Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Никой за нищо не Ви е длъжен, затова сами си вземайте това, което е считате, че е за Вас.“, споделя Даниел Колев, поредният ми гост в рубриката.
Кой е той?
Казвам се Даниел и съм на прага на 29-годишната възраст. От провинцията съм и се гордея с това. Адвокат и счетоводител съм, като зимата ще добавя и здравен мениджър. Професионалният ми път премина през най-различни университети, обучения, програми, адвокатски кантори, международни холдингови структури, като към настоящия момент съм партньор в Адвокатско дружество „Василев и Чисусе“, а последните 5 години обслужвам правно и съсловната организация на лекарите в България – Български лекарски съюз.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Баща ми е бивш военен и понеже му беше ясно, че няма да влизам в задължителна казарма, реши сам да се заеме с това начинание - още на 13-годишна възраст ме изпрати да работя при един негов приятел, които имаше автомивка. Цяло лято миех коли за по 0,50 стотинки на кола. Накрая на лятото бях събрал парички точно за долнището на един сив анцуг, което носих доста години. Беше някак си много удобно.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Винаги трябва да имате определена цел, която да гоните, а пътят за това е правилната стратегия. Стратегията е като карта с много последователни стъпки, която накрая Ви води до съкровището. Най-сигурният и продуктивен начин е да следвате стъпките. Разбира се, винаги има пряк път, но въпросът е каква е цената на това да поемете по него.
По-големият проблем, според мен, е да откриете с какво искате да се занимавате. Много хора се страхуват да рискуват и да пробват различни начинания, а според мен това е правилният начин за откриване на собственото поприще – само с четене не става. Първо открийте кое е Вашето съкровище, след това чертайте стратегическата карта за стигане до него.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Много зависи на каква възраст сте, на какво място и на какви хора попаднете. Със сигурност, разбирате, че реалността не е това, което сте чували или са Ви учили. Моите първи работни места в сферата на правото бяха в адвокатски кантори, в които ни караха да вършим възможно най-технически и битови неща, именно с цел да оформят нашия професионален характер – разнасяне на папки, преподреждане на архиви, самостоятелно справяне със служителите от администрацията, пр.
По този начин те ме поставиха на първото стъпало на корпоративната стълбичка, за да извървя всяка едно стъпало, без да прескачам никое. Това и до днешен ми помага да съм наясно с целия процес, цялостното функциониране на съответната система и да имам много по-широк поглед над нещата.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Това е доста индивидуално, затова ще споделя за мен. През професионалното ми кариерно развитие, което започна още на 20-годишна възраст, се срещнах с много и различни типове хора – имаше безразлични, надсмиващи се, обезкуражаващи, пр. За съжаление, тези които ми помогнаха от сърце и от които се учих и продължавам да се уча се броят на пръстите на едната ми ръка. Те са хората, на които ще бъда цял живот благодарен.
Това е и причината да си поставя като цел един ден да предам щафетата, като организирам инициатива, с която да помагам по начина, по който на мен помагаха, когато имах нужда от това. Честно казано, съвсем скоро ми предстои да направя първите крачки в тази насока.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Най-трудната част е това да поемем отговорност за грешките си. Повечето пъти се опитваме да търсим причината за грешките в другите или да се заровим в някое друго оправдание, вместо да бъдем самокритични. Да сгрешите е не само нормално, но и необходимо за изграждане на професионалния Ви образ. Признавайте си грешките, след което ги анализирайте и се опитвайте да намерите начин за тяхното поправяне, независимо дали вече е късно, или не.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Несъмнено това са хора, които не чакат наготово или както често чуваме „каквото ти е писано, това ще стане“ – не, те са тези, които пишат страниците в кариерната си книга. Живеем в много динамични времена, което предполага и необходимостта от бърза адаптивност и възможност за делегиране. Това са хора, които са разбрали кое е тяхното съкровище, начертали са си стратегическата карта до него и са стигнали до финала. Психиката също играе много важна роля – това след поредния неуспех да не се отказваш, а да се подобряваш и да продължаваш напред.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Несъмнено родителите ни имат много по-голям житейски опит от нас, но това невинаги означава, че техните съвети за кариерното ни развитие са най-правилните. Независимо дали са родителите, приятелите или колегите не трябва на сляпо да се доверяваме и да следваме техните съвети. Всички ние сме самостоятелни личности с индивидуално развити качества, така че, вслушвайте се в съветите, прекарвайте ги през собствената си призма и на база всички това създавайте своето вътрешно убеждение.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Живея извън семейството от 14-годишен, при което моите приятели бяха и все още са моето второ семейство - утехата от това да знаеш, че никога не се сблъскваш с проблемите сам. Да имаш някого, който ти желае успеха, докато ти правиш същото за него. Изключително важно е с какви приятели се заобикаляте, защото те определят средата Ви, т.е. Вашето както професионално, така и личностно развитие.
Подкрепяйте приятелите си така, както подкрепяте световноизвестните личности, които дори не знаят за Вашето съществуване.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
За мен това е един от най-трудните моменти. Колкото и да се старая, все още пренасям професионалната емоция в личната среда. Не спирам да се опитвам да поставям ясно границата така че един ден ще успея.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Аз съм избрал следния път. Първо избирам своето място в хоризонталата, развивам се, след което се запознавам и с останалите позиции и тяхната роля. След това преминавам на следващото ниво по вертикалата и повтарям същото упражнение. По този начин получавам много по-широк поглед как функционира цялата машина, а не се движа в обичайните коловози.
Така осъзнах, че след като се сблъскаш с правото, трябва да научиш и числата, затова завърших и счетоводство. След това осъзнавах, че трябва да знаеш как да управляваш, комбинираш и бюджетираш правните инструменти и цифровите изражения, поради което се насочих и към здравния мениджмънт.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
„Не бъдете себе си, а постоянно се опитвайте да бъдете по-добрата версия на себе си.“
Според мен, постоянното развитие е ключът към успеха. Агресирайте постоянно мозъка си и разчитайте повече на себе си, отколкото на случайността. Никой за нищо не Ви е длъжен, затова сами си вземайте това, което е считате, че е за Вас.
