Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Когато съчетаеш устойчивост с ненаситно любопитство, постоянство и любов към работния процес бързото кариерното развитие идва от само себе си.“, споделя Глория Станчева, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Глория Станчева и заемам позицията Директор Човешки ресурси в софтуерната компания Brain Stars Technology. Имам магистратура по „Управление на човешките ресурси“, допълнително имам придобита професионална квалификация по „Бизнес психология“ като защитих отлично научен труд на темата „Лидерски стилове и мотивация“. Позитивната психология и изследването на причинно-следствените връзки, както в професионален план, така и в личен, са ми огромна страст.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Започнах да работя на 18-годишна възраст и първото ми възнаграждение го получих тогава. Безценно е човек да започне да трупа опит колкото се може по-рано. По време на студентските си години трупах допълнителен професионален опит чрез Студентски съвет в университета. В последните две години от студентството ми бях председател на отдел „ПР и култура“ и заместник-председател на Студентски съвет, като организирахме множество събития от забавен и културен характер. Това се оказа ключово за бъдещото ми развитие. Благодарение на този придобит опит ми дадоха шанс за работа в сферата на човешките ресурси без да имам стаж по специалността. Младите трябва да използват пълноценно годините, в които нямат ангажименти, за да могат да успеят в живота.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Задължително е да имаме стратегия за кариерно развитие, за да имаме успех. Стратегия може да съставим като изработим за себе си (или с професионалист) цялостен кариерен план или предварително да планираме една стъпка напред. Ключово умение е да си задаваме правилните въпроси и да се самоанализираме, като например:
„Какво още мога да науча, за да стана по-добър професионалист?“,
„Има ли област, в която мога да се надградя?“,
„Ако приема тази позиция, тя по какъв начин би могла да ми помогне да израсна в кариерата си?“.
Също така е много важно да бъдем гъвкави и адаптиращи се, тъй като сме свидетели, че бизнес светът се промени главоломно за последните няколко години. Не трябва да се разочароваме или да обвиняваме икономическата среда в България, ако не успяваме да намерим подходяща позиция за нас или не успяваме да бъдем успешни в нея. Тук има големи възможности за работа и недостиг на интелигентни и подготвени кадри. Запазете положителна настройка, учете, развивайте се, докато се появи подходяща възможност и подходяща позиция.
Обобщено казано човек трябва да се стреми към развитие винаги, когато има възможност. Крайната цел на всяка кариерна стъпка е да бъдем влюбени в живота, който водим. Разглеждайки го от тази перспектива, става много лесно да инвестираме време и средства в развитието си.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Първото ни работно място със сигурност влияе върху създаването на кариерни навици и дисциплина, но бих казала, че най-силно влияе онова работно място, в което се изисква най-много от нас и имаме много висока отговорност. Това ни оформя като личности, дава ни много умения дългосрочно и допринася за развитието и надграждането на различни ключови кариерни навици.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие оставят онези събития и хора, които налагат най-силен натиск върху нас. Диамантът е парче въглен, който се е справил със стреса изключително добре. В момента съм безкрайно благодарна, че се е налагало да минавам през различни трудности. Там, където няма съпротивление, там няма растеж.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Когато допуснем грешка единственото, което не ни помага и даже ни блокира, е да изпитваме чувство за вина. Правилно е да приемам грешката като свършен факт, да премахнем емоционалната реакция и рационално да потърсим какво може да бъде направено от тук нататък. Само когато човек запази самообладание, намира много изходи. Погледнато малко по-философски всъщност грешки не съществуват. Във всяко едно събитие има скрито нещо добро и положително. Въпросът е да го открием.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
