Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Ние хората понякога се вглеждаме твърде много в дребни и незначителни грешки, а сме склонни да не обърнем внимание на доста по значими.“, споделя Живка Кънделова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Моето име е Живка Кънделова и отговарям за маркетинга и корпоративните комуникации в Аджибадем Сити Клининк. Работя в маркетинг сферата повече от 18 години, минавайки през всички нива на работната йерархия, с което изключително се гордея. Според мен всеки успешен специалист трябва да е извървял този път. Професията ми бе любов от пръв поглед и до ден днешен работя или бих казала, живея това, което обичам да правя. Вярвам, че без правилния маркетинг и комуникация една компания не може да постигне целите си и да бъде лидер в сектора си.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Работният ми път започна още на 17 годишна възраст през летата, като преводач от италиански език, а желанието да разполагам със собствени средства и да не бъда в тежест на родителите си бе основен мотиватор за мен. Тази работа и ранният старт ме научиха на самодисциплина и инициативност, както и стремеж за развитие. Не бих казала, че беше заплата в смисъла, който обичайно употребяваме, но донесе в мен увереност и възможност да започна да сбъдвам мечтите си. Развиването на трудови навици в ранна възраст с работа, която е съобразена с възрастта и другите активности, според мен дава много добра възможност за по-плавното и лесно адаптиране на човек при започването му на първите сериозни и на пълен работен ден работни ангажименти.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Според мен генерално човек трябва да има план за живота си и това включва, и кариерата в частност. Но живеем в динамични времена с промени и новости, които дори и не сме очаквали. Ковид, изкуствен интелект и т.н. промениха много начина ни на работа, възможностите пред хората и това в кое има потенциал да се развиваш, така че за мен няма еднозначен отговор на този въпрос. Лично за себе си това което съм установила е, че човек трябва да бъде консистентен в това, в което е избрал да се развива и да върви стъпка по стъпка - систематично в кариерния си път, защото само тогава може да бъде уверен в това, което прави на позицията, която заема. Като маркетинг специалист, който през по-голямата част от кариерата си му се е налагало да разработва стратегии, бих казала, че без план и стратегия в този живот трудно се успява в каквото и да е начинание – семейство, кариера, бизнес дори и в здравен аспект. Разсъждавайки над този въпрос стигам до извода, че най-добрият начин човек да предскаже бъдещето, е да го създаде, което в есенцията си е стратегическо мислене. Или както казва Екзюпери: „Цел без план е само мечта!“
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Първото работно място на човек не винаги е това, което очаква, предвид факта, че най-често няма опита и зрелостта за един по-осъзнат избор. Но ако положи усилие да извлече максимума от позитивното и негативното, то може да се окаже страхотно място на което да получи ценни уроци. Истината е, че всяка една работа оформя различни аспекти от нашите работни навици и за мен първата месторабота няма как да ги изгради напълно, защото от опит смея да твърдя – няма перфектна работна среда с перфектни работни механизми и хора. Лично считам, че кариерните навици се изграждат с времето и опита, с това да преминеш през различни ситуации – да дерзаеш. А за нас, като мениджъри трябва да бъде водещо да въвеждаме новите си колеги с внимание и пречупвайки тяхното възприятие за процесите през призмата на новака, ако искаме да създадем следващото поколение успешни мениджъри, с които да се гордеем.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Няма значение малка или голяма победа/загуба, всяка една от тях оставят трайна следа в кариерното ни развитие, тъй като сме хора, а нищо човешко не ни е чуждо. Когато си отговорен специалист и милееш за работата си, дори ежедневните дребни ситуации оставят трайна следа в теб, защото по този начин еволюираш и развиваш уменията си. По отношение на хората, дори и хигиенистката може да остави отпечатък в кариерното ти развитие, защото мъдростта и ценният съвет понякога се крият на неочаквани места и са част от житейския опит на всеки човек. Но пък възможността да имаш мениджър и ментор, който да те наставлява така, че вместо да се чувстваш принизен, поради неопитността всъщност да летиш, е безценно. За щастие в моя живот срещнах не един, а двама. Единият до ден днешен освен мой ментор е и най-добрият ми приятел. Като мениджър се надявам един ден и аз да съм докоснала някой по този начин.