Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
“Бих препоръчал да се внимава с издигането във фирмената йерархия. Откакто свят светува, хората се изкушават от властта и парите. Но понякога „цената“, която ще трябва да платим за високата позиция и голямата заплата, би могла да се окаже изключително висока.“, споделя Борислав Дянков, поредният ми гост в рубриката.
Кой е той?
Казвам се Борислав Дянков и съм управляващ директор на консултантска компания Smart Interact. През последните близо 20 години съм заемал различни HR позиции в международни и български компании и съм ръководил няколко екипа. Завършил съм едногодишна квалификация за водещи на групово-динамичен психотренинг и организационно развитие през 2006 г. От тогава насам съм провеждал soft skills обучения за най-различни целеви групи като част от стратегиите за обучение и развитие на служителите в компаниите, в които съм работил.
Не считам себе си за стандартния HR човек, защото съм изпълнявал различни роли извън HR-а, за да науча неща, които HR сферата не предлага. За около година съм продавал софтуер и хардуер, бил съм и junior product owner за няколко месеца. Вярвам, че колкото повече неща научава и опитва човек през живота си, толкова повече обогатява себе си и това няма да му е излишно. Българският народ е казал „човек се учи, докато е жив“, а в чуждоезичната HR литература се използва термина life-long learning, което е (почти) същото.
Старая се да съм в крак с най-новите неща в HR-а и миналото лято завърших 6 седмичен онлайн курс към университета Yale. Имах възможността да си „сверя часовника“ с колеги от различни части на света – Европа, Северна Америка, Япония. Преминахме през 6 модула и всеки от тях завършваше с практическа задача. Успях да изкарам 91 точки от 100 възможни за практическите задачи от целия курс. За съжаление, в България изоставаме с някои HR практики в сравнение с останалата част на света.
От 12 годишен тренирам бойни изкуства, карам мотоциклет, чета книги и обичам музиката и киното. Старая се да следвам принципи, които в днешно време може би не са много модерни, но според мен те определят качеството на човешките взаимоотношения – човек да държи на думата си, да служи за пример, да бъде позитивен и да търси решение на проблемите, а не само да се оплаква и др.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Бях на 15 или 16 години, когато за първи път помагах в ТКЗС-то в родния си град. Нареждах щайги с праскови на едно ремарке, което минаваше през овощната градина, за да събира продукцията. Целта ми беше да изкарам някакви пари през лятото, с които да си купя дрехи и ученически пособия за предстоящата учебна година. Не си спомням колко пари точно съм заработил, но със сигурност сумата е била много малка в сравнение с днешните нива.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Необходимо е да имаме представа коя е крайната цел, която желаем да постигнем. През кариерата си ние се движим от точка А към някаква въображаема и желана от нас точка Б напред в бъдещето. И трябва да имаме много ясна визия за това какви знания, умения и опит трябва да натрупаме, а и през какви работни позиции или роли трябва да преминем, за да стигнем до тази точка Б.
Аз лично нямам нужда да описвам на хартия подробен план или стратегия за постигането на някоя своя цел или да използвам софтуерни приложения, които да ми напомнят какво трябва да свърша. Скептичен съм към хората, които твърдят, че планират толкова детайлно, че знаят какво и кога трябва да направят всеки ден във връзка с целите, които са си поставили.
Ако искам да вляза в по-добра физическа форма например, аз ще отделям поне по 1 час на ден, за да върша необходимото и ще внимавам с калориите, които приемам. И знам, че всеки ден, в който не направя това, ще се отдалечавам от целта си. Същото важи и за кариерата ни.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
На първото си работно място научаваме базови неща – да идваме навреме на работа, да внимаваме как взаимодействаме с колегите и ръководителя си, да изпълняваме поетите от нас ангажименти (в една книга преди време прочетох интересна дефиниция за доверието – доверие създаваме чрез поемането и изпълняването на ангажименти), да помагаме на колегите си и т.н. Докато сме на първото си работно място, не само усвояваме знания и умения, но и подходящо поведение в различни ситуации. Всички тези неща след това ще ни помагат през цялата ни кариера.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Безспорно успехите и провалите оставят най-голям отпечатък у нас. Но успехите не трябва да ни главозамайват, а провалите не трябва да ни отчайват. С натрупването на житейски опит осъзнаваме, че успехите и провалите са преплетени едни с други и са неизменна част от живота ни. Познавате ли човек, който има само успехи или само провали?
Никога няма да забравя колегите и мениджърите, които са обогатявали знанията и уменията ми, искрено са ми давали обратна връзка, защото са ми желаели доброто, вярвали са в мен и/или са виждали потенциал за допълнителното ми развитие.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
В днешно време хората желаят и очакват да постигнат светкавичен успех във всеки аспект на живота си. Но са нужни постоянство, учене, време и търпение, за да постигнем всичко, което желаем, а и това няма как да се случи без да допускаме грешки.
Според мен е добре да правим анализ, когато сме допуснали грешка, за да си извлечем съответните поуки. Аз се опитвам да гледам на грешките си като на необходими уроци по пътя на израстването ми. И така ми е малко по-лесно в емоционален план.
