Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Явор Павлов
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Ето и моя личен кариерен съвет, който бих дал на всеки, който наистина търси: Най-първо намерете начин да се откъснете от ежедневния си коловоз и се концентрирайте в себе си поне за 30 минути. Влезте в чувството и емоцията на човек, който е постигнал крайния успех от кариерата си. Облечете се изискано и си направете селфи. Запечатайте този миг и си запазете тази снимка в любими! Това е снимката на вашия успех: отваряйте си я от време на време, за да си припомните къде сте се запътили!“, споделя Илия Кръстев, поредният ми гост в рубриката.
Кой е той?
Автор съм на книгата „How CEOs get projects done successfully”. Преподавам курса “Project management” В СУ „Климент Охридски“ вече 11 години. Понастоящем съм продуктов мениджър в SAP Labs, което включва дейности свързани с вътрешни и външни клиенти и партньори. От 24 години съм в бизнеса enterprise business software като съм заемал всички възможни длъжности и роли в целия цикъл на тази индустрия.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
На 14 години. Спечелих конкурса за DJ-и в град Пазарджик и започнах работа веднага след това в 3 дискотеки едновременно. Печелех повече от баща ми, който беше главен директор на търговска банка Пазарджик (единствената по това време). Тази сага обаче не продължи дълго, защото избрах да се концентрирам върху ученето.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Разбира се😊 Колкото по-рано, толкова по-добре. Различните хора обаче узряват по различно време за стратегия която да следват. Друго важно, което трябва да се знае е, че стратегия която е привнесена отвън, и не е узряла в нас не бива да се следва.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Огромно. Кариерния ни път се познава още на първото работно място. Там човек дава ясни индикации какви заявки дава за бъдещето си според това как минава ежедневието му: с ежедневната рутина, комуникация, с какви хора обича да общува, какво го привлича: комфорта на познатото или пък нови и непознати проекти.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Менторите и настойниците: това са хора, които най-първо са спечелили доверието ни до степен че сме сигурни, че ни мислят само доброто. Останалото е постоянство и дисциплина и следване на насоките, както и голяма доза лична рефлексия. Менторите/настойници могат да са хора, както от кариерата така и хора от личния ни живот.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Да вземем мерки да не я допускаме повече. Това изисква подходящата настройка за съзерцание, осмисляне и последващ план за действие. Тези стъпки винаги включват и помощ отвън: може да е ментор или друг човек на когото имаме доверие. Добре е да се отбележи, че тук обичайния кръг от приятели не помага така както една степен по-далечните контакти и познати, които просто ни уважават за това което сме.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Безмилостна амбиция, чрезмерен опортюнизъм, точен дори визуален план към какво точно се стремят.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Ролята на семейството е огромна. Над 90% от случаите семейството има житейската роля да ни направи по-силни като ни прекара през най-силния огън който сме способни да понесем. Така ставаме по-зрели и намерили истински себе си. Има случаи макар и много редки, когато децата следват професионалния път на родителите си и това е добре за тях, както кариерно така и житейски.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите нa кариерно развитие?
Това е интересен въпрос, който може да разпали страстите поради факта, че различните генерации възприемат по доста различен начин концепцията за „приятел“. Затова нека подходим по-прагматично към въпроса и наистина го разгледаме само от кариерна гледна точка и само от съвременна перспектива. Най-общо ролята на приятелите може да се обобщи така: в началото, когато е най-трудно да започнем първата ни работа най-близките ни приятели имат особено голямо значение при стартирането ни. След това колкото по-бързо осъзнаем, че мрежата ни от така наречени „weak links” („далечни приятели“) е най-важна за всяка следваща стъпка толкова и по-бързо ще растем и приближаваме кариерната си цел.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Няма такава рецепта. Всъщност добре е по-навреме да разберем, че съществуването на самия въпрос е в основата на проблема за липсата на такъв баланс. Правилният въпрос е: Успях ли аз днес да помогна на някого с нещо дори и малко, така че утре цялата среда, в която живея да е една идея по-близо до едно благоденствие и добруване за всички нас? Ако сме си отговорили вътрешно с положително „Да“, то ние сме намерили баланса на всичко това.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Хоризонталното кариерно развитие е за предпочитане, защото това би ни осигурило по-късно дългосрочен, стабилен, и най-вече здравословен прогрес в кариерно отношение. Понякога разбира се е съдбоносно, когато ни се предостави скокообразна вертикална възможност (много рядка и с ниска вероятност в общия случай), но ако тя се появи – не бива да я отказваме, а приемем на драго сърце. Тук има обаче един съвет: колкото и радостно да е за младия професионалист да има възможността да приеме предложение за вертикално изстрелване в кариерата то зрелия опит показва еднозначно следното: не бързайте да се радвате, но приемете възможността с вътрешно хладнокръвие и бъдете бдителни за многото подводни камъни, с които неминуемо ще се срещнете. Искайте съвет от приятели или ментори на всяка крачка, защото ще имате нужда. Позицията с бърза кариера в ранна възраст крие повече опасности отколкото възможности, тъй като при падане от високо възстановяването в ранна възраст може и да е невъзможно чисто психологически.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
За съжаление не съм имал добри съвети или такива, които съм следвал, или които дори да се открояват, че да помня. Вероятно е съдба и въпрос на характер, че до всичко което съм научил трябваше да стигна с много опитности, които включваха добри и лоши преживявания. В крайна сметка мога да кажа, че съм доволен човек, и че имам възможността да споделям, както правя сега с вас. Също така: все по-често ме питат и молят за кариерна помощ или съвет, на която имам правило, че никога не отказвам. Имам и друго правило: че ако нямаме да кажем нещо хубаво за някого като препоръка е най-добре да замълчим и да не говорим негативни неща за когото и да било.
Ето и моя личен кариерен съвет, който бих дал на всеки, който наистина търси: Най-първо намерете начин да се откъснете от ежедневния си коловоз и се концентрирайте в себе си поне за 30 минути. Влезте в чувството и емоцията на човек, който е постигнал крайния успех от кариерата си. Облечете се изискано и си направете селфи. Запечатайте този миг и си запазете тази снимка в любими! Това е снимката на вашия успех: отваряйте си я от време на време, за да си припомните къде сте се запътили! Никой не говори за силата на НАМЕРЕНИЕТО, а то е всичко. В него няма магия или мистерия. То е просто едно вълшебство, с което сме се родили. Това не е силата на мисълта или позитивното мислене, то не е и амбиция. Намерението е една абстракция на нашето същество отвъд всичко това и на което се крепи всичко случващо се! Кажете си какво искате да станете и дръжте тази визия в съзнанието си постоянно жива. Не мислете, но желайте силно. Така има 99.99% вероятност намерението ви да се осъществи и ако наистина разбирате тези думи то това за вас ще е съвсем в реда на нещата!:)
