Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Благой Момчилов
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Няма да си щастлив и да имаш благосъстоятелен живот, ако избереш професията си и работата си, само защото за нея е казано, че носи пари и високи доходи.“, споделя Анна Цолова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Анна Цолова. В продължение на 18 години се занимавах с телевизионна журналистика, като репортер, автор и водещ на публицистични предавания и новини. Преди 6 години създадох „Говори, за да те видят!“ и помагам на професионалисти от различни области да подобрят уменията си да говорят публично. Със съпруга ми Васил сме родители на любимия ни Калоян, който е на 15 години.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Започнах работа веднага след завършването на университета. Завърших Българска филология. Бях на 23 години.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Признавам си, че никога не съм имала стратегия за кариерно развитие. Знаех като тийнеджър с какво мечтаех да се занимавам - с журналистика, с разкриване на нередности и корупция и създаване на документални филми. Всичко след това беше въпрос на не/случайности. Малко след завършването на университета видях обява в един национален всекидневник. В нея пишеше, че в България ще се създаде първата частна национална телевизия (бтв) и се набират хората, които да станат част от екипа на новините на медията. Подадох си документите, но нямах силна надежда, заради липсата на опит в телевизията. След двумесечен подбор се оказах сред избраните. И така започна всичко.
Трябва да имаме стратегия за кариерно развитие, дотолкова доколкото трябва да послушаме себе си, да се чуем и да разберем какво ни е интересно да правим. Какво ни „пали“. Кои и какви хора ни „залепят“ с присъствието си, интересни са ни, искаме да направим нещо като тях. Когато трябваше да избирам какво да уча, нямах особен избор. Имаше два университета в България, в които намерих интересни за мен специалности. Повечето млади хора от моето поколение нямаха толкова свободен достъп до европейски и световни университети (като изключим децата на партийните функционери и напредналите финансово в зората на демокрацията, разбира се). Днес младите и не толкова младите работещи хора имат повече избор и най-вече свободата да се движат, във всички смисли на тази дума. Имаме възможности да учим през цялото време (дори от вкъщи), имаме достъп до световното знание и всичко, което то може да ни даде. Вярвам страстно в ученето цял живот. И следвам това вярване всеки ден.
И тук е много важно да се знае и да се прави разлика между достоверната наука и псевдонауката използвана за пропагандни тези. Във времена, в които падат снаряди от дезинформация и пропаганда е много важно да имаме функционална и медийна грамотност. Тя е и ще е от ключово значение.
Но най-важното е, че нищо не трябва да е на всяка цена. Успех (по някакви обществени критерии) - не на всяка цена, финасова стабилност и високи доходи - не на всяка цена, израстване в кариерата - не на всяка цена. Когато нещо противоречи на разбирането ни за справедливост, за истина, за морал, е добре да го виждаме и отхвърляме.
Ще си позволя на споделя още нещо лично – разделих се с голямата медия и телевизията, след като разбрах, че няма да харесам това, в което се очакваше да се превърна.
И още нещо важно - умението ни да общуваме, да правим емоционален контакт с хората, да сме емпатични и чувстващи хора. Днес машината (Изкуственият интелект) може да замени някои човешки дейности, а и цели професии, но в това, което изредих в горното изречение, няма да може да ни замести. Затова е добре, ние хората, да си пазим, отглеждаме и храним тези умения и качества.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Влиянието е голямо, дотолкова доколкото може да ти даде отговор, ако имаш колебания – това ли е професията, която искаш да практикуваш. Първото работно място може да даде и верен или грешен модел за екипност.
И като говорим за първото работно място, моето ме научи на отдаденост и отговорност към фактите, точността и прецизното отношение към детайлите. Това, разбира се, може да стане, само ако обичаш това, което правиш. „Претупването“ на работата и липсата на отношение към детайла е нещо, което пречи на един човек, независимо с какво се занимава.
Работата в телевизията ме научи и да не броя дните и часовете, в които работя. Тази професия, в една или друга степен, е на ненормирано работно време.
