Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Не са малко примерите за събития, които са оценявани като грешки, а впоследствие са се оказали значими открития.“, споделя Нели Дукова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Нели Дукова и в момента развивам консултантска агенция Talent Bloom, която създадох, за да помагам на собственици на бизнеси да имат успешни и печеливши екипи. Вече повече от 20 години работя в областта на човешките ресурси и съм убедена, че в основата на всеки успешен бизнес са хората, които го създават, тяхната експертност, мотивация, ангажираност и отдаденост.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Започнах работа още на 18 години, веднага след завършване на гимназия. Направих своя избор да уча и работя паралелно, защото в този период от живота си смятах, че така мога да си извоювам пълна независимост. А първото си възнаграждение получих няколко години преди това. Аз съм от поколението, което ходехме на бригади още от училищните години, така че първият си хонорар получих след бригада в 9 клас.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Стратегиите са важни, да, не знам да има успешен човек, който да няма цели и стратегия как да постигне тези цели. Когато става въпрос за кариерно развитие в 21 век, стратегията има по-различно значение, според мен не трябва да сме „вкопчени“ в тяхното изграждане, особено, когато говорим за млади хора – 19-20 годишните. Всичко се променя толкова динамично в момента – изчезват професии, появяват се нови, ще се появяват и още по-нови, за които още дори не подозираме. Мисля си, че по-скоро трябва да говорим не за стратегия за кариерно развитие, а за стратегия за развиване на уменията, които ще са важни и определящи в следващите години - креативност, критично и категориално мислене, гъвкавост, инициативност, социални умения, дигитална грамотност, емоционална интелигентност и т.н. За да постигнем успех е нужна и автомотивация, т.е. трябва да знаем защо искаме да правим нещо, защо ни харесва да го правим.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Безспорно първото работно място е много важно, то поставя основите на работните навици и взаимоотношения. Но не е задължително то да е определящо за кариерното ни развитие. Харесвам всички места, на които съм работила, навсякъде научих много, но най-определящо, с най-силно отражение върху мен се оказа третото ми работно място – Нов български университет, където се срещнах и работих със забележителни хора. Ето, вече близо 20 години, откакто си тръгнах от НБУ, но все още говоря сякаш съм част от него. Според мен това са работните места, които ни оформят истински – тези, които оставят толкова трайна следа в нас, че имаме усещането, че никога не сме си тръгнали оттам. Върху бъдещото ни развитие оказват влияние хората, с които се срещаме, работим и от които се учим, а не самите работни места.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Всички хора, с които общуваме и събития, в които участваме, оставят отпечатък върху нас. Проява на нашата зрялост е да определим в какви граници този отпечатък ще ни повлияе. През годините съм срещнала много хора, от които съм учила и продължавам да уча - мои ментори, ръководители, колеги, членове на екипите, които съм управлявала, бизнес партньори, клиенти….., но съзнателно съм избирала кои от тях са толкова значими, за да имат влияне върху развитието ми.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Със спокойствие. Грешките са част от житейското ни израстване. Хората сме емоционални същества и да се ядосваме на своите и на чуждите грешки е нещо нормално, важното е да не позволим на тези негативни емоции да останат за дълго във фокус. Трябва да се научим да признаваме и приемаме грешките – своите и на тези около нас. А и кой и как решава, че нещо е грешка? Може много да се разсъждава по този въпрос. Не са малко примерите за събития, които са оценявани като грешки, а впоследствие са се оказали значими открития. Важно е също грешките да не се „наказват“ сурово, защото това неминуемо води до страх в отсрещната страна да експериментира, да опитва нови неща. А ние в момента говорим за младите хора, които тепърва трупат опит и е важно да им даваме възможност да грешат. Разбира се, не говоря за грешки, които могат да струват животи.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Сила, адаптивност, категоричност, страст, постоянно усъвършенстване, отговорност, позитивна нагласа и не на последно място – умеят да почиват физически и емоционално.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Безспорно е, че семейството, най-близките ни хора, оказват влияние върху нас. Аз, обаче, като един много свободолюбив човек, имам свое разбиране за даване и следване на съвети. Вярно е, че родителите не искат да навредят на децата си и им мислят най-доброто, но за мен много по-важно от съветите е родителите да подкрепят децата си да правят свободни избори, да грешат, да не се страхуват да действат и опитват нови неща, да знаят, че животът и бъдещото им кариерно развитие са тяхна отговорност. Родителите трябва да бъдат до и зад децата си, когато те имат нужда от това, но не да посочват и предопределят пътя им.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Приятелите, както и семейството са нашата среда, нашата микровселена и е нормално да оказват влияние върху нашето развитие, както и ние върху тяхното.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Не знам дали има общовалидна рецепта. Мисля, че всеки човек прави своя избор – да има или да няма ясни граници между личен и професионален живот. Без значение дали истински го осъзнава или не – всеки прави личен избор и този избор може да е различен в различните етапи от живота му. Има и професии, при които наистина трудно може да се говори за ясни граници между личен и професионален живот, напр. лекарите. Но и това е личен избор – да избереш поприще, което няма работно време.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
И на този въпрос не мога да дам еднозначен отговор. Познавам хора, които имат и уменията, и знанията, и опита за вертикално развитие, но те не се стремят към това и се чувстват прекрасно с хоризонталното си развитие. Познавам и хора, които са целеустремени да имат вертикално развитие и бързат да го постигнат. Лично аз имах вертикално кариерно развитие на сравнително ранен етап от живота си и тогава бях удовлетворена. На по-късен етап имах възможност да отделя достатъчно време за хоризонтално кариерно развитие, силно фокусирано в развитие на нови знания и това също ми носеше удовлетвореност. Сега съм в трети, различен етап от живота си. Според мен човек трябва да се стреми към кариерно развитие, което го прави щастлив и удовлетворен. И това не зависи от годините, на които е, а от това какъв тип човек е, какъв темперамент има, какви са неговите ценности, какво е важното за него в съответния етап от живота му.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Както казах и по-горе – аз съм свободолюбив човек и съм с особено мнение към съветите. По-скоро бих споделила мнение – смело правете избори и смело живейте.
Вижте всички актуални обяви за работа и стаж в WorkTalent