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Труден въпрос, всяка ситуация е различна и съответно тежестта на допуснатата грешка също. Ние хората понякога се вглеждаме твърде много в дребни и незначителни грешки, а сме склонни да не обърнем внимание на доста по значими. Истината е, че трябва да погледнем на тях като на урок, да претеглим тежестта на грешката и следващият път да направим нещата по-добре, но не и да се самобичуваме твърде дълго, защото съвършенство няма никъде и грешките са важна част от израстването ни като индивиди и професионалисти.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Не бих могла да се изкажа компетентно по този въпрос, тъй като за мен бързото кариерно израстване не се асоциира с устойчивост и адекватност. За мен един ръководен кадър трябва да е преминал през различни етапи и да е изкачил стълбичката с релевантно темпо, за да е достигнал емоционалната и работна зрялост. Познавайки „трънливия“ път и детайла на всеки процес може да имаш голямата картина и да бъдеш от полза на всички нива в организацията си. Но, ако трябва да предположа, то би било сериозна зрялост, иновативност, инициативност и голяма доза креативност, което така или иначе е моята дефиниция генерално по отношение на кариерното израстване.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Всеки трябва да следва своя път, чудесно е да слушаме родителите си за напътствия и насоки, но не смятам, че това трябва да бъде водещото при ориентирането в бъдещото кариерно развитие и избор. Не, че родителните ни не са искрени и чистосърдечни, но аз като родител смея да твърдя, че понякога обичаме да проектираме нашите амбиции или несбъднати мечти върху децата си, а това не води до нищо добро. А що се отнася до семейството и кариерния ни път, бих казала, че е от изключителна важност, тъй като то е твоят мотиватор за растеж и усъвършенстване, твоят гръб, когато времената са тежки и твоя морален компас във всяка ситуация. Подкрепата от близките хора е силен мотиватор и ти дава спокойствието да опитваш нови неща, да достигаш нови хоризонти. Считам за късметлия всеки, който среща силна подкрепа и силна критика, когато е необходимо от семейството, защото тогава няма невъзможни върхове за покоряване.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Приятелите са като семейството, те са твоят балансьор и твоят стремеж, така да се каже запалителната система в двигателя. Доставя ми огромно удоволствие да виждам моите приятели да успяват и да вървят нагоре, това ме кара и мен да не спирам да се стремя към успеха. Истината е, че е най-хубаво да си обграден с приятели, с които заедно изповядвате общи ценности и мироглед за живота.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Със сигурност има, но тя е различна за всеки и различна спрямо ситуацията, в която е поставен човек. Все още се опитвам да намеря универсалната такава, но едно е сигурно, никога едното не трябва да е за сметка на другото. Смятам че, за да бъдеш пълноценен и в двата аспекта, то трябва да бъдеш удовлетворен и в двете, защото те са една екосистема – твоята, все пак в нас не живеят 5 различни човека.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
И тук трудно може да дадем универсалност, строго индивидуално е от гледна точка на различните бизнес сектори. Може би в този период не е необходимо да се търси на всяка цена йерархичното израстване, а по-скоро на придобиване на специфични умения и надграждане на личните способности. Това е в момента, в който да си даде реална сметка, дали това е сферата, в която иска да се развива и след това да създаде план на база предходните как да продължи своето йерархично израстване в правилния момент, така че да не изгуби мотивация за развитие.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Никога няма да забравя репликата от един страхотен филм „Усещане за жена“ с невероятния Ал Пачино: ”Денят, в който спрем да търсим, е денят, в който умираме!“ и до ден днешен се ръководя от нея. За това и моят съвет е, никога не спирайте да търсите, да се борите, да изкачвате нови върхове и да бъдете любопитни, защото това ни развива, изгражда характера и ни прави успешни.
Вижте всички актуални обяви за работа и стаж в WorkTalent.com