Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
“Освен, ако не сте сапьор или неврохирург, непоправими грешки няма. Даже често, след поправена грешка, поне аз постигам по-добри резултати с дадения клиент.“, споделя Димитър Лазаров, поредният ми гост в рубриката.
Кой е той?
Казвам се Димитър Лазаров и работя в „Уебграунд“. Заедно с още няколко колеги делим отговорността в компанията да има приходи, за да можем да се издържаме и развиваме като независима медийна група. Основният ни сайт Actualno.com е сред най-четените медии в България. Освен това от 2018 г. развиваме и проекта „България на длан“, в който показваме интересни места в страната, празници, фестивали, концерти и др. Въпреки, че сме заснели стотици видеа, тръпката да виждаш как поредният клип трупа десетки хиляди гледания, винаги я има
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Първото ми възнаграждение беше 10 лв за цял ден като общ работник на обект, на който ме заведе баща ми, светла му памет. Той беше много добър майстор, можеше да построи къща от изкоп до ключ. Водейки ме като ученик на обектите с него през лятото искаше да ми покаже по-трудната страна на живота и така да ме накара да оценя възможността, че мога и трябва да уча, за да постигна нещо. Впоследствие съм работил в СОТ, в магазин за спортни продукти и на още няколко места, но първата ми по-сериозна работа беше като редактор в спортен сайт.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Като човек, който нямаше представа какво да прави с живота си до 27-мата си година, ми е малко неудобно да говоря за „стратегия“ за кариерно развитие, но 10 години след това знам едно – абсолютно винаги знанието на чужди езици ще е нужно. Късметлии са малцината, които от най-ранна детска възраст имат ясната визия за това какво искат да работят в бъдеще. Дигитализацията на света постоянно създава нови и нови професии и заличава още повече. Това, което учат днес студентите по медицина, едва ли ще е валидно, когато завършат. Но така е с много професии. Не е важно толкова да знаеш какъв искаш да станеш, а да си постоянно готов за адаптация, защото тя е неизбежна и нуждата от нея идва все по-начесто.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Влиянието е огромно, но дали ще бъде за добро или за лошо зависи от човека. Първото работно място при повечето хора едва ли се асоциира с мечтата им за кариера. Най-често то е студено, сурово и хората около нас не са особено колегиални. В такъв случай от човека зависи дали ще се мотивира да превъзмогне това или ще се срине. Ролята на прекия ръководител също е от голямо значение. Той може да даде сили или от друга страна допълнително да комплексира прохождащия в кариерата кадър. Във всички случаи бих призовал по-младите да имат реална самооценка, но и да ценят достойнството си, защото то е по-важно от парите и дори от опита, който се очаква да натрупат.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Всяко първо нещо измежду „назначение“, „повишение“, „порицание“, „уволнение...“ До ден днешен помня как преди 17 години ме бяха докладвали на прекия ми ръководител, че докато съм разговарял с клиент в магазина съм се бил подпрял на един стелаж. Даже докладчикът ми беше направил и снимка... Помня и как се чувствах след първия ми бонус, който беше на стойност 250 лв. Имах чувството, че съм купил apple.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Да не фатализираме. Освен, ако не сте сапьор или неврохирург, непоправими грешки няма. Даже често, след поправена грешка, поне аз постигам по-добри резултати с дадения клиент.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Много знания, достатъчно натрупан опит и амбиция. Много често хората, които носят тези качества, са заклеймявани от тези, които ги нямат, като „кариеристи“, „натегачи“ и т.н., но това е неизбежно. Трудно е да харесаш някого, който изкарва повече пари от теб, освен ако не е артист, спортист или певец.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Както във всичко така и тук ролята на родителите е от първостепенно значение. И днес ставаме свидетели на двете крайности – едните си назначават отрочетата директно като „шефче“ в някоя семейна фирма след завършен „престижен“ университет и се самозалъгват, че им правят услуга. Другите пък им казват, че няма смисъл да учат висше образование и е по-добре рано-рано да се хванат за работа. А ако погледнем добрите примери в историята ще си спомним, че най-успешният и верен начин е образование + практика. Неизброими са случаите, при които изключително богати хора са назначавали своите деца първоначално на ниски позиции докато бъдат готови да ръководят останалите.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Кариерното развитие слага край на много приятелства, но и дава поле за създаването на много нови. Ако предпочетеш да се подготвиш добре за изпита по немски, вместо да се лашкаш в Студентски град на някоя песен с текст „новата си ти вземи и за мене забрави“, едва ли ще се разбере от някои от приятелите ти, какво остава да се уважи и насърчи...Същото е и с кариерното развитие по-нататък в битието на човек. Когато говорим за естествено придобито и заслужено кариерно развитие (разбирате ме какво имам предвид), то е свързано с много лишения и жертви. Докато се подлагате на тях с вас ще са малцина, но такива приятелства са вечни.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Много зависи от професията. Ако сте пилот или футболист е разграничението е лесно. Когато работиш – работиш, когато почиваш – почиваш. При много професии, както и при моята, балансирането между личен и професионален живот е ежедневно предизвикателство. В някои месеци от годината телефонът е на метър от мен 24/7. Няма събота, няма неделя, няма сутрин, няма вечер. Постоянно трябва да си готов да отреагираш желание или претенция на клиент. То иначе няма как да стане. Не е лесно, но и не съм очаквал да е. Все пак се старая да имам достатъчно време насаме с моето семейство, защото вече ми се струва абсурдно в опита си да го подсигуря, да жертвам времето си с него.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Между 20 и 35 години човек трябва да натисне най-силно газта. Да намери посока, да приеме, че нищо не знае и да е готов да възприема нови и нови знания, които имат отношение към практиката. Независимо дали мие прозорци или търгува на фондовата борса, човек трябва да прави всичко максимално добре. Развиването на перфекционизъм абсолютно винаги е успешна инвестиция.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Постарайте се да се научите да правите неща, които малко хора умеят, но са приложими, а не бутикови. Ако научите арабски е прекрасно, ако се научите да редите кубчето на Рубик за 20 секунди също е добре, но няма смисъл. Избягвайте да трупате излишни знания и умения. Адаптирайте се към реалността на пазара на труда възможно най-рано и открийте своето първоначално място. Дали ще останете там за 1 месец или за 10 години никой не знае. Най-лошото е да не се опитате, защото трябва да сте сигурни, че по-унизително от първоначалната малка заплата е единствено това да ви издържат родителите.
