Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Manpower
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Кариерните ни навици и нагласи могат да се (и се) променят динамично, в подреден хаос, както и самия пазар на труда се мени стремглаво.“, споделя Мери Динева, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Имам вярването за себе си, че съм всестранна личност с разнородни таланти и природни стихии, но в кратце съм Мери Динева – мечтател, бизнес консултант и тийм лидер в Assert International България, компания от голямото международно семейство на Manpower Югоизточна Европа.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Започнах първото си работно приключение, когато бях на 15-16 години, 10-11 клас. Работех като помощник асистент-офис организатор-набирач в печатница. Еднорог с една дума. Сезонна и почасова работа, която продължих да посещавам до 18/19-тата си година. Първото ми заплащане беше именно на крехките 16 години и то седмично – изключително удовлетворяващ момент. Години по-късно всъщност осъзнах колко много ми е дала тази първа работа, отделно от парите, които получих и мисля изхарчих за концерт на Ману Чао.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Ако ме бяхте попитали преди две години щях да ви кажа „Абсолютно, без план за къде?“, но към днешна дата най-силните уроци, които искам да предам и като вродени вярвания и ценности са „Не бързайте, има време за всичко.“ Може би се запознах с правилните хора, които да ми покажат, че кариерата и развитието вървят ръка за ръка с ценностната система, почивката и осъзнатост.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Кариерните ни навици и нагласи могат да се (и се) променят динамично, в подреден хаос, както и самия пазар на труда се мени стремглаво. Първото ни работно място ни учи на уроци, които според мен, осъзнаваме в последствие, попадайки в други ситуации, в друга среда, с други колеги. Каквато и да е първата ни работа, то тя поставя основите на дисциплина и отношение, всичко друго надграждаме и учим постоянно.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Менторите в живота ни – осъзнати и не, онези хора към които се обръщаме за съвет, решение или подкрепа. Това могат да бъдат и бизнес партньорите ни, приятелите ни и хората от семейството ни.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Осъзнатото вярване, че грешки няма. Ще си позволя да цитирам (не директно) велик учител и духовен ментор – „Или се научаваш, или побеждаваш.“ Разбира се, има много динамични, тягостни ситуации, които ни вкарват в спиралата на оценка – грешно, добро, правилно и т.н. Стига да имаме нагласата и критичното мислене, смятам, че реакциите трябва да са премерени и осъзнати. Моите вярвания и ценностна система са пряко свързани с мислите и действията за това ще задам критичните въпроси за размисъл – оставяме ли се на първичната емоция или влизаме в действие след „грешка“? Позволяваме ли си да чувстваме в дълбочина и да чуваме интуицията си?
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Гъвкавост, критично мислене, адаптивност и кретивност. 😊
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Семейството е важно в изграждането на първите връзки, които създаваме подсъзнателно и съзнателно. Да „трябва“ не бих казала, но е добре да се вслушваме в хората с опит, но критично – с въпросите на времената, в които живеем.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Мисля, че на въпроса със събитията и конкретни хора успях да отговоря. Приятелите ни са важна част от средата, в която се поставяме и която създаваме.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Канализирайки мислите, вътрешните ни усещане и интуиция, балансът би могъл да е постижим. Нека не забравяме, че сами поставяме здравословните си граници и това да не пренасяме работа у дома или у дома в работата. Личната отговорност и настройка са най-важните съставки в рецептата.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
И двата типа развитие имат своите плюсове и предизвикателства. В зависимост от организацията, компанията или корпорацията, в която избират да се развиват (или собствения бизнес) и двата типа развитие ще бъдат част от изграждането им като професионалисти.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
„Не бързай, има време за всичко.“
Вижте всички актуални обяви за работа и стаж в WorkTalent.com