Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Михаил Петров
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
"От изключителна важност е човек да харесва това, което прави и да е наясно с избора си и последствията от него.“, споделя Глория Николова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Глория Николова, Директор Връзки с клиенти и член на Съвета на директорите на Експат Асет Мениджмънт, една от най-големите независими компании и лидер в доверителното управление на инвестиционни спестовни сметки у нас. Отскоро съм и в ролята на Изпълнителен директор (CEO) на Българската CFA Асоциация (CFA=Chartered Financial Analyst). Завърших бакалавър Business and Economics в Икономическия университет във Виена (WU Wien). Преди да се завърна в България, заемах мениджърска длъжност в една от най-големите австрийски банки Erste Group Bank. Кариерното ми развитие е преминало и като данъчен консултант в LeitnerLeitner, Виена и стажант в Европейски Парламент, Брюксел.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
На 14-15 годишна възраст започнах да помагам във фирмата на родителите ми, към този момент те се занимаваха с рекламна/печатарска дейност (производство на календари, тетрадки и др.). Участвах в целия процес. Често се шегувам и днес, че някои календари, които висят в офисите на мои колеги, всъщност някога съм ги правила аз. Чувството да си купя нови обувки със спечелените пари беше несравнимо.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Категорично да. Важно е да се начертаят стъпките и целите още в ранна ученическа, та дори и детска възраст. Според мен основна роля тук играят качественото образование и влиянето на чужди езици. Стратегията за всеки човек би могла да варира във времето, но качествата, които със сигурност изисква тя, са постоянство, ясни цели и търпение. От изключителна важност е човек да харесва това, което прави и да е наясно с избора си и последствията от него.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Първото работно място е основополагащо и дава ценни насоки как да изградим работни навици и организационни умения. Често то може да ни даде индикация дали сме се насочили в правилната посока/правилния сектор. На първото ми работно място във Виена (LeitnerLeitner) имах късмета да работя с изключителен ментор, от който съм научила много и до ден днешен следвам като пример за професионализъм. Считам, че младите хора трябва да се целят да правят повече на брой стажове (дори в различни направления), за да могат да отсеят кое е най-доброто за тяхното развитие.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Събитията, които оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие, а дори и в житейски план, са тези, в които сме извън зоната си на комфорт. Растежът и комфортът почти никога не съществуват заедно. Поглеждайки назад, моментите на най-големи предизвикателства са ми носили най-голям брой ценни уроци.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Грешките са част от пътя към победата и понякога действат отрезвяващо. За мен е важно е да се анализират причините, довели до тях и да се стремим да подобряваме себе си, вместо да търсим „виновник“.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Хората, които са адаптивни, дисциплинирани, отговорни, не се отказват лесно и са отворени за нови идеи често търпят по-бързо кариерно развитие в една организация. Такива хора скачат в дълбокото и не се страхуват от промени. Образованието само по себе си не е достатъчно. Вярвам, че в някои професии личностните качества (т.нар. soft skills) са дори по-важни от техническите познания.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Ролята на семейството бих я определила като „житейски барометър“. Семейството е винаги до нас – и на върха, и в най-тежките моменти. От голямо значение е добрият пример в семейството (пример за ценностите, дисциплината и как да бъдеш отговорен и добър човек). От друга страна обаче не мисля, че задължително трябва да следваме кариерните съвети на родителите си. Всеки сам трябва да усети и намери какво му носи удоволствие, какви са силните му качества и в каква посока би искал да се развива.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
В моменти на кръстопът приятелите могат да ни дадат различна гледна точка и перспектива, която ни кара да погледнем нещата от друг ъгъл.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Ако има рецепта, то аз още не съм я открила. Тук ще цитирам мой близък приятел: „Ежедневно се опитвам да си подредя живота“. Важно е да се поставят здравословни граници между личния и професионалния живот. Всеки трябва да намери за себе си това, което го удовлетворява и балансира. Човек, който се чувства удовлетворен и пълноценен, е много по-полезен за една организация.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Комбинация от двете.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Най-ценният получен кариерен съвет е да подбирам битките си и да не живея в кутията на перфекционизма. Опитвам се да го следвам. Моят съвет – не се отказвайте, а се научете да си почивате и да приоритизирате.
Вижте всички актуални обяви за работа и стаж в WorkTalent.com