На първо място бих поставила устойчивост. На всяка една позиция има трудни моменти, но когато си устойчив, докато отминат, те започват да ни носят многократна полза в дългосрочен аспект. Реферирайки към един от горните ми отговори, когато ни е най-сложно, се налага да учим най-много и така израстваме със значително по-бързи темпове. Най-добрите професионалисти са минали през много трудности и им се е наложило да научат колкото се може повече умения и знания, за да се справят със задачите си. Когато съчетаеш устойчивост с ненаситно любопитство, постоянство и любов към работния процес бързото кариерното развитие идва от само себе си.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Ролята на семейството е да подпомага детето, да развива най-силните му страни и умения, както и да го подкрепят в решенията му. Родителите трябва да помагат, да насочват, да дават възможно най-изчерпателна информация и обширен поглед над нещата, но да не задължават, тъй като пътят на всеки е уникален и различен. Дали да следваме съветите на родителите си е строго индивидуално, но според мен в повечето случаи съм се убедила, че не трябва. Често родителите рефлектират собствените си нереализирани мечти и очаквания върху нас, което ни води в грешен кариерен път и в работа, която не обичаме. Всеки човек е различен и дарбата на всеки човек е изключително уникална. Трябва много да се внимава за тази опасност, при която родителя се опитва да развие собствената си дарба в детето без да вижда неговата уникална такава.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Приятелите също имат съществена роля за кариерното ни развитие. Никога няма да забравя, че когато започвах моя кариерен път, имах в живота си приятелка с десет години по-възрастна от мен. Тя ми помогна да оформя автобиографията си, да изтъкна силните си страни и да повярвам, че мога да успея. Благодарение на нея и нейните съвети ми дадоха шанс за работа и развитие.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Според мен човек не трябва да приема професионалния живот за бреме, а напротив – трябва да го вижда като част от живота. Има толкова много ситуации в професионален план, които те изграждат като личност и те правят впоследствие по-добър приятел и партньор. Личните отношения влияят на професионалния живот и щастието на работа влияе на личния ни живот. Те не могат да бъдат изцяло две отделни неща. Не трябва да съществува разделение, а да се стараем да бъдем щастливи и на двете места. Съответно балансирането между работа – личен живот трябва да зависи от вас самите, а не да ни бъде наложено отвън. Когато постигнеш това ниво, то означава, че си щастлив в кариерата си и си намерил свобода. Това е единствената рецепта за здравословен баланс.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
За предпочитане според мен е хоризонталното кариерно развитие за този възрастов диапазон, при който има разширяване на отговорността на служител в рамките на един отдел. Вертикалното кариерно развитие често поставя хората в трудни ситуации с големи отговорности, за които те самите още не са готови, при което се получава некачествен работен процес с много лидерски грешки. Отговорността трябва да се заслужи от всеки служител и той да бъде добре подготвен за нея.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Най-ценният съвет, който получих в началото на моя кариерен път беше, че човек не трябва да се страхува да скочи в дълбокото. Когато отидеш на интервю и те питат дали можеш да правиш дадено нещо, дали имаш конкретно умение, винаги казваш твърдо и категорично „да“ и след това когато ти дадат възможността за работа, правиш всичко по силите си да се справиш.
Кариерен съвет, който бих дала е, че всеки човек трябва да изпитва отговорност към себе си и бъдещето си и да развива собствения си потенциал. Необходимо е да намериш своята уникална професионална дарба - онова нещо, което те кара да се чувстваш жив, да се събуждаш с усмивка, онова нещо, което постоянно предизвиква ненаситно чувство на любопитство в теб, което ти е толкова интересно, че те кара да усещаш и приемеш работата като неизменна част от живота си и да инвестираш време в него, за да станеш наистина добър. Да обичаш работата си и да гориш в нея е единственият начин, по който ще бъдеш както успешен професионалист, така и щастлив. Да избереш подходящата кариера е единственият начин човек да разгърне пълния си човешки потенциал, с който се е родил - едновременно в професионален и личен план. Научно доказано е, че хората, които не са щастливи в професионален план, пренасят своето недоволство и негодувание върху другите хора и имат високи очаквания към тях.
Също така бих добавила и още един съвет - винаги се сравнявай с най-добрите професионалисти – както по отношение на техническа експертиза, така и по отношение на междуличностни умения и професионализъм. Фундаменталната истина е, че сравнявайки се само с онези, които се справят блестящо, можеш да имаш напредък и успех. Масовото поведение на другите хора не трябва да те подвежда. Ако си най-умният човек в стаята, значи си в грешната стая, стани и си тръгни. Човек трябва да има високи стандарти на поведение, знания и умения. Обикновено мениджърите и ръководителите, които се държат непрофесионално с подчинените си, вредят единствено на себе си в дългосрочен план. Високото ниво за професионализъм говори за високо ниво на нравственост в човека. Това са хората, от които трябва да се учим. И да се стремим да се превръщаме в тях всеки ден.
