Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Агенция "Focus"
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Най-ценният получен, който аз съм получавала, беше: „Ще ти е трудно, няма да те харесват, но не се отказвай и продължавай напред.“, споделя Вилислава Ветренска, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Вилислава Ветренска. Към този момент съм главен редактор на Агенция „Фокус“, част от Media Group 24. В портфолиото на компанията влизат някои от най-големите и посещавани регионални сайтове в България. Завършила съм журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“. В сферата на медиите съм вече близо 6 години. Първоначално стартирах като радиожурналист и водещ на сутрешен блок. Няколко години по-късно се сблъсках с редакторската работа в онлайн медия и огънчето не ме е пуснало от тогава. Още, когато пишех новини от различни събеседници в радиото ми харесваше, но не очаквах, че до такава степен ще се влюбя в това да търся „ключа“ в новината, както обичам да го наричам, а именно – това, което ще накара обикновения читател да се поинтересува какво точно пише в материала, след като прочете заглавието. Бих се определила като амбициозен човек, с ясно поставени цели. На второ място принципна, което може би идва и от зодията ми везни – всичко трябва да е честно и премерено, най-вече приземено. Мечтая, но не летя в облаците, реалист съм. Ако ме попитат „чашата наполовина пълна, или наполовина празна е“ ще отговоря: „Винаги има място за повече“. И в двата случая с чашата има повече място и потенциал за растеж, а то трябва да се запълни, защото понякога и самите ние не осъзнаваме на какво сме способни. На трето, но не на последно място, бих се определила като любознателна. Може би заради това съм журналист, обичам да задавам въпроси повече, отколкото да говоря.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Започнах да работя още в първи курс в университета. Стартирах в сферата на продажбите и маркетинга.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Според мен, да. Кариерната стълбичка се изкачва трудно и просто да се носим по течението не е вариант. Винаги съм вярвала в твърдението, че при някои хора има 10% талант и 90% труд. При други е обратното – 90% талант и трябва да положат само 10% труд, за да им се получат нещата. И при двата типа хора трябва да има ясно поставени цели и план, които да следват, защото ако разчитаме само на късмет играем хазарт – може да ни се получи, но може и да затънем жестоко. Трябва да знаем какво искаме и да си го вземем, но най-вече – да не пропускаме възможности, защото „птичката веднъж каца на рамото“, нищо не пречи да пробваме, пък ако не се получи – остават хубави спомени. А, който ми каже, че това е просто фраза му отговарям: „Аз съм гo изживяла, за мен проработи“ и ако самата аз преди години не бях послушала птичката, може би нямаше да правя това, което правя в момента и обичам. Трябва да знаем към какво се стремим и за какво работим и да не ни е страх да се провалим.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Огромно. Учи ни на отговорност и дисциплина. Когато още работех в сферата на продажбите имах задължения, които бяха свързани с отчети на стока. Всичко трябва да е изрядно, защото ако не е – има проблем. Това те кара да си структурираш така плана и действията, че резултатът накрая винаги да е положителен за теб. И едно нещо ми остана като обица на ухото и до ден днешен – никога не оставяй днешната работа за утре, защото определено – няма да можеш да се наспиш. (смее се) По същия начин е и в медиите. Тук боравим с информация и трябва да бъдем много внимателни какво и как го пишем. Трябва да представяме нещата такива, каквито са и винаги да търсим истината, която може за всеки да е различна. Затова един казус винаги има няколко страни и гледни точки, а ние като журналисти трябва да покажем всички и да останем безпристрастни, въпреки вътрешните си убеждения. Защото истината е, че всеки един от нас има предпочитания, начин на мислене и живот, но когато си журналист – това не важи. Ти трябва да си неутрален и да работиш в полза на обществото. Не случайно ни наричат „четвъртата власт“ – ние също имаме сила да диктуваме правила.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Събитията са много и не мога да кажа само 1 или 2, но са тези, които от една страна те бутат и трябва по бърз начин да успееш да изплуваш обратно на повърхността, другите са тези, които те вдигат твърде високо и докато си на върха, да не забравиш откъде точно си започнал. Вярвам в това, че в живота има пикове и спадове, не може винаги да сме номер едно, но най-важното е да сме постоянни в действията и мислите си. Живея на принципа – да, имаме семейство, близки приятели, но в крайна сметка сме самостоятелна единица. Хората могат да ти помогнат в определени ситуации, но не могат да те спасят и цялостно да решат проблема ти. Така е и в кариерата и работата ни. Могат да ни насочват, да ни подадат ръка, но само ние самите можем да се поставим на мястото, на което искаме да бъдем с много работа. Затова и като ти дадат определена задача на работа не я получаваш с готовия отговор, а го искат от теб. Тоест – трябва да се потрудиш, за да получиш. Лесен път няма – има тръни, бодли, малко смях и нелепи ситуации между тях, а докато излезем на магистралата има доста неща, през които трябва да преминем. Но да си призная – понякога на оффроуд е по-забавно, отколкото на прав път.
