Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Eleven Ventures
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
“Много хора избират дадена специалност заради нейната престижност, например, без да си дават сметка каква всъщност е същността на работата и накрая остават разочаровани.“, споделя Гергана Стоичкова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Гергана и съм прекарала по-голямата част от професионалния си живот работейки със стартиращи компании. Първоначално като част от екипа на Пейнетикс и Директор на Българска Финтех Асоциация, а след това като програмен мениджър на Visa Innovation Program и част от инвестиционния екип на Eleven Ventures.
Занимавам се и с различни доброволчески инициативи: През 2017г. съосновавах клон в София на 180 Degrees Consulting– глобална студентска консултантска организация, а се включвам и като ментор на различни инициативи насочени към предприемачество, например Teenovator.
Завърших бакалавър Бизнес администрация в Ludwig Maximilian University в Мюнхен и магистър Финанси в Bocconi University – в Милано, и се вълнувам истински от теми свързани с предприемачество, иновации в здравеопазването, устойчивост и зелени проекти и неформално образование.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Първата ми работа беше на 16г, лятната ваканция, като промотър на лютеница в голяма верига супермаркети. Така си заработих отиването на море с приятели. А първата ми постоянна работа „на бюро“ беше в Allianz в Германия, когато бях втори курс.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Стратегията е важна, както е важно и редовно да анализираме къде се намираме професионално, къде искаме да отидем и какви стъпки е необходимо да предприемем за да стигнем там. Съществено е да имаме и гъвкавостта да променяме посоката в случай, че установим, че избраната кариера не е най-подходящата за нас, или пък видим рязка промяна на тенденциите (например с широкото навлизане на изкуствен интелект в редица сектори).
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Всяко работно място, екип и задачи могат да ни научат на нещо или да развият конкретни черти на характера ни. Дали е първото или петото ни работно място, важно е да се стараем да учим по нещо ново всеки ден, да даваме 100% от себе си и да попиваме от добрите навици и практики на целия екип.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
В моя случай, това са хората, които най-силно са вярвали в мен, когато аз не съм имала нужното самочувствие и са ми помогнали активно да се развия като професионалист. Да чуваш „Ти можеш“ рано в професионалния си път е безценно. А имайки хора, които са ми помагали и подкрепяли е създало у мен силно чувство да помагам на свой ред.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
На първо място, да ограничим щетите ако има такива. На второ място, да анализираме грешката, да изведем нужните заключения и фактори, които са довели до нея и да изготвим „план“ за да избегнем нейното повтаряне. Две неща, които не бива да правим е 1) да се самонаказваме прекалено дълго и 2) да игнорираме напълно и да позволим тази грешка/грешки да се повтарят за в бъдеще.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
В зависимост от кариерата качествата също се различават. Говорейки за развитие в експертна посока, обикновено е необходимо много постоянство и любопитство към тази конкретна тема. За мултидисциплинарна кариера (например мениджмънт, инвестиции), широкият спектър от опит, многото покрити теми са от полза, там хората биват много широкоскроени и отворени за нови преживявания, опит и знания.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Ролята на семейството е ключова за оформянето на нашата ценностна система и основни принципи на работа, като лоялност, изграждане на доверие др. Що се отнася до съветите идващи от нашето семейство, макар и важни, те не би трябвало да са единственото, което ни води по нашия професионален път. От една страна, пазара на труда се изменя изключително бързо и нашите родители, колкото и доброжелателни да са, не винаги са в крак с последните тенденции. От друга страна, никой човек на света на знае по-добре от нас самите какво ни вълнува, какво би ни правило щастливи на работното място и какво би ни носило най-голямо удовлетворение. А предоверявайки се на съветите на нашето семейство ние рискуваме да не поемем по собствения си път.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Приятелите и средата, в която живеем създават нашата реалност – какво е възможно, кои са границите, колко амбициозни можем да бъдем. Израствайки в среда на силно мотивирани хора, с големи амбиции, ние самите сме склонни да поставим летвата по-високо. Разбира се, това е общият случай и има множество примери на хора постигнали неимоверни успехи макар и идвайки от съвсем скромно обкръжение, за това обкръжението не бива да бъде оправдание.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Не бих използвала думата рецепта, защото предполага нещо фиксирано като формула, а животът и ежедневието постоянно се променят и ние също трябва да сме гъвкави. Но аз твърдо вярвам, че постигането на баланс не само е възможно, но и силно необходимо за да се чувстваме добре и да използваме потенциала си напълно. За мен най-лесната граница идва с ограничаването на бизнес комуникацията в свободното време, ако съм на масата със семейството си, пътуваме за уикенда или си играя с детето се старая фокусът ми да е 100% върху тях. Що се отнася до време за себе си, дори 15 минути на ден могат да направят чудеса, а е лесно да се сдобием с тях ако намалим социалните мрежи, телевизията или премахнем нещо друго ненужно. От там нататък, свободата да работим от всякъде и по всяко време идва и с цената на това, че се очаква от нас да сме на линия отвъд 9 до 17ч, но това не означава 24/7.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Строго зависи от вида на кариерата. За един лекар, например, е важно да мине през всички стъпки, изпити и материал в конкретната сфера (тоест да се развива вертикално) преди да получи специализация. В моя случай, хоризонталното развитие е безценно, за мен 20те години бяха времето за експерименти, тестове, среща с много хора, много сектори и голямо разнообразие от задачи и отговорности, които ми помогнаха да се развия в повече от една посоки и да отсея нещата, в които съм най-добра и ми доставят най-голямо удоволствие. Гледайки назад, няма опит, който да не е допринесъл за оформянето ми като личност и съм благодарна за цялото разнообразие, през което съм преминала.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Най-ценният съвет, който съм получавала е никога да не затварям врати, не се знае къде и с кого се крие следващата възможност. Съветът, който аз бих дала на хора, които тепърва се ориентират в професионалното си развитие е да си представят ежедневието в дадената кариера. Кои са най-честите задачи и проблеми, с които ще се сблъскват? Включва ли работа с хора, в екип, пътувания, документация и т.н. Опитът ми показва, че много хора избират дадена специалност заради нейната престижност, например, без да си дават сметка каква всъщност е същността на работата и накрая остават разочаровани. За това, тръгнете от нещата, които обичате да правите и в които сте добри и изберете вашата специалност спрямо тях. А, ако вече сте се насочили към конкретна специалност, говорете си с хора, които я практикуват и се поставете на тяхно място. Харесва ли ви?
