Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”WorkTalent представя“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме бизнес лидерите, които ще дават своите кариерни съвети, на базата техния кариерен път опит през годините.
„Работата трябва винаги да ни харесва и да ни е удоволствие и ако не е така спешно да я променим.“, споделя Надя Василева, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Имам уникално детство, което още продължава с пълна сила. Между хилядите пътувания, срещи с приятели, грижи за бездомни животни, плуване, четене и театър успях да завърша английската гимназия, УНСС и МБА към Сити Университет, Сиатъл. Хобито ми е да колекционирам посещения на Зоопаркове и Национални Природни Паркове по целия свят. Обожавам да се смея и да помагам на всички в нужда.
Как започна Вашата кариера? Кои моменти от Вашите първи стъпки са определящи и запомнящи се?
Моята кариера започна още докато учех. Непрекъснато се занимавах с търговия на каквото и където вървеше. Това ми помогна да започна да издържам семейството си много по-рано от общо приетото, както и да инвестирам в различни активи, което ми осигури една прилична финансова стабилност и най-вече независимост. След това започнах да работя за различни работодатели, повечето от които световно известни международни компании. Минала съм през фармацевтичния сектор, телекомуникации, маркетинг, дистрибуция, производство, бързооборотни стоки, мултимедийни технологии, човешки ресурси, консултации, бизнес развитие, коучинг, менторинг и стратегически мениджмънт. Стартирала съм няколко компании от нулата и съм участвала в създаването на екипи, които са ги развили до печеливши бизнеси. Определящо за цялата ми кариера е чувството ми за отговорност, постоянството и доверието към колегите, с които работя. Тези качества ще се ценят винаги. Това което няма да забравя е, когато започнах първата си работа чрез една телефонна грешка. Търсех си работа по телефона и попаднах на съвсем друг номер, съвсем друга работа, отидох на интервю, харесахме се и така две години и половина.
Кои са трите Ви най-ценни професионални качества?
Споменах ги вече – чувството ми за отговорност, постоянство и доверието към колегите, но си позволявам да добавя и още едно – иновативния и нестандартен управленски подход.
Кога ходите с удоволствие на работа?
Колкото и странно да звучи, винаги съм ходила с удоволствие на работа. А когато това не е било така, това са били моментите, когато съм сменяла работата си. Не мога да си представя да ходя на работа насила и без да ми е приятно. Не го пожелавам и на никой, защото това е все едно да си правиш „харакири на 90%“.
Трябва да разберем, че всичко започва и свършва с нас самите. От нас зависи дали ще позволяваме на някой да си „точи ноктите по нас“. (имам котка). Работата трябва винаги да ни харесва и да ни е удоволствие и ако не е така спешно да я променим, в момента има толкова много различни възможности.
Кое би Ви мотивирало да сте лоялен към една компания?
Това, че работим за дадена компания, изисква да сме лоялни. Съвсем друг е въпросът, ако искаме да променим нещо, към по-добро и не срещаме разбиране или непрекъснато се сблъскваме със страха и несигурността на другите, да не си загубят работата, което често провокира необмислени действия, интриги и драми. Човек винаги може да намери начин да бъде лоялен, въпреки усилията на околните към негативизъм.
Колко важна е за Вас стойността на месечното възнаграждение?
Много е важна, защото това което съм аз, има цена и в зависимост от нашето реално самочувствие тя трябва да е адекватна. Друг е въпросът дали можем да се издържаме или не с дадена заплата. Но в честия случай винаги искаме повече, от колкото ни е необходимо. Когато получаваме по-малко от достатъчното да се чувстваме добре, тогава нещо не е наред. Разбира се, за всеки тази стойност е различна, но е и правопропорционална на свободата, която ще имаме.
Трябва ли да сме приятели с колегите си?
И да и не. Аз имам изморяващо много приятели, но не всеки би понесъл приятелството с мен. То си е отговорност, а и ние според мен трябва да сме селективни с кого сме приятели и дали всички заслужават да ни бъдат приятели. Никой не може да ни задължи да сме приятели с колегите си, ако не ни идва отвътре. Според мен, ако приятелството не пречи на работата, само би помогнало, нали така?!
През колко години трябва да сменяме работното си място, за да се развиваме кариерно и кой е най-ясният знак, който ни показва, че е дошло време за промяна?
Както споменах вече, в момента в който усетите, че не ходите на работа с удоволствие, това е сигурен знак, че е дошло време за промяна. Тъй като много малък процент от хората имат ясна представа за развитието на кариерата си, а и то няма как с тази скорост на развитие на изкуствения интелект, трябва да ставаме все по-гъвкави и готови да учим нови неща. Това ще ни съпътства непрекъснато докато сме живи. Ако не учим, значи не сме живи. Можем да го кажем и така, тези които непрекъснато учат са много по-живи от останалите.
Трябва ли да внимаваме какво пишем в социалните мрежи и как това се отразява на кариерното ни развитие?
Социалните мрежи са като прясно навалял сняг и винаги оставяме следи. Това дали ще внимаваме си е наша отговорност. Разбира се, винаги някой може да намери нещо, или да го създаде, ако не съществува. Факт е, че липсата на кадри прави работодателите по-дебелокожи в подбора и по-приемащи всякакви аномалии в човешката природа. Едно е ясно – винаги ще има хора, които да ни харесват и такива на които няма да се харесваме. Трябва да се научим как да жонглираме между тях и това да помага в кариерния ни път.
Кой е най-ценният съвет, който сте получавал във Вашата кариера?
Никога да не приемам съвет, от някои, който е по-объркан от мен.
А, кой е този кариерен съвет, който Вие бихте дали?
Заредете се с търпение, прегърнете ученолюбивостта и се наслаждавайте на приключението кариера!
Вижте всички актуални обяви за работа и стаж в WorkTalent.com