Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Вера Петкова
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
“Ще видите, че ако създавате стойност за другите, ако се стараете да помагате повече, отколкото да се промотирате, ще отключите много неподозирани възможности и ще имате свободата сами да решите накъде да поемете!“, споделя Василена Вълчанова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Здравейте! Казвам се Василена Вълчанова и карам думите да работят :) От над 15 години работя в сферата на маркетинга и комуникациите, а в последните 5 го правя като независим консултант и трейнър.
Имам две основни сфери на дейност, които ми е малко трудно да представя изцяло на български: content marketing и brand messaging. Какво значи това? Помагам на компании да открият как да създават съдържание, което да изгражда устойчива връзка между бранда и аудиторията. И също така ги навигирам в определянето на техните ключови бранд послания – какво трябва да кажат на тази аудитория, за да я превърнат в общност от лоялни и доволни клиенти.
Освен да работя по проекти, се старая да споделям наученото до момента в блога си Valchanova.me, а от 2 години създавам свои курсове, които предават знанията ми по структуриран и достъпен начин (поне така казват участниците!) Водя обучения за контент маркетинг, брандинг, копирайтинг, а буквално от този месец – и курс за изграждане на личен бранд.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Често се шегувам, че имам много постен професионален опит, защото винаги съм работила интелектуалец. Докато моите съученици прекарваха летата си като продавачи и сервитьори, моята първа платена работа бе да бъда преводач и гид на групи спортисти към, тогава, Министерство на младежта и спорта. Била съм 10-и клас. Освен че успях бързо да докажа възвръщаемостта на родителската инвестиция в Cambridge Advanced Certificate, научих и много за скоковете на батут!
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Ако говорим за млади специалисти, то бих казала не. Но независимо на какъв етап от кариерното си развитие сме, трябва да имаме визия. Да знаем какви типове работа ни зареждат с енергия, как си представяме, че ще изглежда кариерата ни след 20 години. Това на пръв поглед звучи като много страшна задача. Но всъщност като гледаме толкова напред във времето, детайлите изчезват и на фокус остава само есенциалното. Искаме ли да сме сред хора или да работим сами? Да сме „майстори“, които всеки ден вършат практическа работа, или мениджъри, които подкрепят и развиват екипи от практици? Искаме ли да преподаваме? Да отделяме време за доброволчество? Това са важните неща, а не дали на визитката ще пише „дигитален маркетолог“ или някаква професионална роля, която днес още въобще не можем да си представим, че съществува.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
В този отговор ще изхитрувам малко. Ако кажа, че първото работно място е ключово за всичко после, това може да изиграе лоша шега. Дори един от читателите тук да се откаже от желана кариерна стъпка, за да „изчака и помисли още“, ще съм произвела негативен резултат. Мисля, че с разнообразието от опции, които се простират пред нас днес, „ще изчакам и ще помисля още“ е кодово име за целенасочено бездействие, желано или не.
Затова нека отговоря така. Всяка кариерна стъпка е важна, но почти няма необратими такива. Взимайте кариерни решения с внимание, но и не оставяйте избора да ви парализира! Можете да смените посоката, ако се наложи, а опитът от това също е ценен.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Има една категория, която може би не излиза на преден план много често – и това са хората, които ни показват нови посоки на кариерно развитие. Благодарение на тях виждаме неща, които като професионалисти сме искали, но не сме знаели, че съществуват. Ето и един директен пример от моя опит. Свикнали сме да мислим за „кариерен прогрес“ в една доста линейна форма. Вървиш по стълбицата, към върха на която те чака титла „мениджър“. Започваш да управляваш първо екип, после отдел, после евентуално компания. Аз опитах тази посока и видях, че управлението на екипи ми отнема любимото: практическата работа. И си мислех, че просто трябва да се науча, за да започне да ми харесва, но се оказа, че не е това. Тогава един мой бивш мениджър го синтезира така: „Най-добрите хирурзи не винаги са най-добрите директори на болници.“ И се оказа, че на мен много повече ми харесва да съм маркетинг-хирург отколкото да управлявам маркетинг отдел. Затова преминах към позицията на независим консултант. Винаги ще съм благодарна, за този урок: че кариерният прогрес може да изглежда така, както ние си го направим, стига да ни удовлетворява истински.