Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
"Любопитството е най-важният елемент за кариерното развитие.", споделя Александър Бонев, поредният ми гост в рубриката.
Кой е той?
Казвам се Александър, което значи, че за българските колеги съм Сашо, а за чуждестранните – Алекс. През последните 6 години се занимавам с проектен мениджмънт и по-специално Agile методологии. В момента работя като Scrum Master в Amadeus Sofia – глобална компания, доставяща IT услуги за травъл и туристическия сектор. Професионалният ми път е доста интересен като преди IT сектора съм работил близо 15 години като PR и комуникационен специалист в редица водещи компании и агенции в България, а също и като журналист във в-к Капитал.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Първият ми бизнес опит беше в 3-ти клас, когато убеждавах съучениците ми да си купуват брошури на автомобили, които взимах безплатно от различните представителства на марки в София. С изкараните пари успях да си купя първото ми Lego.
Шегата настрана, за първи път започнах да работя на 16 години като пазач на склад срещу почасово заплащане. Първата ми работа на трудов договор беше на 23, след като завърших следването си.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Да имаш стратегия е изключително важно, но също толкова важно е да знаеш, че и най-добрият план понякога не издържа още при първия досег с реалността. Моята кариера е пример за това – следвах журналистика и масови комуникации в Американския университет в Благоевград и на 23 бях идеалист, искащ да се занимава с качествена журналистика тип Bob Woodward, Carl Bernstein и да пиша разследващи статии като Truman Capote. За жалост българската реалност беше далеч от тези високи идеали и две години по-късно се прехвърлих от „другата страна“ – към масовите комуникации, най-вече по финансови причини. Там изградих добра кариера като преминах през редица агенции и компании, достигайки високи мениджърски позиции. Но нещо винаги ми липсваше и след почти 15 години в този сектор, реших да сменя сектора. И тъй като винаги съм обичал да се занимавам с компютри и софтуер и имах вече доста натрупани умения в менажирането на екипи и проекти, промяната към Agile project management беше съвсем естествена стъпка.
Тъй че стратегията за кариерно развитие е нещо нужно, но човек винаги трябва да е готов за промяна и да бъде гъвкав. Добрите възможности в живота може да дойдат изневиделица и човек трябва да има мъдростта да ги разпознае и смелостта да ги използва.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Влиянието на първото работно място е изключително важно. За първите 3 месеца на работа научих повече за това как се прави бизнес отколкото за 4 години в университета. Това, което моето първо работно място ме научи, е да бъда прям и откровен, когато се налага и да не бягам от отговорности. Този урок продължава да е с мен вече 20 години.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Като хора най-голям отпечатък у мен са оставили моите преки ръководители. Повечето, за щастие, с уроци за това как трябва да се случават нещата и какво значи да си истински професионалист в работата си. Неизбежно, някои с примери какво не трябва да правиш, ако искаш да имаш лоялни и мотивирани колеги.
Относно събития – най-голям ефект според мен има първият провал. Всеки греши, но първият път, когато това се случи в работна обстановка, публично, пред колеги, много от които считаш за приятели, изгражда характера на човек най-много. Защото тази първа грешка и реакцията към нея както от мениджърите, така и от самия човек, предначертават как ще действа той за в бъдеще. Да се греши не е лошо. Ако имаш смелостта да поемеш отговорност за грешката си, да я поправиш и да се поучиш от нея, то това ще ти помага много занапред в кариерата ти. Същевременно, ако мениджмънта приеме, че правенето на грешки от време на време е нещо нормално и отдели времето да ти помогне да ги поправиш, вместо просто да те порицае за тях, това ще ти помогне да имаш смелостта да рискуваш и да пробваш нови неща в работата си, което е незаменимо качество в кариерен план.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Да поемеш отговорност за нея и да се опиташ да разбереш защо е станала, за да не я допускаш отново. Ако мениджмънтът на компанията, за която работиш, оцени това, значи няма проблем. Ако обаче поемането на отговорност за грешките е само сигнал на кой да прехвърлят вината, то тогава може би е време да потърсиш нова работа, която цени възможностите за развитие на служителите си.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Най-важното според мен е любопитството. То кара хората да учат нови неща, да опитват нови подходи и съответно да бъдат креативни. Любопитството е най-важният елемент за едно добро кариерно развитие.
Освен него има и други, които също са важни и помагат – неща като честност, фокус върху детайлите, проактивност, добри комуникационни умения. Добрата кариера се гради с много съставки, но всичките те могат да бъдат научени, стига човек да е любопитен за света и как работят нещата в него.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Без подкрепата на най-близките хора човек трудно би могъл да вземе трудните решения в кариерен план, които понякога се налага да правим – като например да преместим семейството си заради добра кариерна възможност в друга държава или да сменим попрището си изцяло.
Относно съветите на родителите – те могат да дадат добри насоки в началото на кариерата на човек, като например кои сектори са по-популярни и какви са финансовите условия, които може да очаквате. След това обаче всеки трябва да следва собствените си заключения, тъй като те ще са по-точни от това да слушаш съветите на хора, които не са експерти в същия сектор или не са следвали същия кариерен път.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Тяхната роля е на добър барометър. Понякога човек има късмет и започва да се развива стремглаво в кариерата. Тогава приятелите са тези, които ти помагат да останеш здраво стъпил на земята и да не се възгордееш прекалено много, тъй като те най-вече могат да споделят с теб откровеното си мнение и доколко успехите ти се дължат на твоите собствени усилия или на чист късмет.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
За жалост и да има такава рецепта, тя е тайна, която е по-добре пазена и от точната рецепта на Coca Cola. В началото на кариерата си, бях склонен на далеч по-малък баланс между работата и личното време. Имало е случаи, в които съм работил нон-стоп по 2-3 дена и даже не ми е правило впечатление.
С възрастта обаче идват и други задължения – семейство, деца. Тогава започнах по-сериозно да се замислям над възможностите за по-здравословен баланс между работата и личното време. В момента това, което съм открил, че работи за мен, е да се фокусирам максимално върху работата в работно време и да избягвам каквито и да било разсейващи фактори, но извън работно време да се ограничавам до най-много 1-2 проверки на мейли на вечер и да не отговарям, освен ако нещо не е изключително критично. Така за момента намирам време и за семейството ми, а понякога и за някое хоби.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Както вече казах по-нагоре някои от най-интересните 40-годишни все още не знаят какво искат да правят в живота си. Човек трябва понякога да пробва много неща, преди да намери това, което го вдъхновява и начинът за това е хоризонтално развитие. А ако имаш вдъхновение и харесваш и се справяш добре в работата си, вертикалното развитие ще дойде от само себе си и то доста по-бързо, отколкотo очакваш.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
В живота ми съм получавал стотици много добри кариерни съвети, някои от които философски, други мотивиращи. Но един от тях ще помня завинаги заради простотата и гениалността му: „Винаги си избирай работно място, чийто офис е на запад от където живееш. Така слънцето никога няма да те заслепява сутрин и вечер.“