Може би повече успяват тези от нас, които не обвиняват околните хора или каквото и да било друго за допуснатите грешки, а търсят причините за тях в себе си. Може би познавате концепцията за „локус на контрола“. Хората с вътрешен локус на контрола считат, че всичко, което им се случва, зависи от тях самите. Хората с външен локус на контрола считат, че това, което им се случва, се дължи все на някакви външни фактори и/или обстоятелства, а те нямат никаква роля.
Не симпатизирам на мениджърите, които заклеймяват грешките в работна среда като нещо недопустимо. Можем ли да „забраним“ на хората нещо, което е човешки и житейски обусловено и неизбежно? Ако ръководя екип, ще бъде нереално да си правя илюзии, че хората в него няма да допускат грешки, докато се развиват и усъвършенстват.
Естествено, има грешки, които водят до сериозни последствия. Ала би трябвало един способен лидер да помага на хората си да избягват големите провали, най-малкото защото притежава богат бизнес и житейски опит, а и вече е минал по пътя, по който хората му тепърва поемат.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Аз съм бил нееднократно свидетел на бързо кариерно израстване, базирано на негативни явления като шуробаджанащина, фаворитизъм, подмазвачество. За мен това не е правилният път, защото (1) в кариерата трябва да израстват знаещите и можещите, а не тези, които биват покровителствани от роднини например и (2) споменатите негативни явления не допринасят за създаването на добра организационна култура – знаещите и можещите ще напуснат, защото ще осъзнаят, че знанията и уменията не се ценят и хората се издигат професионално благодарение на други фактори.
Според мен самата скорост на израстване не е толкова важна. По-добре би било човек да отбелязва по-бавен, но по- стабилен растеж, отколкото бърз такъв, но незаслужен и неподплатен с реални знания, умения и опит.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Различните поколения живеят в различни времена. Но вярвам, че съществуват универсални философски и житейски принципи, валидни за всяка епоха. Винаги съм обръщал внимание на съветите на родителите, бабите и дядовците си в това отношение. Например, единият ми дядо много често ми е казвал „Ако ще се захващаш с нещо или го прави, както трябва или въобще не се занимавай“. Такива наставления често пъти стават част от философията ни за живота. Но е необходим и личен пример. Делата трябва да подплътяват казаното на думи, иначе няма как да изградим доверие и това е валидно, както за отношенията ни с родителите, така и за отношенията ни в работата.
Всеки млад човек трябва сам да избере професионалния си път. Може родителите да му помогнат с решението, но не и да решават вместо него. Въпроси от рода на „В какво съм добър?“, „Какво умея да правя?“, „Какво е привлекателно за мен?“, би трябвало да му помогнат да изясни за себе си (поне в някаква степен) с какво би искал да се занимава.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите на кариерно развитие?
Струва ми се, че понятието „приятелство“ в днешно време е деформирано. Кой човек е наш истински приятел? Този, който се радва на успехите ни или този, който злорадства над провалите ни? Не трябва ли истинският ни приятел да е с нас и в добро и в зло? Можем да си зададем още много такива подобни въпроси.
Не бих желал приятел да ме „бута“ напред в кариерата ми, използвайки позицията или влиянието си, защото ако нямам реалните знания, умения и опит, така или иначе това ще бъде „мечешка услуга“. А и животът ми е показал, че ако някой не е мотивиран да се развива, колкото и приятелите му да го тикат напред, в един момент просто няма да се получи.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Когато човек е по-млад, може би е по-склонен да работи извънредно, макар че не съм убеден, че това ще му донесе някакви значими ползи. Ако имаме семейство, липсата на баланс между работа и личен живот, със сигурност ще се отрази негативно в дългосрочен план.
Ако човек работи на трудов договор, границите между личен и професионален живот са регламентирани в него на база действащото законодателство. Вътре са определени мястото на работа, работното време и продължителността на работния ден и т.н. Ако работодателят не нарушава споразумението, не би трябвало да има проблем за служителя, защото той се е съгласил с правата и задълженията си, посочени в него.
Всеки от нас, в зависимост от ситуацията, в която се намира, трябва да прецени за себе си, дали успява да постигне баланс между професионални и лични ангажименти. И ако не му се получава, да помисли за решение – то може да е свързано с промяна на начина на живот, с намирането на работа в друга компания и т.н.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Вертикалното кариерно развитие във възрастта 20-35 години винаги е за предпочитане и бих посъветвал всеки да се възползва от него, защото (1) ако на някого му е предоставена такава възможност, се предполага, че притежава нужните знания, умения и опит, а и с издигането в йерархията се увеличава заплащането и мисля, че никой не би отказал на това и (2) много малко са тези служители, на които се предлага вертикално израстване на фона на общия брой служители в организацията, т.е. това е шанс, който не всеки получава.
Ако поради някаква причина човек не е могъл да се развие вертикално в тази възраст и има вариант за „хоризонтално кариерно развитие“, би било добре да го обмисли. Може пък това да се окаже сферата, в която би постигнал дори по-големи успехи.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Не се сещам за ценен кариерен съвет, който да съм получил през годините. Но аз бих препоръчал да се внимава с издигането във фирмената йерархия. Откакто свят светува, хората се изкушават от властта и парите. Но понякога „цената“, която ще трябва да платим за високата позиция и голямата заплата, би могла да се окаже изключително висока. Дали C-level позицията, голямата заплата и високият клас служебен автомобил си заслужават, ако не можете да прекарате спокойно уикенда със семейството си или приятелите в планината например? Внимавайте какво си пожелавате.