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Тук отговорът е стандартен: задълбочен анализ, фокус не върху това кой е виновен, а върху това как да не повтаряме същата грешка, благодарност за урока. Но истината е, че най-трудно се учи не-реакцията. Да можеш да се спреш, да не си емоционално реактивен, да не ти се качи кортизолът. И да не оставяме една грешка да оцвети цялата ни само-оценка. Ние сме грешките си, но сме и много повече от грешките си.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Не знам как да отговоря на този въпрос, без да изпиша поне четири страници текст, затова ще се самоогранича. Когато ми се е налагало да наемам млади професионалисти, има едно нещо, което винаги ме е впечатлявало и това е любопитството. Харесвам хората, които при изправяне пред проблем си казват „Ех, че интересен проблем!“ Те анализират, търсят решения, не се страхуват да опитат нещо ново, да пробват нов инструмент или тактика, която не им е позната. И си мисля, че за тях работата е много по-голямо удоволствие. Освен това, за мен професионалист означава да си проактивен, структуриран, да можеш ясно да комуникираш идеи и да вдъхновяваш другите, както и да имаш фино настроен радар за качество.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Родителите могат да помогнат (а понякога и да попречат много), като те работят за изграждането на базовия мироглед. Това да бъдем преди всичко добри хора, а не просто добри специалисти. Тяхна е и задачата да развиват отговорност, себеувереност и откритост в децата. На този етап имам впечатления само като „потребител“ на една много приемаща и насърчаваща семейна среда, която ми е помогнала да стигна далече. Други родители вероятно ще могат да кажат повече.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Има една популярна фраза: „Ако си най-умният в стаята, смени стаята.“ Тя често се ползва в контекста на професионалната среда, но важи и за приятелите ни. Все пак ние започваме да приличаме на хората, с които се обграждаме. В приятелската среда можем да намерим добри примери, активни поддръжници, важни за нас мотиватори. Колкото повече се изгражда едно приятелство, толкова повече кредит на доверие има в него. А при достатъчно силно доверие, приятелите могат да са мощен коректив на поведението ни и да ни предизвикват да сме по-добри.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Не мога да претендирам, че съм намерила някаква общовалидна истина, но с времето намерих модел за себе си. Не мисля, че в днешно време много от нас намират или дори биха искали да търсят ясни граници. Особено когато говорим за интелектуален труд. И не мисля, че това е непременно лошо. За мен е позитивен знак, че това, което правя, толкова ме пали, че генерирам нови идеи в „извънработно време“. Но е много важно да запазим способността си да „се изключваме“, да имаме моменти, в които да можем да презаредим батериите. На някои хора им трябва повече такова време, на други по-малко. Някои търсят ясно начало и край на работния ден, други намират смесването на моменти за работа и моменти за себе си в рамките на деня по-работещо. Аз просто се радвам, че мога да намеря своя отговор и имам свободата да работя по собствен график.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Това много зависи от визията, с която започнах. Ако имаме разностранни интереси, тогава затварянето само в една сфера няма да е добро решение. Ако търсим структура и задълбоченост, тогава прескачане от отдел в отдел ще ни обърка. И тук, сходно на предния въпрос, най-много ме радва все по-голямата свобода, с която може да решаваме сами какво е кариерното ни развитие.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
В момента, покрай експерименти на свой гръб, работа с клиенти и подготовката на новия ми курс, активно изследвам темата за изграждането на личен бранд. И мисля, че силният личен бранд е едно значимо разковниче за кариерна свобода. Като че ли битува схващането, че има смисъл да мислим за своя личен бранд, само ако вече сме експерти с богат професионален опит. Аз (без да искам!) открих, че бранд се гради и докато си млад. Започнах собствен блог през далечната вече 2007-а година – повече от любопитство, отколкото с ясна цел той да помогне на кариерата ми. Но това начинание се оказа ключово за създаване на контакти, за повече видимост в моята професионална среда, дори за серия интересни предложения за работа.
Затова моят съвет е: започнете да градите личен бранд, преди той да ви потрябва! Ще видите, че ако създавате стойност за другите, ако се стараете да помагате повече, отколкото да се промотирате, ще отключите много неподозирани възможности и ще имате свободата сами да решите накъде да поемете!
