Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”WorkTalent представя“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме бизнес лидерите, които ще дават своите кариерни съвети, на базата техния кариерен път опит през годините.
„Веднъж Коста Цонев ми направи комплимент за работата ми и каза: Давай Ники, ако не ти отворят входната врата, влез през прозореца, ако и той е закован, влез през мазето или покрива!“, споделя Ники Кънчев, поредният ми гост в рубриката.
Кой е той?
Казвам се Николай, но с времето се смалих до Ники. Фамилията ми е Кънчев.
Кънчеви слизат от Балкана, Тетевенско почти боси и се заселват около гарата в Червен бряг. Татко имаше трима братя, мама сестра. Имах чудно детство в двора на гимназията – нонстоп ритахме футбол, после се появи музиката и момичетата.
Как започна Вашата кариера?
Буквално в кварталната бръснарница докато чакаме поредната прическа „Нула номер“ някъде 9-10 годишен ми замириса на печатарско мастило. Огледах се и видях вестниците пред мен на масичката. Разгърнах първия, втория, но третият ме зашемети. Беше „Септемврийче“ и ми говореше директно по детски. Веднага започнах да се питам защо вестникът има първа и последна страница, какво и защо са го сложили на последна и какво на първа. Вече тийнейджър открих Кеворк и света на „Всяка неделя“. Това е моят Ментор и досега. Влияеше ми, без да го познавам, без да съм го виждал на живо. Това беше и остава истинска Магия.
Сега получавам подобни отзиви от млади хора, на които много им е харесвал „Стани богат“ като деца и тийнеджъри. Това е може би най-голямата ми награда. Че съм помогнал да се оформи един характер, да се избистри един мироглед, някой някъде да прогледне.
Кои моменти от Вашите първи стъпки са определящи и запомнящи се?
Една от основните ми и най-смели стъпки, за която и досега се питам къде съм извадил кураж, е да кандидатствам „Журналистика“ и то в Софийския университет. По мое време там беше „Обетована земя“. Първо се влизаше през иглени уши, второ учех с децата на декани, професори, влиятелни фигури. Както и да е влязох.
Втората ми сериозна стъпка беше да започна отнякъде. Колегите ми бяха вече много активни по медиите, а примерно състудентът ми Цецо Милев вече беше издал стихосбирка още преди първи курс. Гледах като замаян, но разбрах, че борбата ще е бъде дълга и продължителна и тръгнах и аз по пътя си. Студентски вестници, дописки, репортажи.
Третата ми много сериозна стъпка е след промените да не скоча на всяка цена към екрана. Въпреки, че съм завършил точно „Телевизионна журналистика“ вече бях претръпнал и дори отказвах апетитни предложения от водещите телевизии. Казах си „Ако е писано – ще стане, ако не е – не е болка за умиране“. И така успях да натрупам още опит, знания, рефлекси и други важни качества. Най-важното е самочувствието, базирано на професионализъм.
Кои са трите Ви най-ценни професионални качества?
Супер въпрос е това. В различните години тези професионални качесва са различни, но основното е „Да гориш в работата си“, което преведено е „Да ти е интересно“. Ако на теб ти е скучно това ,което правиш, то повярвайте ми и на хората ще е. Насила да ти е интересно също не е вариант, личи си през екрана в нашата професия. Тук бих добавих и уважението към колегите от екипа, от компанията/медията. Всички сме заедно, всички сме едно в предаването. Бъди професионалист с тях и изисквай същото от тях.
Кога ходите с удоволствие на работа?
Винаги! И то не е заради остарелия лаф с хобито. Обратното работата не е хоби за мен и никога не е било. Работата е отговорност, 5 предавания за един ден да бъдат записани професионално, да са интересни, да има дълбочина в тях, да има съдържание. На зрителите да им е вълнуващо.
Същото важи и за гостите ми в Дарик радио. Най-добрата атестация я виждам в очите им на тръгване: „Бих искал пак да дойда!“
Кое би Ви мотивирало да сте лоялен към една компания?
Лоялността е сред основните ми професионални и човешки качества. Как днес ще си приятел с някого, а утре или след хикс дни няма да си!!!Повече от 20 години бях в Нова, 30 години съм в Дарик радио. Обичам да тежа на мястото си.
Колко важна е за Вас стойността на месечното възнаграждение?
Е, важна е. Тук ще припомня също един остарял профи бисер: „Те се правят че ни плащат, ние се правим че им работим“. Лошо, порочно и недостойно. Първи го разбраха работодателите, които вместо да имат специална политика спрямо служителите си, през 90-те и 00-те ги губеха за 200 лева повече дадени от някой друг. От тази крайност се отиде в другата и айти фирмите започнаха да кътат кадрите си доста сериозно с бонуси, социални „сладкиши“ и прочие. Истината е може би някъде по средата. Не съм голям спец, честно казано. По-скоро наблюдавам тези процеси.
Трябва ли да сме приятели с колегите си?
И да и не. И помага и вреди. Пресичането на границите може да вдигне един екип, но може и невидимо да го разяде.
През колко години трябва да сменяме работното си място, за да се развиваме кариерно и кой е най-ясният знак, който ни показва, че е дошло време за промяна?
Аз направих такава крачка и съм част от БТВ. Направих го главно заради предаването „Стани богат“, което си върви по неговия си път.
Може би трябва да даваме на компаниите някакъв 2-3- макс 5 годишен шанс да ни оценят. Ако това не се случва, съветвам ви да си взимате шапката и да потърсите щастието другаде. Сега сте благословени в това отношение. Преди в моята сфера имаше 1 тв, 1 радио и 20 вестника. Къде ще отидеш, ако се махнеш?
Трябва ли да внимаваме какво пишем в социалните мрежи и как това се отразява на кариерното ни развитие?
Мега интересен въпрос. Ако много се „пристискваме“ какво публикуваме и какъв би бил ефектът/дефектът, що за свободни хора сме? И в същото време да пускаме „малдивски снимки“, ако правим остри политически коментари или сочим този или онзи, също не е оки според мен. Тук всеки си „преценя“.
Шефът трябва да те оценява по работата ти, а не по постовете ти. Но човек е и това, което поства.
Кой е най-ценният съвет, който сте получавал във Вашата кариера?
Веднъж Коста Цонев ми направи комплимент за работата ми и ми каза: Давай Ники, ако не ти отворят входната врата, влез през прозореца, ако и той е закован, влез през мазето или покрива“! Превеждам си този съвет: да си упорит, да търсиш и да намираш.
А, кой е този кариерен съвет, който Вие бихте дали?
Ще парафразирам Марк Твен, който казва: Ако можете да направите добро и това няма да ви навреди – направете го. И никога не отказвайте питие с колегите – пак го е казал остроумният американец.
Вижте всички актуални обяви за работа и стаж в WorkTalent.com