Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Vagabond
”WorkTalent представя“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме бизнес лидерите, които ще дават своите кариерни съвети, на базата техния кариерен път опит през годините.
„В сферата на комуникациите не просто работиш, ти изграждаш отношения, развиваш общности, даваш им добавена стойност, работиш със и за каузи. Това ми носи огромно удоволствие.“, споделя Катя Димитрова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Аз съм Катя Димитрова – комуникатор по професия и по душа. Управляващ партньор на комуникационната група Интерпартнерс, независима група агенции за маркетинг и корпоративни комуникации с 30+ години пазарен
успех у нас и операции на още 9 пазара в Югоизточна Европа.
Как започна Вашата кариера? Кои моменти от Вашите първи стъпки са определящи и запомнящи се?
По време на моето студентство имаше много ограничени възможности за стажове и практики. Нямаше процеси за обучение на нови хора, стандартното професионално начало беше като административен асистент. Е, аз имах
шанса да започна едно стъпало по-високо 😊 – като преводач на кореспонденция в банка, защото владея английски, френски и испански. Харесваше ми да пиша, правех анализи на база на глобални медии и ги предлагах в редакциите на водещи ежедневници тук. Съвсем случайно ме поканиха да превеждам на снимките на една от първите реклами у нас... и това ми отвори нов хоризонт. Сферата на комуникациите (тогава реклама) ме очарова, стори ми се като магия, като перфектен баланс между работа и творчество. Бързо се разделих с мислите за международна кариера във
външната търговия и приех поканата на екипа на агенцията да се присъединя като стажант. Само година по-късно тогавашното управление на компанията сключи сделка, която налагаше изтеглянето им от бизнеса и те предложиха на мен да поема управлението, да вляза в партньорство с един от основателите – известен експерт по маркетинг от Белгия, инвестирал у нас, и да продължа напред. Без да зная думата „предприемач“, на 23 години, завършваща УНСС, тръгнах по този път и го вървя и до днес, 30 години по-късно, но бих казала със същия ентусиазъм. Това, което правя, все още ме въодушевява и ми носи голямо удовлетворение.
Кои са трите Ви най-ценни професионални качества?
Ами... четири – дисциплина, отговорност, толерантност, любопитството да уча всеки ден.
Кога ходите с удоволствие на работа?
Всеки ден! Аз съм в бизнес, който продава преживяване, емоция, лоялност – това е бизнесът на отношенията. В сферата на комуникациите не просто работиш, ти изграждаш отношения, развиваш общности, даваш им добавена стойност, работиш със и за каузи. Това ми носи огромно удоволствие. Зарежда ме работата с млади и креативни хора; да бъда част от обучение на стажанти и менторство също ми носи радост. Човек сам избира работата си така, че да му носи удовлетворение и радост. Напълно вярна е поговорката „Намери това, което ти харесва да правиш, и никога няма да ти се налага да се чувстваш просто „на работа“.
Кое би Ви мотивирало да сте лоялна към една компания?
Политиките ѝ за отношения със служителите, атмосферата на толерантност, емпатия, даването на зелена светлина за споделяне на идеи. Лидерът ѝ и неговият контакт с екипа. И не на последно място, каузите, които компанията подкрепя, и отпечатъкът, който оставя със своя бизнес в обществото. Живеем в консуматорско време, в бизнеса конкуренцията е безмилостна – на този фон компаниите, които възприемат индивидуален подход, вдъхновяват за
идеи и държат на служителите си, заслужават тяхната лоялност.
Колко важна е за Вас стойността на месечното възнаграждение?
Аз съм собственик на бизнес и за мен отговорът би бил по-различен, но стойността на месечното възнаграждение е важна за всеки. Освен мотивиращите политики и атмосферата в компанията, човек живее и работата му дава възможност да живее хубаво, да пътува и да преживява онова, за което мечтае – а това не става без заплащане. Заплатата винаги ще е фактор и винаги ще е в първата тройка значими фактори за взимане на решение за работно място.
Трябва ли да сме приятели с колегите си?
Хубаво е, когато средата е позитивна и приятелски настроена, но приятелство и колегиалност са различни неща. В нашата компания често казвам, че сме професионално „семейство“, което съвсем не значи, че трябва да сме
приятели извън работата. Екипността е чудесно нещо, но е добре човек да разделя професионалното от приятелството. Смесването им често пречи на ефективността на работния процес, прави обратната връзка за представяне в
работата необективна, дори понякога спира идеи в името на едно приятелство. Далеч съм от примера за „вълча“ конкурентна среда, но вярвам в ясната граница на лично и служебно пространство в отношенията.
Според мен е различно при хора на различна възраст. За млад човек промените са нещо добро, те дават широк професионален хоризонт, ново познание, учат на взаимоотношения с хора. След един определен момент на набран опит и експертност смяната не е нито така необходима, даже често е нежелателна. При стабилна и харесвана работна среда, утвърдена роля в екипа и визия за развитието на компанията, която ви допада, човек се чувства комфортно и може да се задържи дълго, без това да снижи нивото на неговото представяне в работата. Ако ставате сутрин и отивате с удоволствие на работа, то вие сте на правилното място. Ако чакате с нетърпение почивните дни, а е едва
понеделник – време е за промяна.
Трябва ли да внимаваме какво пишем в социалните мрежи и как това се отразява на кариерното ни развитие?
Социалните мрежи са за споделяне. Там трябва да имаме мярка, морален компас, етика – но не заради работодателя, а преди всичко заради себе си. Работодателите често използват социалните мрежи за да разберат повече за
личността на някого, за неговия натюрел, за нещата, които са невидими в работна среда – и в това няма нищо лошо, защото отсрещната страна е споделяла там съзнателно и по свое желание това, което цели именно да бъде видяно и прочетено. Не приемам това като навлизане в лично пространство, това е публично пространство. Но би било спекулативно прочетеното и видяното там да влияе върху кариерното развитие на даден човек. Ако се изключи LinkedIn, другите социални мрежи не са професионален инструмент за управление на човешките ресурси.
Кой е най-ценният съвет, който сте получавали във Вашата кариера?
Да повярвам в себе си, без да поставям собствената си оценка в зависимост от оценката на други хора. Когато искам да споделя нещо, да го направя открито и без заобиколки – най-много да срещна несъгласие. Да вярвам на
интуицията си (което обаче идва с опита 😊).
А, кой е този кариерен съвет, който Вие бихте дали?
Човек да бъде отворен и любопитен, да опитва и приема и критика и похвала с отворено сърце. Да не се страхува да опитва. Да се поставя „в обувките“ на отсрещния. Да не приема нищо лично, да надгражда, да се състезава със себе си всеки ден! И да вярва, че България е едно чудесно място за кариера, стига да ѝ дадем шанс.
Вижте всички актуални обяви за работа и стаж в WorkTalent.com