Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”WorkTalent представя“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме бизнес лидерите, които ще дават своите кариерни съвети, на базата техния кариерен път опит през годините.
„Готов съм да помогна винаги и за всичко на всеки, който се бори за добра кауза, инвестира в по-добро бъдеще на човечеството, уважава колектива и е смислена част от работната среда.“, споделя Марио Пешев, поредният ми гост в рубриката.
Кой е той?
Казвам се Марио Пешев, сериен предприемач с фокус над B2B услуги и абонаменти. Собственик съм на DevriX, топ 20 WordPress дигитална агенция в световен мащаб с офис в София, както и Growth Shuttle, консултантска компания за оптимизиране на процеси, дигитална трансформация, оптимизиране на маркетинг фунии, мениджмънт подходи. Ангел инвеститор съм в 18 компании и съветник на още няколко. Публикувам редовно съдържание за мотивирани предприемачи и директори, които целят персонално и професионално развитие в дългосрочен мащаб.
Как започна Вашата кариера? Кои моменти от Вашите първи стъпки са определящи и запомнящи се?
Изградих първия си статичен сайт през 1999г, когато разбрах, че технологиите ще “променят света”. По онова време компютрите бяха рядкост, Интернет имаше основно в компютърните клубове - с повечко късмет при наличен модем вкъщи, достъпът беше на час в “дуплекс” среда (съседите не можеха да ползват телефона, ако си онлайн). Бяха странни времена, по това време анализаторите цитираха, че Интернет ще бъде забранен и достъпен единствено за правителства и военни - или ще стане достъпен за 100% от човечеството. Подобно с AI в днешни дни, как ще се развият нещата, все още не е ясно. Започнах с предприемачеството още тогава като ученик - работех в компютърен клуб като поддръжка (преинсталации, сглобяване на компютри), след това - фрийленс преводач за български онлайн и печатни списания, администратор на Start.bg, и в последствие - програмист. През 2008г минах изцяло към фрийленс и през 2010г създадох Деврикс. Паралелно се занимавах и с обучения към компании и организации като VMware, SAP, Software AG, Saudi Aramco, CERN, MIT. В процеса на работа съм изграждал и поемал различни компании, някои от тях продадени на известни световни организации (последната сделка бе в началото на април).
Кои са трите Ви най-ценни професионални качества?
Всеотдаденост: приемам всяка задача и дейност сериозно, поемам пълна отговорност за действия и последствия, разбирам негативите и какво е необходимо, за да се превъзмогнат. Постоянство: всичко хубаво, което се е случило в професионалния ми живот, е било заради постоянството. Успехите отнемат време. Всяка една успешна история на вдъхновяващ лидер крие 10+ години тежка и неуморна работа преди това. Успехите се натрупват с времето. Благородство. Не знам дали това е правилният термин, но вярвам искрено в кармата. Благодарен съм на менторите и хората, които са ми помагали в самото начало; на партньорите, които са се доверили на нас; на колегите, които са се включили в нашите екипи, а не на всяко друго работно място. Готов съм да помогна винаги и за всичко на всеки, който се бори за добра кауза, инвестира в по-добро бъдеще на човечеството, уважава колектива и е смислена част от работната среда.
Кога ходите с удоволствие на работа?
Клиширан отговор би бил “винаги” - това би било лъжа. Напълно нормално и естествено е да имаме дни - или по-дълги периоди - в които сме изнервени, работата не върви, занимаваме се с административни задължения, има проблеми с колеги или клиенти, някои задачи вървят назад. Удоволствието и удовлетворението е дългосрочна задача. Не става въпрос за това дали днес или тази седмица нещата ще вървят. Има ли смисъл от това, което правя? Чувствам ли, че постигаме резултати дългосрочно? Развиваме ли екип от мотивирани кадри, които искат да постигат повече и да прогресират? Успяваме ли да подкрепяме правилните каузи и местен бизнес? Гледам по-холистично на нещата. Напълно разбирам, че не всеки избира кариерата си или няма как да се издържа от хобитата си. Това, което е важно, е да намираме общи цели, да решаваме проблеми и да правим живота по-лесен за останалите, да помагаме на младите да получават шансове и да прогресират, и да можем да връщаме добрина.
Кое би Ви мотивирало да сте лоялен към една компания?
Като работодател от 15+ години, ще прехвърля въпроса към два други лични казуса: кога съм лоялен към клиенти (в агенцията и като консултант или външен съветник в компания). Отговорът е: винаги. Поемайки задължения, лоялността е задължителна. Работата е личен избор, независимо дали можем без нея или не. Възможността да работим е чест и отговорност. Ако подкрепям мисията, ценностите, визията на компанията, това значи, че сме едно цяло. В сферата на услугите често се подценява работата “зад кадър” - хилядите (да, хиляди) случаи, в които клиенти звънят по нощите или уикендите за проблеми, когато екипът не е на линия; когато бавят плащания заради липса на приходи при тях в момента, както и други кризисни ситуации или преходни моменти за всички тях. Обективно погледнато, договорите са за това - всяка страна има задължения и отговорности, всички сме се съгласили заедно за тях и действаме спрямо ситуацията.
Персонален бранд се гради с години - дори десетилетия. Независимо от работната среда, лоялност, работна култура, всеотдайност, професионализъм - тези качества се установяват, запомнят, и разказват с времето. Достатъчни са 1-2 по-сериозни грешки, за да се счупи вазата и да започне процесът отначало. Затова и вярвам в кармата. Чували сме историите на крипто измамници, които взимат милиарди и след това влизат в затвора или властите ги издирват с години. Какво би оправдало да не си лоялен за собствена изгода? Това се връща десетократно.
Колко важна е за Вас стойността на месечното възнаграждение?
