменяте опит, да потърсиш професионален съвет от близък човек или просто да споделиш фрустрация, за да се разтовариш от негативна емоция.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Отскоро започнах да тичам и все по-често се присещам за популярната метафората за спринта и маратона – правилното разпределение на енергия е ключово, за да достигнем желаната дестинация. Като добавка бих казала, че можем да се учим на по-добър life-work баланс от т.н. Gen Z – наблюденията ми показват, че това поколение може да бъде автор на цяла готварска книга с рецепти за здравословното разграничение между тези два свята.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Краткият отговор за мен е вертикално, ако имаш усещането, че си открил професията, която искаш да практикуваш години наред. Но в хоризонталното има много голяма стойност също, опознавайки различни аспекти от цялостния организационен процес, можеш по-пълноценно да видиш голямата картина. Подобен тип опит те подготвя за смислена ръководна позиция, именно заради широкия поглед. Особено практично е и ако още търсиш професионалната посока, в която искаш да се задълбочиш след време.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Не се страхувайте да поставяте статуквото под въпрос – критичното мислене и иновативните предложения са високо ценени от истинските бизнес лидери. Кажете на глас онази смела идея, която ви се върти в главата от известно време, но не смеете да предложите, защото...
Вижте всички актуални обяви за работа и стаж в WorkTalent.com