Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Рой Хил, 3 Frames
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
“Вършете работа, която ви носи смисъл. Никога не работете само за пари.“, споделя Рени Янкова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Рени Янкова и имах няколко кариерни живота досега, част от тях дори се преплитаха във времето. Започнах кариерата си с период на работа в бизнес сектора като ПР специалист и журналист, след това се посветих за почти 10 години на академична кариера и преподаване, като защитих докторска степен по семиотика. През 5 от тези години, успоредно с академичната кариера, се върнах и към бизнес практиката като директор маркетинг в голяма компания у нас. А от май 2024 г. поех по новия си кариерен път на предприемач, като създадох собствен бранд за обучения за меки умения и маркетингови услуги – Inspired Minds.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Започнах да работя още на 19 г., докато бях в края на първата си година като студентка по специалност „Връзки с обществеността“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Не съм имала типичния студентски живот и съм работила през цялото си следване, дори докато пишех докторската си дисертация, работех като отговорен редактор на тогавашното списание MAX.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Винаги помага да имаме стратегия или поне цел – да знаем защо работим на определено място извън заплатата, която ни се плаща. Но също е важно да знаем, че кариерните, както и житейските стратегии се променят с времето и това не е нещо лошо. Много е възможно в 20-те си години да имаме една стратегия и визия за бъдещето, а след 30 тя да се промени. И това не трябва да е повод за тревога или за самообвинения, че сме си „загубили времето“. Трупането на опит е онова, което е истински ценно в професионалния път.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Първото работно място е като детството за един бъдещ специалист. Знаете какво казват психолозите за този период от живота – тогава формираме навиците си, стратегиите си за справяне и за придвижване към успеха, изграждаме морала и етиката си, научаваме се какво е правилно и какво не е, научаваме се как да се справяме с неуспехите и трудностите. Затова първата работа може да ни помогне да се изградим като професионалисти, но може и да остави тежки травми, виждала съм дори да проваля кариери. Дано на никой млад човек не се случва да попадне в токсична среда, когато за първи път постъпи на работа.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Не знам, доколко събитията имат водещо значение, но знам, че хората по пътя са тези, които ни формират. Истинските лидери оставят най-голям отпечатък, те ни учат на най-много защото имат професионалната нагласа да дадат най-много от себе си. Имала съм шанса да работя с няколко такива човека и мога да кажа, че те са ме изградили като мениджъра, който станах години по-късно. Един от тези хора е журналистът Георги Тошев – той беше мой пряк шеф, докато работех в списание МАХ. От него научих едни от най-важните кариерни уроци и винаги ще съм му благодарна. Научих, че да даваш свобода на екипа си води до повече отговорност и отдаденост; че да бъдеш винаги зад гърба на всеки човек от своя екип е онова, което истински мотивира хората да дават най-доброто от себе си; че обстоятелствата нямат значение – колкото и да са трудни, когато екипът работи заедно и се подкрепя, може да се справи и със сроковете, и с трудностите, и с кризите; и не на последно място – че хората са важни.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Да се опитаме да разберем причините – какво е довело до тази грешка. Да анализираме ситуацията, да помислим какви други възможности за действие сме имали, да си създадем по-адекватна стратегия при следваща подобна случка. И не на последно място – да се справим с вината по-бързо, но без да бягаме от отговорност. Много хора, особено докато са в началото на кариерния си път, залитат в едната или в другата крайност – или се съсипват сами и чак се парализират от чувството за вина, или бягат от всякаква отговорност и приписват всичко на други хора и на външни фактори. И двете стратегии са погрешни. Важното е да оценим какво бихме могли да направим по-добре следващия път.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Мисля, че д-р Карол Дуек го описва най-добре в своите изследвания с термина „нагласа на ума за растеж“. Това са хората, които искат да учат нови неща и да се развиват през целия си живот, способни са да поддържат своята мотивация към дадена цел за дълъг период от време. И дори когато срещат трудности, те се концентрират не върху чувството за провал, а върху това какво полезно могат да извлекат от грешките си.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Този въпрос е труден и вероятно отговорът ще варира според семейството и отношенията с родителите. Но моето мнение е, че всеки интуитивно знае за себе си в какво е най-добър. Освен това с опита, получаваме и емпирично потвърждение, с кое се справяме добре, кои са силните ни страни, кое ни носи смисъл и удоволствие. Затова смятам, че човек трябва да разчита повече на собствената си преценка в избора на кариера или ако е решил да направи промени в нея.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Приятелите винаги трябва да са хората, на които да можем да се доверим и да се опрем ако ни стане трудно. Не е задължително те да са пряка част от кариерния ни път, въпреки че с напредване на годините много често точно това се получава. Поради доверието, което имаме по между си, в даден момент приятелите и кариерата започват да се преплитат. И ако хората запазят честност и откритост в отношенията си, ако наистина споделят обща визия и ценности, това преплитане може да бъде много ползотворно. Има една африканска поговорка – „Ако искаш да стигнеш бързо, тръгни сам. Ако искаш да стигнеш далече, върви с приятели“.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Не мисля, че има каквито и да е универсални рецепти за каквото и да било. Но ми се струва, че трябва да се научим да разчитаме навреме знаците, че балансът е нарушен. Ако не можете да спите, ако сърцето ви бие учестено без да има причина, ако ядете много въглехидрати, ако рязко губите или качвате тегло, ако ви е трудно да управлявате емоциите си… Подминали сте точката на баланс между лично и професионално. И е важно да се погрижите за себе си навреме!
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Зависи накъде отивате – каква е по-голямата ви кариерна цел и какви са житейските ви приоритети. Въпреки това, смятам, че ако човек иска да стане успешен професионалист, необходимо е да посвети между 5 и 10 години на развитие на уменията си по хоризонтала. Това ще му даде също време да натрупа житейски опит и когато започне да се изкачва по вертикала, по-трудно ще стане жертва на прегаряне или на грешно поставени професионални цели. Бързото изкачване по вертикала е всъщност много опасно за психиката. Един млад мениджър, без достатъчно професионален и житейски опит, често се чувства като удавник, хвърлен директно на акулите. И много често бива изяден от тях.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Вършете работа, която ви носи смисъл. Никога не работете само за пари. Никоя кариерна възможност не трябва да бъде „на всяка цена“.
