Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Делян Марков
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
“Радвам на постиженията и успехите на моите приятели.“, споделя Тодор Милков, поредният ми гост в рубриката.
Кой е той?
Казвам се Тодор Милков, роден съм във Велико Търново, женен, с три деца, куче и папагал. Завършил съм Фармация в МУ София и корпоративни иновации в университета Станфорд. В момента съм изпълнителен директор на “Хейлан”, компания с уникален за нашия пазар модел посветена на развитието и предоставянето на комплексни или както е прието да се наричат в нашите среди – интегрирани здравни грижи.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Първото си възнаграждение получих като ученик, когато обрах плода на три ябълки на село и продадохме стоката. Всичките пари бяха за мен. За кратко се почувствах богат. Много скоро след това дойде хиперинфлацията и се оказах фалирал млад предприемач. Сега сериозно. Реално започнах да работя в 4-ти курс в университета. Като в един момент работех на три места – дистрибутор на лекарства, нощни смени в една малка верига от аптеки и представител към една от големите фармацевтични компании.”
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Важно е да имаме стратегия по принцип, защото най-малкото е важно, човек да не се движи без посока, а един от компонентите на всяка една стратегия е крайната цел. Важно е също така да отбележа, че не всички стратегии работят и това не ни прави автоматично успешни, но когато имаме, най-малкото отправна точка и идея накъде сме се запътили, това ни дава възможност за оценка на прогреса, адаптация, а и бих казал така човек има повече контрол върху събитията. В този ред на мисли стратегията не е рецепта издялана върху камък, която не подлежи на промяна и е важно да сме с тази нагласа, за да сме образно казано с отворени очи и уши.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Като всяко едно първо преживяване, първото работно място може да има основополагаща и съществена роля, която да предопредели траекторията на последващите събития. Първото работно място ни дава първите реални примери и модели в една нова среда, различна от семейство, приятели, училище, университет. Важно е човек да има критично мислене и да може да оцени като добро или лошо това, което вижда и да попива добрите примери. Това разбира се не винаги е лесно и много често се възприемат грешните практики, което се оказва и по-лесно.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Успехите и провалите. Неща, които се запомнят с добро или лошо. Предполагам, всеки човек помни нещо различно.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Не съм убеден, че е ясно, че човек се учи от грешките си. Много често хората повтарят едни и същи ужасни грешки. Но ако си говорим за това кое е важно, за мен то е - да си признаем и оценим нещото като грешка и да си зададем въпроса – “Защо се случи така?”, “Какво различно бих направил следващия път?”
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Това е една много интересна тема и “бързо” e относително и субективно определение. Според мен е рисково да слагаме такива прилагателни, когато става въпрос за развитие. Желанието за бързо кариерно развитие и бързо забогатяване си приличат по това, че водят до порочни практики. Има много лоши примери и модели за бързо кариерно развитие. Отделно от това и за съжаление, корпоративният свят, както и самият живот, не винаги са обективни и справедливи, т.е. кариерното развитие не е пропорционално на качествата, усилията и успехите на даден човек. Много често дори, има и обратната зависимост. Аз обаче ще наблегна на позитивните качества, които аз самият ценя- критично мислене, проактивност, постоянство, любопитство. Слава богу знанията и възможностите, които човек притежава все още помагат, макар и не винаги.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие?
Трябва ли да следваме съветите на родителите си? Семейството играе основна роля в изграждането ни като личности. Това е институцията, която залага основите и развива нашата ценностна система, като ни дава модели за подражание или пък модели, от които бихме искали да избягаме. Със сигурност е добре да чуваме какво ни говорят родителите, да се учим от успехите и грешки им, но не винаги това са нашите рецепти за успех от сорта – “Ето само така се прави”. Светът се развива ужасно бързо и някои поведения и рецепти за успех губят давност ужасно бързо. Важно е да прилагаме критично мислене към всичко в този живот. И аз като родител споделям и защитавам, но не налагам собствения си мироглед като единствената рецепта за успех.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
След семейството приятелите са следващото важно звено, което понякога може да се окаже и по-важно. Средата и приятелите могат образно казано да те издърпат, но и да те закопаят. Аз лично се радвам на постиженията и успехите на моите приятели. Те са нещо, което ме стимулира и държи във форма . От тази гледна точка е важно да отбележа, че винаги съм имал приятели, които са ми служили за пример в една или друга посока, за което съм безкрайно благодарен.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Не знам дали е рецепта, но при всички положения е въпрос на полагане на усилия и дисциплина да очертаваш граници. Не се случва по естествен път и не е лесно.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Не бих слагал всички 20-25 годишни, а и всеки един човек като цяло под общ знаменател. Тук има твърде много условности. Хоризонталното много често дава възможността човек да научи повече и да погледне на един и същ проблем от различни посоки. Казвайки това, може би хоризонталното развитие в тази възраст е по-полезно. Но пак, зависи. Едни го могат и им помага, на други не съвсем.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Честно казано, не се сещам за конкретен ценен съвет, който някой да ми е дал. По-ценни и истински ценни са ми примерите, които моите колеги и мениджъри са ми давала през годините и се чувствам късметлия в това отношение.
Вижте всички актуални обяви за работа и стаж в WorkTalent.com