В професионалния живот преминаваме през различни етапи - някои, свързани с учене; други - с установеност. За младите - бих съветвал да се възползват от страхотни възможности да попаднат в екип, в който могат да научат много. Да се развиват бързо. Да участват активно в решаването на реални проблеми. 2 години в такава среда биха се равнявали на 10 години в традиционна огромна корпорация.Тези възможности често не са така заплатени, както в по-големи корпорации или конкректни бизнеси в индустрии като казина или криптовалути. В етапа на работа можем да стигнем до момент, в който да се отдръпнем от бързото развитие и да вземем по-устойчива роля - често в ролята на мениджмънт в по-голяма организация. Там професионалните умения остават на заден план за сметка на делегиране, срещи с екипа, изграждане на кариерни планове. Такива позиции са и по-добре платени от средните. Сходно нещо е и предприемачеството: почти всички предприемачи изкарват по-малко в първите 3-4 години от еквивалента на заплата на добра позиция. Инвестицията е дългосрочна - в плодовете от работата в бъдеще.
Трябва ли да сме приятели с колегите си?
В началото на кариерата си смятах, че отговорът е да.
В момента бих отговорил, че можем да имаме приятелски отношения, но:
Когато работата страда, трябва да си припомним, че имаме задължения и отговорности. Ако всичко върви добре и всички са доволни, приятелството върви също
Не е задължително да си приятел с колегите. Може да има професионалисти, които са страхотни експерти и не внасят смут или проблеми в екипа, но няма как да се разбират с всички. Стига да има удовлетвореност от общите усилия, всичко е наред
Няма как да споделяме винаги общи интереси и цели с колегите. Когато се случи е супер. Важно е и да има обща колективна среда с някои колеги, с които се разбираме, както и средата да не е токсична или опасна.
През колко години трябва да сменяме работното си място, за да се развиваме кариерно и кой е най-ясният знак, който ни показва, че е дошло време за промяна?
Прескачането от компания в компания не дава много солидни индикации за успешно развитие. Чисто икономически, компаниите инвестират в нови служители: такси и комисионни за подбор, време за интервюта, седмици или месеци за онбординг. В по-установени компании може да отнеме над година или две за постигане на оптимални резултати в работна среда. В много силен работен пазар - както беше между 2018 и 2020-2021, гладът за кадри довеждаше до агресивен хедхънтинг и непрекъснато звънене на кадри за покриване на позиции. Нещата през 2023 и 2024 не са такива, каквито бяха - фондовете намалиха драстично инвестициите в глобален мащаб с 80%, лихвите по бизнес кредити се увеличиха, инвеститорите приложиха напрежение към компаниите да спрат да плащат баснословни заплати и да наемат на килограм заради ниска ефективност. AI също допринесе за оптимизиране на процеси. В такава среда мениджърите преглеждат CV-та и правят разлика между 5 работни места за 5 години и 1 работно място през последните 5 години. Впрочем, в Япония средната продължителност на трудово взаимоотношение е между 10 и 12 години. Мениджмънт моделите на Тойота се преподават по цял свят. Може би има защо?
Свобода на словото срещу червената лента на корпорациите. Кое би победило тук? Всъщност въпросът е по-философски и хипотетичен и няма връзка непременно с кариерното развитие. Допустимо е да изразяваме недоволство срещу личен опит с други компании и техни продукти, както и да проявяваме гражданска позиция срещу управлението. Можем да спорим за футболни отбори или политически парти. Това си е проява на личен избор. Проблем е, ако дискриминираме явно - расизъм, сексизъм, хомофобство, шовинизъм. И въпросът не е просто да го крием от публични социални статуси, а да помислим за мирогледа си, след като живеем в глобален свят.
Кой е най-ценният съвет, който сте получавал във Вашата кариера?
В най-ранните години най-ценният съвет бе да се фокусирам. Като млад разработчик, работех по проекти на различни технологии и езици - през 2008г имах мобилни приложения за Android (още навлизаше), уеб сайтове на различни технологии (PHP), Python платформа на UNICEF, софтуер на ниско ниво за хотели и автоматизирано приложение на C за минни установки. Изолирането на всички странични активности с фокус върху WordPress изцяло доведе до по-добра експертиза и развитие на оперативни модели и решаване на ключови проблеми, които изградиха агенцията. След това бе минаването към абонаментен модел. През 2015г минахме изцяло на “retainers” - месечни абонаменти. В сравнение с постоянните продажби и прескачане между прегаряне и липса на нови проекти, вярвам искрено в дългосрочни абонаменти като ключов бизнес модел. Последният важен съвет беше 100% фокус върху резултати и преминаване от “разход” в “ресурс за генериране на приходи”. Много доставчици, услуги, решения преминават от ценен инструмент в излишен разход, ако не следят тенденциите и не инвестират активно в решаване на проблеми и идентифициране на услуги и модели на работа, които оптимизират модела на работа и изкарват приходи сами по себе си. Затова и половината от работата на агенцията е свързана с дигитален маркетинг, а не само технологични разработки.
А, кой е този кариерен съвет, който Вие бихте дали?
Да не спираме да се учим. Независимо от фазата на кариерата ни, живеем в динамични времена - технологиите се развиват, платформите - също, дори устройствата, на които работим. Редица изследвания сочат, че постоянното учене забавя остаряването. Освен за физическото ни здраве, няма как да игнорираме менталното. В днешни дни ученето е по-достъпно отвсякога. От подкасти до седмични мейл бюлетини, електронни книги, професионални лидери, които публикуват съдържание в социални мрежи или блоговете си. Затова и отделям толкова време на създаване на безплатно съдържание. Образованието е един от основните стълбове на социалния успех и развитието му зависи от всеки от нас.
Вижте всички актуални обяви за работа и стаж в WorkTalent.com