Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Рой Себастиян Хил
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
“Харесвам хората, които се развиват непрестанно, дори и личностно - онези, които ходят на танци, учат езици, посещават разнообразни курсове, записват се на следващото 15-то подред образование, постоянно мислят как да изкарат пари, как да станат по-красиви, по-здрави, по-актуални, по-умни.“, споделя Виктория Бочевска, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Виктория Бочевска е бизнес журналист на "24 часа" от 2019 година. Работи по бизнес, финансови и икономически теми за онлайн и печатното издание на медията. Като парламентарен репортер обследва детайлно законовите промени в областите на бюджет и финансите, икономика и др.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
В точният момент, когато вече трябваше да разбера стойността на парите, но в същото време и бях изживяла студентските си години свободно. Бях на 23 години, току-що завършила първото си висше образование.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Да, по-голям стратег съм от колкото изглеждам, сравнително малка се научих да не реагирам първосигнално и да мисля три хода напред. Мисля, че това много ми помага да разбирам процесите в дълбочина.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Моят кариерен навик е да не се отказвам, докато не постигна това, което искам. Но това е навикът ми и в живота. Работата може би ме научи най-вече на търпение и на това да не казвам "не мога", когато се страхувам да опитам нещо ново - навик, който също "взех за вкъщи".
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Само тези, на които се възхищаваме истински. За мен това са тези, който са постигнали нещо, но и са останали на първо място хора - човечни и емпатични.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Всички значими за мен крачки са били след грешки. Само с тях човек расте, те са част от играта, нужни са. Аз си прощавам практически веднага, намирам го за нещо нормално и в действителност съм най-големият си фен, защото знам колко е труден пътят. Но съм и най-големият си критик, за да мога да продължавам да се развивам.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Мисленето, че е по-добре да се направи нещо голямо и смело, отколкото да се чака подходящият момент. Но от друга страна - трябва да сме търпеливи, когато не напредваме толкова бързо, колкото на нас ни се иска, защото развитието е процес и стратегия от нападения и отстъпления.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Разбира се, ако те са постигнали това, което искаме и ние. Аз се вслушвам в съвети, но в 100% от случайте решението го взимам сама.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите на кариерно развитие?
Не смятам, че имат роля. Приятелството и кариерата са две отделни неща и рядко е добро и успешно комбо на работно място да разчиташ на приятел. Ако в кариерата е нужен хладен ум, то в приятелството е нужно топло сърце.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Строги лични граници е рецептата. Опитът показва, че всеки, който е залитнал в едната сфера, е загубил в другата, а в онази, в която е спечелил, не е щастлив. Така че рецептата е в баланса. И хората, които нормализират неговото нарушаване, в дългосрочен план категорично бъркат.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
За 15 години човек би следвало да се е развил и в двете посоки, първо хоризонтално, после вертикално. Разбира се има хора, който се движат с едно и също темпо десетилетия, но това не са примерите, от които аз се вдъхновявам.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Постоянно развитие е моят кариерен съвет. Харесвам хората, които се развиват непрестанно, дори и личностно - онези, които ходят на танци, учат езици, посещават разнообразни курсове, записват се на следващото 15-то подред образование, постоянно мислят как да изкарат пари, как да станат по-красиви, по-здрави, по-актуални, по-умни. Общуват с нови хора, посещават концерти, мероприятия, театри, пътуват. Постоянно мислят нещо ново и тренират паметта си. Постоянно са в тонус. Тези хора всъщност истински върят напред.
