Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Борис Христов
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Човек е хубаво да има кариерна стратегия, но не трябва да се страхува да я променя на базата на обстоятелствата.“, споделя Петя Дилановска-Григорова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Петя Дилановска-Григорова и съм бизнес партньор човешки ресурси в Woodward Bulgaria. В началото на кариерата си започнах работа в телевизията и минах през почти всички аспекти на шоубизнеса- музика, кино, реалити формати. В последствие се преориентирах към корпоративния свят. Оказа се, че работата с хора е голямата ми страст.Майка съм на две малки момчета, чрез които преоткривам Света, а хобитата ми са кино, музика и спорт.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Първата ми работа беше на 13 г, бях представител на козметична компания. Работех от името на майка ми, тъй като не бях пълнолетна. Тогава възнаграждението ми беше инвестирано в продуктите на компанията и реално получавах козметика, вместо пари, но това си беше награда. След като станах на 18, започнах да работя официално, като инструктор в модна агенция, преподавах сценично поведение на деца и тийнейджъри. Тогава вече ми плащаха, снимах се и в реклами и така изкарах студентските си години. Бях много горда, че работя.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Мисля, че кариерното развитие крайно субективен процес. Не са много тези, които знаят от деца какво искат и го гонят с годините, това си е призвание. Има и хора обаче, които проявяват любопитство в различни сфери и не са съвсем сигурни кое е тяхното нещо. Някои срещат разочарование по пътя на сбъдването на мечтите си и се преориентират. В този смисъл, според мен е хубаво човек да има стратегия, но не трябва да се страхува да я променя на базата на обстоятелствата.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Със сигурност първото работно място е основополагащо за възприятията какво представлява работата, какви са отношенията между колегите и каква е организацията в една компания например. Не съм сигурна, че на първата си работа един млад човек е наясно с потенциала и възможностите си, за да ги прилага напълно, но това е начин да се опознае и да си създаде представа в кое е добър и в кое - не толкова.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Големият отпечатък може да е в двете крайности- разбиране, приемане, насърчаване, подкрепа, насоки за развитие. Обратното също е запомнящо се - пренебрегване, липса на уважение, липса на обратна връзка, демотивация. Според мен е важно човек да преценява добре ситуацията и хората около себе си и да си дава сметка доколко се чувства добре в средата, в която е. При всички случаи позитивните емоции и хора оставят далеч по- значима следа в спомените ни. В крайна сметка всички търсим признание. Но и в двата случая е важно да се учим какви да бъдем ние с другите и как да поднасяме информацията, как да ценим околните, да ги мотивираме и подкрепяме.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
В един прекрасен период от живота си, ходех на рафтинг. Инструкциите, които гидовете ни даваха е, че ако лодката се обърне в буйните води, най- важните първи реакции са „без паника, правилно дишане и ориентация“. И до днес се опитвам метафорично да се справям по този начин- да приемам ситуацията спокойно, без излишна драма и самобичуване. Важно да се осъзнае грешката, да се направят изводи, да се избягва повторна такава и да се продължи напред с ясното самосъзнание, че не е дошъл краят на Света.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Познание, целенасоченост, учтива комуникация с околните, професионализъм, желание за въвеждане на иновации, позитивна нагласа, самообладание, даване на обективна обратна връзка, уязвимост, емпатия, добра работа в екип. Много ценя човешкото в едно такова пътуване, за да бъде кариерното развитие осмислено и стойностно. Има и друг начин, който не бих казала, че подкрепям- прекалено напрягане, манипулация, постоянни изисквания, очаквания или недоволство, дори заплахи, че ако не бъде промотиран, даденият човек ще напусне.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Родителите са хората, които ни обичат и искат най- доброто за нас. Това обаче не винаги означава, че знаят кое е то. Моето мнение е, че кариерните решения е добре да се вземат самостоятелно. Да, важно е мнението на близките- родители, партньори, деца, но все пак това е личен избор. Има родители, твърде амбициозни, изискващи, принуждаващи, а не мисля че това е помощ, ако детето им не е готово за определена роля. Понякога това пренатягане има твърде висока цена. Обратното също- съвети за смирение, за избягване на конфликти, да се избегнат сътресения,да не се предприемат рискове, ако детето им се чувства дискомфортно на конкретно място, да си остане там, защото примерно е сигурна работа. Това не е помощ- директно вреди.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
От моите наблюдения приятелите имат позитивно влияние. Като наши връстници и близки, знаят достатъчно добре какви са предизвикателствата, проблемите, плюсовете и минусите на времето, в което живеем, защото също се сблъскват с тях. Понякога с приятелите се споделя повече, отколкото с родителите. Много хора започват работа, защото техен приятел работи на съответното място и го препоръчва. Това са допълнителни възможности за намиране на работа, извън стандартните. В много компании „Препоръчай приятел“ е успешна програма. Ние също разчитаме на нея и мога смело да заявя, че едни от- най дългосрочните и отдадени служители са постъпили при нас именно така.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Има прекалено много рецепти за всичко. Ако не се получи рецептата, се чувстваш зле. Затова твърдя, че не трябва да има рецепта и всички да се засилим да сме балансирани. Мисля, че има и хора, които нямат нужда от ясни граници. Ако се обърна назад, голяма част от моите близки и приятели, са колегите, с които съм работила. Колкото и да се повтаря, че на работа не сте приятели, че само децата в къщи ще помнят как те е нямало, а си бил на работа и останалите пораждащи вина теории, не съм съгласна. Мисля, че балансът идва, когато умееш да комуникираш кое е важно за теб. „Тази седмица имам много работа, ще се наложи да сложа другите неща малко в страни, но в определен момент везната ще се наклони в обратната посока и ще се отдам на любимите си занимания“ . Моите деца знаят, че ако не работим с баща им, няма да има играчки и са наясно защо се налага да закъсняваме или отсъстваме понякога. Понякога си в спешна среща от плажа, понякога си тръгваш от работа по-рано, за да отидеш на кафе с приятел. Това е.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Когато си млад и имаш енергия и амбиция, е много вероятно да гониш вертикално развитие. Когато се понатрупат ангажименти като семейство и деца, се приоритизира и личното време. Младите хора са нетърпеливи, особено мъжете. Много често в интервютата за работа кандидатите ме питат колко време им трябва, за да стигнат до мениджърска позиция, какъв е пътят за развитие. За тях това е много важно. Още по-важно е да е бързо. И предприемат рискови маневри. Голям процент от жените искат да имат повече информация, да са по-добри, да са подготвени, да имат увереността, че са наистина добри в това, което правят.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
„Подкрепяй себе си, така както подкрепяш своите приятели. Ако твой приятел кандидатства за позиция, за която може и да не е перфектния кандидат, ти ще го насърчиш, ще го подкрепиш и ще вярваш в него. И той ще успее. Ако ти кандидатстваш, ще си кажеш, че не си достатъчно добър, че може би няма смисъл, защото ти липсват качества, нищо чудно и да се откажеш. Отнасяй се със себе си така, както се отнасяш с най-добрия си приятел“.
Вижте всички актуални обяви за работа и стаж в WorkTalent.com