Относно конкретни хора. Според мен най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие оставят хората, които ни вдъхновяват и тези, които ни подават ръка, когато най-много имаме нужда от това. Нещо, което наскоро чух и много ми хареса бе: „Заобиколете се с хора, от които ще ви е срам, ако ги разочаровате. Бъдете заобиколени от хора, които ви вдъхновяват, мотивират и не ги изпускайте“. Винаги трябва да има лидер, който да следваме, на който да разчитаме и който да ни вдъхновява да бъдем по-добри.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Приемане. Трябва да приемем факта, че сме допуснали грешка и да се опитаме да я оправим. Всеки прави грешки, затова сме хора. Стига да не зависи човешки живот от нея – всичко е поправимо.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Точност, пъргавост и ясно начертан план.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Според мен ролята на семейството в тази ситуация е единствено да ни подкрепя. Относно това дали трябва да следваме съветите им – по-скоро можем да си вземем бележка от тях. От гледна точка на това, че имат малко повече опит в живота от нас. Но със сигурост не е задължително да следваме съветите им, ако не сме убедени в тях. Защото тук отново се връщам на това, че всеки един от нас е самостоятелна единица. Времената се менят и някои неща не са поставени по начина, по който например едно време пред родителите ни са били поставени. Трябва да се взимат малко по-нестандартни решения и тук вече разликата в поколенията и времето играе огромна роля.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Хубаво е да знаеш, че в трудни моменти имаш приятели, които ще ти подадат ръка. Те са там, за да ни гледат отстрани и да ни „бият спирачки“, когато започнем да излизаме извън контрол. Много пъти приятели са ми обръщали внимание на това, че съм преуморена, те са ме изкарвали навън, за да си почина малко от работа. Те са до нас, за да ни подкрепят, вдъхновяват и да има кой да ни хвърля по едно око, когато прекалим с кариеризма си.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Не, или поне аз не знам такава, а ако някой знае, моля да ми се обади! (смее се) Според мен трябва просто да намерим или да сме с някой, който е на същата честота като нас и в личен, и в професионален план. Трябва да знаем, кога е време да си починем, но и също така да не оставяме развитието си на заден план.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Абсолютно всякакъв вид развитие е важен в този етап от възрастта ни. Тогава е моментът да пробваме, грешим и да печелим. Точно тогава трябва да покажем всичко, на което сме способни, за да бъдем оценени и забелязани. Така наречената „зиг-заг кариера“ ни дава много възможности да пробваме от всичко и да намерим своето място, в което ще се чувстваме комфортно и ще можем да продължим да се развиваме.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Най-ценният получен съвет: „Ще ти е трудно, няма да те харесват, но не се отказвай и продължавай напред“.
Съветът, който аз бих дала – „По-големият успех означава повече стрес, така че трябва да сте готови да платите тази цена“. В един момент човек осъзнава как заплатата в края на месеца не е най-важното нещо, а това, което получаваш от добре свършената работа и отговорността, която носиш. Конкретно в моя случай и журналистиката – срещите с различни хора – политици, икономисти, финансисти, актьори, певци и т.н., разговорите с тях, тяхното „ноу хау“, гледната им точка над живота. Всичко това за мен е богатство, защото се сблъсквам със съдбите на хората, които в някакъв план ме допускат по-близо до себе си. Уча се от другите и в същото време завързвам познанства, а някои от тях прерастват и в приятелства. Другото нещо е статиите, чрез които мога да се изразявам. Няма по-силно нещо на света за мен от мнението и свободата да го изразиш. Така че препятствията по пътя са много, но най-важното е, (както се казваше в една анимация) че винаги има лъч светлина в края на тунела. 😊
