Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
“Постиженията в работен план не са медалите, които ще те направят по-щастлив и хармоничен.“, споделя Елица Панева, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Аз съм Елица Панева и съм създател и собственик на HR агенция Ан-Мари.
Вече 25 г се занимавам с подбор, развитие и обучение на хора. Имам проведени над 50 000 живи интервюта с кандидати за различни позиции. От шофьор, търговец, асистент, счетоводител, инженер, дизайнер, до изпълнителен директор
Преминала съм много обучения за Изграждане и управление на екипи, управление на времето, стреса, управление на конфликти.
Подбор на хора, Обучение за обучители, кариерно консултиране, коучинг и много други. Имам икономическо образование.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
На 17 г едно лято работих като касиер в пицария 2 месеца и това беше един много силен урок за мен и хубав спомен, защото там за първи път се научих да работя и контактувам с различни хора, като манталитет, култура, възпитание и отношение. Парите от тази работа похарчих за море и бях много щастлива.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Добре би било да имаме последователност в кариерата особено след 30-35 г. До тогава можем да експериментираме, да опитваме, да се учим, за да видим, какво ни харесва, кое е нашето, какво искаме да правим реално.
След тази възраст е добре да сме определили поне една линия, по която ще вървим и ще се развиваме. Винаги можем да включим нещо, което ни развива допълнително, за мен това беше ролята на Кариерен консултант, която се появи по късно. Опитът, който имах до момента ми позволи да съм полезна на хората и за мен беше много интересно, да гледам по различен начин на досегашния си опит и умения.
В по късна възраст се появи коучинга и той естествено надгради досегашния ми опит в работата и консултирането на хора.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Много зависи, по кое време на прехода се е появило това работно място, защото за хората от моето поколение това са 90-те години, когато нямаше много опит и информация за това как се гради кариера и що е това. Чуждите компании в България бяха малко, нямаше Интернет /или имаше само през стационарния телефон/, обявите за работа бяха във вестниците, пишеше си автобиография разпечатваш я и я носиш в офиса на фирмата. Често пъти интервюто беше заедно със занасянето на автобиографията. За следващите поколения вече нещата станаха доста по различни. А харесвах собственика на фирмата, научих много неща от него и той развиваше моите качества, като ми даваше доверие и различни задачи. Много исках някой ден да работя за себе си, така както го правеше той, така че за мен моето работно място е оформило моята цел.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Мила Георгиева, HR директор тогава на Кока-Кола, която ми гласува доверие да работи с малка, никому неизвестна чисто българска агенция за подбор. Тя ми даде много висока оценка за свършената работа, препоръча ме на други колени и така се завъртя колелото. Много съм благодарна за обученията, които преминах в Българската асоциация за управление на хора. Там се запознах с много колеги, които управляваха човешките ресурси в световни компании. На мен ми изглеждаха, като супер професионалисти, но пък те щедро ни даваха от своя опит и знания. Такива хора за мен бяха Тодор Миндиликов, който ме покани в асоциацията, Соня Славчева бивш HR директор в Глобул, която щедро споделяше опит и знания с нас, професор Елизабет Вачкова, Таня Бояджиева, Анелия Дянкова, Таня Митева и много други колеги, които винаги ни подаваха ръка и ни помагаха да се развиваме като специалисти в областта на човешките ресурса
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
За мен първата крачка е да си признаеш, че си сгрешил, ако има потърпевши от твоята грешка, да намериш начин да се извиниш. След това е анализа, защо допуснах тази грешка и на какво тя ме научи и как повече да не допускам тази грешка.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Обикновено това е амбиция, желание, мотивация, стремеж
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Ролята на семейството е голяма, защото то формира нашите ценности и навици, за това как ще работим и какво ще е нашето отношение към работата.
По отношение на това дали трябва да слушаме родителите си при избор на професия е спорно, защото хората са различни с опит, който е основан на времето, в което те са живели и работели. Част от новите професии са непознати и плащат по старите поколения, както във вица… ти бабе какво работиш…. инженер ….супер ще правиш... ти архитект… много добре… ти ще строиш, а ти… ами аз съм ИТ… е само ти не можеш да си полезен на баба с нищо.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Ролята на приятелите е голяма, защото те са част от кръга, който ни подкрепя, дава ни възможност да търсим нови перспективи, стимулира ни да се развиваме, да учим нови неща,.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
За всеки човек това е различно, защото то започва от това какви са моите страхове и комплекси. Ако аз се страхувам, че ще ме уволнят или ще загубя някакви привилегии, че няма да мога да си намеря толкова добра работа, вероятно ще съм много склонен да наруша тези граници, да работя повече и обратното.
Ясната граница започва там, където ти осъзнаваш, че не живееш само за да работиш, че има живот и извън работното място. Че професията не е единственото нещо, което те валидира в този свят, че постиженията в работен план не са медалите, които ще те направят по-щастлив и хармоничен.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
За мен е хоризонтално, защото психологическото развитие на човек завършва на 30 г, ако преди това, той бъде натоварен с твърде много отговорности, много вероятно е да формира поведение тип булдозер или да стигне до професионално прегряване. Тази възраст е за натрупване на опит и изграждане на умения, развитие на таланти и качества. Макар че, почти всички млади хора са нетърпеливи и искат вертикално развитие, много често, аз ги питам дали са готови да платят цената на това. Почти винаги отговора е ДА, но много често виждам след това, че този отговор не е бил добре обмислен. Затова и много млади хора стигат до професионално прегаряне от стреса на отговорностите за позиция, за която не са готови.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Най-ценния беше да запазя своята индивидуалност и да продължавам да преследвам мечтите си, защото имам качества за това и до ден днешен съм благодарна на този човек.
Задавай си въпроси и записвай своите отговори, какво искаш да правиш в този свят, как искаш да живееш, защо искаш висока заплата и позиция, кое е ценното за теб. След това препрочитай тези отговори и се питай - дали сега това е важно за мен, имаm ли същото желание и мотивация да правя това. Не спирайте да търсите своите отговори.
