Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Студио Дизайн Депо
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Вярвам, че трябва да имаме ясна идея какво искаме и как да го постигнем, не само за кариерно развитие, но и за всичко останало.“, споделя Камелия Павлова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Камелия и обожавам работата си. Вече 20 години се занимавам с маркетинг, срещайки невероятни професионалисти и предизвикателства, които поддържат любопитството ми. В момента съм Маркетинг директор в Карлсберг България.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Първото си възнаграждение получих от родителите си, когато бях на 13 години и цяло лято помагах в бизнеса, който имаха. След това започнах работа на редовна заплата на 17 години.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Вярвам че трябва да имаме ясна идея какво искаме и как да го постигнем, не само за кариерно развитие, но и за всичко останало. Научила съм, че ако нямаш представа какво очакваш, то тогава има вероятност да си разочарован. Така че е добре да разпознаваме следващата точка, към която се стремим. А най-забавното и обогатяващото е пътят до там, който може и да не върви точно по стратегия.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Влиянието е огромно. Това е моментът, в който наблюдаваш за първи път работна етика, участваш в екипна работа и срещаш първият си ръководител. В това отношение винаги казвам, че съм имала голям късмет, защото имах възможността да попадна в един невероятен екип. С много голяма част от тези хора сме приятели до днес. Първият ми пряк ръководител е мой ментор и сега. Навиците и уроците, които остават, са пряко свързани с това колко си искал да взимаш
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Най-голям отпечатък са оставили тези, които са се превърнали в мои ментори, част от тях са ми били мениджъри, а други са били много добри лидери. При всички случаи обаче това са хора, от които можеш да научиш и които споделят опита си. От друга страна, отпечатък оставят хора, с които си бил в трудна ситуация. Обикновено е грандиозно неприятно, но пък в такива моменти си проличават истинските принципи и ценности. В тези моменти израстваш и се отваря ново полезрение, което те готви за следващото.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Реакцията е проста – приемане. Това не означава, че трябва да се оневиниш или да се обвиниш. Приемаме и след това спрямо ситуацията действаме правилно. Много е важно винаги да бъдем в реалността и да не я подменяме в такива ситуации. И след това всичко е по-добро.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Според мен дисциплина и способността да имат визия. И двете помагат в моментите, когато мотивацията изчезва. Не вярвам в утопията, че човек винаги е много мотивиран, раздава се на макс постоянно и просто е много щастлив всеки ден. Това не вярно, когато се развиваш, защото моментите на излизане от комфорта са чести. И тогава стъпваш на ясната идея защо го правиш и на продуктивните ти навици, които продължават да те движат напред.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Добре е винаги слушаме родителите си, защото те би трябвало да са най-честни с нас. Дали обаче ще вземем всеки съвет и ще живеем според него, е въпрос на личен избор. И тук вярвам в здравословните граници. Колкото по-ясно чуваме собствения си глас, толкова по-верен път избираме.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
В годините назад много от моите колеги са се превърнали в приятели. Винаги е полезно и интересно да чуеш различна гледна точка, а понякога и отрезвяващо. Така че е важно до толкова, че да извлечен максимално ценното от техния опит и възгледи и да го приложим според нашите собствени принципи.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Рецептите са скучна концепция. Това означава да се стремиш към нещо което да се получава всеки път по един и същи начин. И тогава губиш чара от това да живееш. Ясни граници винаги трябва да има и те се базират на ценности и приоритети. Но балансът всеки път ще изглежда различно, защото в различни етапи ще имаме нужда от различни неща.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
В началото, когато се трупа опит, е за препоръчване да се учат различни неща и в различни ситуации. Това дава много – увереност, гъвкавост, бързина, дисциплина. Все качества, които ще бъдат необходими при вертикалното развитие. Но развитието винаги е в тясна връзка с интензитета, който избираш да имаш в работата си.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Няколко секунди кураж могат да променят живота ти по начин, който 20 години разум не биха могли. Това си го припомняйте в случаите, в които не си вярвате достатъчно. Усещането след това е велико.
Вижте всички актуални обяви за работа и стаж в WorkTalent.com