Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Победите никога не са само за лидера. Победите са винаги за хората, които стоят зад и до нас.“, споделя Ваня Ананиева, поредният ми гост в рубриката.
Кой е той?
Накратко за мен. Казвам се Ваня Ананиева – на 44 години съм и може да се каже, че цял живот се занимавам с Интелектуална дейност. В чисто личен план отчитам за постижение факта, че имам страхотно семейство в лицето на съпруг и две деца, които ме подкрепят безпрекословно във всяко едно мое начинание. Завършила съм МИО, английска филология и Комуникационен и бранд мениджмънт, в момента правя магистратура графичен дизайн. Вярвам, че човек никога не трябва да спира да учи – не само защото тази теза подкрепя бизнеса, който правя, но и защото истинското удовлетворение настъпва тогава, когато си успял да дадеш на сърцето и душата си храна за размисъл.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Преди повече от 25 години, работих за кратко в рекламна агенция, където и всъщност получих първото си възнаграждение. Малко след това създадох Интелект – езикови училища, помещаващи се в самото начало на 8. етаж в панелен апартамент в София, в хола на баба ми J Средствата, които започнах да получавам от преподаването си на хора на възрастта на родителите ми, са може би най-ценните в живота ми, защото си бях доказала, че мога сама да определям пътя и този път ми се отплащаше.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Тук историята е малко по-различна. След създаването на Интелект през 2000 година, срещнах моя човек, с който създадохме семейство и впоследствие всички останали бизнеси, с които се занимаваме. През 2009 година, естествено се роди преводаческата ни агенция, която тази година става на 15 години. 6 години по-късно създадохме една от първите ескейп стаи в България, а 5 години по-късно влязохме във владение и на следваща ескейп стая. Междувременно с един изключително талантлив млад човек направихме уеб студио, което се развива с пълна пара от 7 години. Освен бизнесите, които развиваме, имаме и множество социални инициативи – “Интелектика” – състезание по чужди езици, “Училище за бъдеще” – конферентен формат на обучения за учители (съвместно с Жюстин Томс) и черешката на тортата – Фондация “Предай Нататък” – в която с Георги Малчев помагаме на хора в старчески домове и домове на хора с увреждания да получат достойни грижи и внимание. Стратегия не мисля, че някога съм прилагала в гореизброените. По-скоро поетапно разгръщане на най-доброто, на което сме способни.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Важна е средата, в която ще попаднеш. Особено, когато си на 18 и нямаш никакъв поглед на бизнес света. Смятам, че ценностите, които човек носи, както и доброто възпитание, което получава от своите родители, са безспорен фундаментален фактор за създаване на навици. В моя случай – сама създадох своите работни навици и ги координирах със света, просто защото нямах човек, който мен да ме научи.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Моментите, в които сме осъзнали, че от нас зависи да променим света и хората до нас. Когато с една малка постъпка към твой служител си му дал да разбере, че той е страхотен човек и се гордееш с него. Когато в късни доби получаваш изненада от целия ти екип, защото са помислили за теб и са искали да те зарадват. Когато заедно с екипа постигаме нови професионални върхове и ги празнуваме заедно. Защото победите никога не са само за лидера. Победите са винаги за хората, които стоят зад и до нас.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Чудесно е да се греши. Уроците и последствията от тези уроци са стълбичките, които са необходими за нашето израстване. Случвало ми се е да допускам една и съща грешка повече от веднъж. Първоначално се ядосваш, не си обясняваш каква е причината това да е така. Но после става ясно, че си имал нужда втори път да сгрешиш, за да разбереш добре урока. За някои човешки изводи са нужни повече грешки. И е добре да не страдаме от грешките си, а да се отнасяме с благодарност към тях. Всяка една е благословия за израстването ни в кариерата и като хора.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Бързото кариерно развитие е за хората, които имат ярко светоусещане и бърз ум. Толкова ми е щастливо, когато срещам хора с ум като бръснач, с фино и критично чувство за хумор. Такива хора прогресират много, ще ги познаете по това, че те винаги искат да се доусъвършенстват, те никога не спират да учат и знаят, че това, което са постигнали изобщо, ама изобщо не е достатъчно. Тези хора рядко се оплакват, за тях виновен може да бъде единствено Аз-ът, нямат претенции да са най-добри в нещо, въпреки че в общия случай точно те са първенците. Те са винаги жадни за знания. Ето защо и аз съм щастлива от работата, която имам – защото в Интелект винаги идват хора, които искат да стават по-добри. Много е приятно да съм част от този процес.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Когато преди 25 години казах на моите родители, че искам да построя езикова империя, получих тяхното голямо “Да”. Не знам какво точно бих направила и как би се стекъл животът ми, ако нямах тяхната подкрепа. Семейството е голяма сила и когато визията ти е подкрепена от най-близките, няма сила, която да те спре. Това е и което аз искам за моите деца – да имат поглед напред и да сбъдват своите собствени мечти. Ние с баща им сме тук, до тях, за да ги подкрепим.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Приятелите са нашето най-вярно огледало. И успехът е сигурният тест, който можем да направим за да оценим приятелствата. Истинските приятели ще обичат успеха ти, ще се гордеят с теб, ще те подкрепят и ще ти казват истината. Истинското приятелство е онова, което остава след големия кариерен скок и след фалита. Тези хора, които са с теб и в двете, са твоите хора. И тези, които не се главозамайват от собствените си постижения, за да забравят истинските човеци до себе си.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Ако имах тази рецепта, бих я разказала на целия свят. Аз лично нямам формула и ясна граница. Компанията е навсякъде около мен, в мен и зад мен. Вечер се прибирам при семейството си, но довършвам и някои задачи. Отивам на почивка, но с удоволствие разписвам стратегии в самолета. Работя в офиса, но обичам да обядвам със съпруга си. И, знаеш ли, това е балансът за мен. Чувствам го точно и на място.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Категорично когато си млад, хоризонталното кариерно развитие е голям плюс. Да преминеш през различни позиции и отговорности, носи голямо удовлетворение и развиване на качества. Когато намериш и знаеш вече кое е твоето е време за вертикално развитие.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Бъди най-добър в това, което правиш. Старанието и инвестицията на време в това да станеш най-добрия винаги се отплащат. И помни, че няма да го разбереш сега. Но ти обещавам, че ще се случи!
Вижте всички актуални обяви за работа и стаж в WorkTalent.com