Автор: Бисер Кунчев
Смяната на работното място е обичаен процес за повечето от нас. Той е свързан с време за пренастройване, в което редуваме поредица от смесени чувства. Независимо от причините за напускане, превес взима навикът да бъдем точно с тези колеги, на това работно място. Добри или лоши, тъкмо сме свикнали с тях и се налага да приемем нови, а и те нас. Дали тук някъде не се крие и разковничето в подобни ситуации?
Приемането на нов човек или хора е двустранен процес. Разбира се, може би по-неловко се чувства този, който се присъединява към даден колектив. Но, във всички подобни ситуации и влизането на нов колега в дадена компания, също е свързано с частично неудобство. Нека си представим следната ситуация - тъкмо сте установили някакви позитивни работни и дори приятелски взаимоотношения с колегите си и изведнъж хармонията бива нарушена. И то, не защото очаквате този някой да дойде и да я развали. А защото трябва да се съобразявате и да се опитате да внедрите колегата си, за да ви бъде по-лесно и на вас и на него. В същото време, той трябва да направи немалко усилия да се адаптира към създадената работна атмосфера.
Конкуренцията се оказва една от водещите причини за многото неприятни ситуации, в които всеки от нас се озовава, но умишлено нея ще я оставим настрана. В такива ситуации не бива да забравяме, че когато една компания е успешна, това е резултат на общите екипни усилия, а не само и единствено на труда на един човек. Така е и когато е неуспешна. И в двата случая, изборът и решенията кой да работи в нея, са само в правомощията на мениджъра на компанията, но и наше право да приемем условията за работа или не.
Сблъсъкът на различните характери в една работна среда е неминуем. И никой не може да ви гарантира, че всичко ще е по мед и масло. Но, всеки от вас трябва да се старае да приеме всички тези особености и да развива идеята за екипност. Въпросът дори не е толкова да се харесваме, а да се научим да работим продуктивно заедно. Все пак, ако постигнем и нужната хармония в отношенията е допълнителен плюс. Сигурно сте забелязали и че разбирателството ви с даден колега, не е константна величина, а търпи чести промени. Както всъщност е в живота с всичките ви приятели и понякога близки. Затова, когато постъпвате на нова работа, не е нужно да надделяват емоциите, а да пробладава смелостта и отговорността да продължите напред. Времето винаги е най-точният съдник и измерител, който показва на всички ни кое и как е правилно. Важното е да доказвате с всеки изминал ден, че сте професионалист и вършите работата си изрядно, да давате добър пример. Ако го оценят, добре. Ако ли не, не забравяйте, че има и други компании. Всичко винаги е и във вашите ръце.