Тук е важно и нещо друго - да знаеш как да се „дозираш“, за да запазиш хармонията с хората, които обичаш, да не ги ощетяваш, да се наслаждаваш на живота извън „високите скорости“ в работата. Това са уроци, които се учат цял живот.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Това са хората, които са ни се доверили и са ни дали в ръцете възможността да носим отговорност. Получих възможността да нося голяма отговорност, пред голяма публика, едва 24 годишна. Отговорността да си безупречен пред фактите и истината, които достигат до много хора. Затова трябва да сме благодарни и да помним хората, които са ни дали шанса да излезем от зоната си на комфорт и са ни показали и казали: „Ти можеш, ти си човекът, който може да се справи.“
Освен това, имах и имам шанса около мен да има професионалисти, от които да се уча всеки ден. Някои от тези колеги се превърнаха и в най-близките ми приятели.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Самокритиката (но не саморазрушаващата) е важна в професионалното развитие. Всеки от нас, всеки ден, прави малки или по-големи грешки. Добре е да си казваме: „Има и утре. Утре няма да повторя тази грешка.“ Важно и умението да казваме и на другите: „Греших. Съжалявам.“ Да обговаряме и осмисляме изводите от грешките си. Да се научим да чуваме градивната критика.
Днес, част от модулите в обученията ми стъпват на наученото от грешките, които съм правила като публично говорещ човек. Вербалните и невербални грешки, които съм правила и осъзнала след това. Това е опит. Когато казваме, че не трябва да се страхуваме от грешките, можем да кажем, че това означава да не се страхуваме от опита. Кой се страхува от напрупването на опит?
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Зад бързото кариерно развитие на различните хора стоят различни процеси и причини. Зад устойчивото кариерно развитие мисля, че стоят честността и отдадеността към процеса на работа. Умения да се общува, умения за работа в екип, лоялност. Развитие имат и хората, които знаят стойността на знанието и ученето цял живот. Както и хората, които стъпват на земята и не позволяват да се самозабравят.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
В моето семейство образованието беше и е поставено на високо място. Това се е отразило и на отношението ми към знанието като трамплин да правиш и работиш нещо, което харесваш. Родителите ми не се намесваха в избора ми какво да уча, просто ме подкрепяха. В семейната си среда се научих и да се трудя, още като дете. Дори и земеделската работа в помощ на баба ми и дядо ми ме е научила, че има моменти, в които полагането на усилия не е забавно, но е необходимо. В този ред на мисли ролята на семейството е голяма, защото то налива основите за оформянето на един човек. А от там се определя и начина му на кариерно развитие, отношение към света и хората. Днес като родител се опитвам да видя накъде гледа сина ми и да го подкрепям, а не толкова аз да му казвам накъде трябва да гледа.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Както вече споменах, намерих приятелите си на първото си работно място и в професията на журналист. Ще е чудесно всеки да има приятели, на които има доверие да бъдат коректив и съветник и в професионалното развитие.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Не мисля, че има рецепта, която да прилагаш всеки ден и резултатът да е баланс и поставяне на граници между работа и личен живот. Не съм сигурна, че и трябва да има рязка и ясна граница между двете. Вероятно зависи от професията, но що касае моите занимания (и предишните и настоящите) такава граница е почти невъзможна. Има периоди, които налагат натискане на педала на газта в работата. Важното е да си даваме сметка за тези периоди и да отпускаме педала на газта след това. Да се насладим на общуването с близките си хора, да си даваме сметка, че има и „бавен“ начин на живот и понякога това е животът, от който се нуждаем и ние, и любимите ни хора. Да знаем кога да спрем. Това са трудни уроци.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Ако трябва да отговоря от страната на професионалния си опит, отговорът ще е -хоризонтално кариерно развитие. Възможността да натрупам опит в различни дейности (репортер, водещ, автор и продуцент на публицистично съдържание и сценарист и режисьор на видео продукти) са ми дали възможността да опозная добре и от всички страни структурата на добрата телевизионна публицистика и публичното говорене. Днес това е безценно в работата ми на обучител.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Няма да си щастлив и да имаш благосъстоятелен живот, ако избереш професията си и работата си, само защото за нея е казано, че носи пари и високи доходи. Не е добре, това да е първият критерии за избор на професионално развитие. Намери това, което обичаш да правиш и се научи да го правиш добре. Вероятността след това да дойде и благосъстоянието (включително и материалното), е голяма.
Не знам как точно съм оформила този подход към професионалните си избори и дали някой го е вербализирал като съвет пред мен. Виждах в семейството си този модел още като дете и вероятно затова съм го пренесла, без замисляне, и в моя живот и работа. Иска ми се да го предам и на сина си.
Вижте всички актуални обяви за работа и стаж в WorkTalent.com
