Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
“Всеки един от нас е цѐнен и значим и няма нищо лошо в това да отстоява себе си и своите интереси.“, споделя Зорница Димитрова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Здравейте, казвам се Зорница Димитрова. Понастоящем се занимавам с бизнес анализ в областта на информационните технологии в „Енерджайз Глобал Сървисис България“. Във фирмата и в индустрията съм от близо три години, като имам общо 13 години опит в различни международни корпорации, включително и на ръководни позиции. Интересувам се от новостите сред технологиите и се стремя винаги да надграждам знанията и уменията си. Ценя свободното си време и се старая да го прекарвам качествено със семейството си.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Първата си работа започнах на 21 години, за да подпомогна следването си. Имах късмета да попадна директно в корпоративния свят, макар и на непълен работен ден. Именно на тази работа получих и първото си възнаграждение.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
За мен е важно човек да следва определена стратегия, когато говорим за кариерно развитие. Стратегията ни помага да начертаем посоката, в която бихме искали да се развиваме-дали да станем експерти в дадена област, дали да натрупаме познания в различни сфери или пък да се стремим към изкачване на кариерната стълбица и заемане на ръководна позиция, свързана с управлението на хора. Има хора, които от самото начало на кариерния си път са наясно какво искат да постигнат и преследват крайната си цел. Има и такива, които стартират по-плахо и развиват стратегия на по-късен етап. Има и хора без стратегия, което е напълно нормално. За мен лично е важно да има посока, която да се следва, макар и тя да търпи промяна във времето.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Първото работно място играе ключова роля в оформянето на кариерните ни навици. То ни учи на дисциплина, отговорност и професионализъм, както и ни дава първите практически знания и умения, които могат да са ни полезни през целия кариерен път. Научаваме се на формално общуване с колеги, ръководители и клиенти. Първото работно място поставя основите, които надграждаме с всяко следващо такова.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие оставят хората, с които работим пряко. Най-често това са нашите ръководители, но нерядко могат да бъдат и колеги на работното място. Немалко влияние върху професионалния живот има и семейството-то може да ни мотивира, да ни подкрепя да се развиваме, но може да се окаже и спирачка за нашите цели и стремежи.
Събитията, които най-често влияят на кариерното ни развитие, са тези, които ни предизвикват да разгърнем потенциала си, да дадем максимума от себе си, както и да излезем извън зоната си на комфорт.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Когато допуснем грешка, най-важното е да я признаем и приемем. Много от хората се страхуват да си признаят или не могат да приемат, че са сгрешили. Това е естествена човешка реакция, върху която обаче е необходимо да работим. След като осъзнаем грешката си, е важно и да работим в посока намиране на решение на създалата се ситуация. Не на последно място е важно да проявим емоционална интелигентност, дистанцирайки се от емоциите си в този момент.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Хората, които търпят бързо кариерно развитие, обикновено демонстрират качества като проактивност, адаптивност, комуникативност и готовност да поемат отговорност. Те също така се стремят към непрекъснато усъвършенстване и са отворени към нови предизвикателства. Не на последно място е и липсата на страх от промяна или провал.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Както вече споменах семейството може да изиграе ключова роля в кариерния ни път. Най-често близките ни хора са тези, които ни мотивират и подкрепят, когато ни е трудно. Те са нашият стимул да се развиваме и надграждаме. Нерядко обаче е налице и сценарият, в който семейството може да забави или дори спре кариерното ни развитие. Що се отнася до съветите на родителите, смея да твърдя, че не е необходимо на всяка цена да ги следваме. Обикновено съветите им са породени от тяхната загриженост за децата, но това невинаги означава, че са най-правилните. За мен мнението на родителите е важно, но по-важно е какво желае и към какво се стреми човек.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Приятелите ни могат да бъдат ценен източник на подкрепа, мотивация и полезни съвети. Те често ни помагат да виждаме нещата от различни перспективи и ни вдъхновяват да преследваме целите си.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Универсална рецепта за намиране на баланс между работа и професионален живот няма. Всеки трябва да реши за себе си къде е фокусът му в дадения момент и да съсредоточи енергията си там. Въпреки това разграничаването на професионалните от личните ангажименти е предпоставка за добро психично здраве и удовлетвореност.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Това също е въпрос, който няма еднозначен отговор. Предпочитанието между хоризонтално и вертикално кариерно развитие зависи от личните цели и амбиции на индивида. Хоризонталното развитие може да предостави разнообразен опит и широк спектър от умения, докато вертикалното развитие се фокусира върху придобиване на по-високи позиции и отговорности. Ако човек е амбициозен и целеустремен, то той може да бъде успешен както като експерт, така и като мениджър.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
В моята кариера винаги се стремя да се вслушвам в думите на ръководителите и менторите си и да вземам от тях това, което ми е полезно. Може би най-ценният за мен съвет, който съм получавала, е „Не се страхувай да заявиш себе си“. Това бих посъветвала и от своя страна-не се страхувайте да заявите себе си и своята индивидуалност. Всеки един от нас е цѐнен и значим и няма нищо лошо в това да отстоява себе си и своите интереси.
