Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
“Ще използвам цитат: „Бъдете себе си, всички останали вече са заети“. Вярвам, че всичко е въпрос на гледна точка и решенията, които взимаме.“, споделя Красимир Николов, поредният ми гост в рубриката.
Кой е той?
Родител, съпруг, мечтател, бивш финансов и след това управляващ директор в голяма международна корпорация – в даден момент отговарях за бизнеса на компанията в над 20 държави. През последните години развивам собствена компания за бизнес консултации на големи и малки, международни и български клиенти. Имам привилегията да участвам в големи проекти по сливания и придобивания и структуриране на процеси.
Обожавам музиката (понякога все още свиря на китара и опитвам да пея). Обичам спорта – запален съм по кайтсърф и ски. Обичам да играя тенис на корт (по-рядко вече), но дъщеря ми винаги печели J! Когато съм в къщи поддържам формата си във фитнеса.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Започнах работа още докато бях студент на двайсет и няколко години.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Не бих казал точно стратегия, защото звучи някак много сериозно, а и когато сме в началото на кариерата си мисля, че е прекалено задължаващо да се опитваме предварително да правим стратегии. Според мен човек трябва да има принципна посока, за да не се окаже след години, че всъщност е изкачил „грешната планина“. Най-важното е да бъдем себе си, да вярваме на интуицията си, да поемаме рискове, да не се страхуваме, че ще сгрешим и да вярваме, че най-доброто предстои. Някой беше казал, че късметът е когато шансът срещне подготовката. Аз вярвам в това – когато се появи шанс, трябва да сме готови и да действаме.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Според мен работната среда е неразделна част от живота и човек трябва да бъде истински. Първото работно място е тест и може да бъде много утвърждаващо за разбиранията ни или точно обратното. Убеден съм, че човек не трябва да спира, докато не намери мястото, където може да бъде себе си и същевременно да чувства, че добавя стойност за общото благо и екипа, от който е част.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Събитията, които ни вадят от зоната на комфорт и ни карат да премисляме многократно дадено решение (често докато не можем да заспим нощем, заради важността на решението). Например, да приема ли нов проект или предложение за работа – независимо дали в нова организация или при настоящия си работодател. Съмнението, дали ще се справим може да бъде токсично, но също и супер мотивиращо. Решенията, които ще вземем в такива моменти са определящи за кариерата ни.
За хора бих казал, че обикновено това са хората, които са над нас в йерархията на организацията и сме научили много от тях. Но това би могъл да бъде и току що дипломирал се млад колега, присъединил/а се към екипа преди два дни. Важното е да сме с отворени сетива и да сме наясно, че се учим всеки ден.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Въпреки клишето, аз също твърдя, че грешките са най-хубавото нещо, което може да ни прави по-добри версии на себе си. Важното, обаче е да спрем, да обмислим грешката от различни гледни точки, да направим правилните изводи и така да се научим от нея. Ако просто махнем с ръка и си кажем човешко е да се греши и утре направим същата грешка, това вече е избор (модел на поведение), а не грешка.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Това са хора, които поемат инициатива без да чакат някой да им казва какво да правят. Интересуват се и се стараят да бъдат максимално подготвени. Ако не знаят нещо, питат без притеснение. Обикновено се стремят да видят „голямата картина“ и търсят по-големия контекст. Същевременно са супер точни в изпълнението на конкретните си задължения.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Ролята на родителите е да възпитат смислени хора, които могат да взимат самостоятелни решения. Според мен родителите трябва да дават съвети ако им ги поискат. Но не съм съгласен родителите да налагат мнението си.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Приятелите биха могли да ни дадат гледна точка, която в даден момент да се окаже най-вярната за нас. Решенията, обаче са си наши.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
До скоро си мислех, че ако човек открие този баланс, това ще реши всички проблеми на света! Напоследък осъзнавам, че не става въпрос за баланс между работа и личен живот. Мисля, че просто човек трябва да се успокои и да приеме нещата, такива каквито са и просто да дава най-доброто от себе си. Нищо не е на всяка цена. Важно е да изпитваме удовлетвореност от нещата, които правим, както в професионален, така и в личен план. Трябва да знаем да казваме „НЕ“. Важно е да се забавляваме и да не се взимаме прекалено на сериозно.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
По-важното е да се развиваме и да учим всеки ден. И да не изпускаме шансовете си. Може би хоризонтално е по-логично, но защо пък не и вертикално.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Получен:
ОК е да правим грешки, но е важно да се учим от тях.
Какъв съвет бих дал:
Ще използвам цитат: „Бъдете себе си, всички останали вече са заети“.
Вярвам, че всичко е въпрос на гледна точка и решенията, които взимаме.
