Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
"Кариерата във всяка сфера е процес, свързан с много обрати, грешни решения, на пръв поглед непреодолими пречки и какво ли още не. Но накрая за вас ще е и гордост, епични победи и неподправено щастие.", споделя Иван Тонев, поредният ми гост в рубриката.
Кой е той?
Казвам се Иван Тонев и в момента съм ръководител на отдел Продуктов мениджмънт, както и бизнес разработчик в една от големите български компании, занимаващи се с внос и дистрибуция на резервни части за товарни автомобили - SFK-Truck. Притежавам опит във всяко звено на бизнесa с автомобилни резервни части за следпродажбено обслужване и имам зад гърба си редица успешно реализирани международни проекти, създадени търговски марки и наложени нови процеси. През целия ми трудов път съм търсел удовлетворението от успешната и добре свършена работа, което ми е дало ценен опит и ме е изградило като професионалист. Най-ценното за мен и това което ме зарежда най-много, е възможността да забелязвам потенциала и да помагам за развитието му сред младите хора, които са в началото на своята кариера.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Момчешката ми амбиция за независимост ме накара да започна работа на доста ранна възраст и на 15 вече подменях автомобилни гуми редом с възрастните, като по това време получих и първото си възнаграждение, разбира се. Съвсем ясно помня първата самостоятелно демонтирана автомобилна гума, по-късно и първите ремонти на двигатели, скоростни кутии, а години по-късно и първите собствени проекти, мои марки резервни части и създадени организации… За щастие, в детството ми съм имал страхотен пример от моите баща и дядо и съм възпитан в трудолюбие и постоянна амбиция за съвършенство в детайли. Работейки когато мога, за да осигурявам „независимостта“ си, завърших Математическата гимназия във Враца и записах редовна специалност във Великотърновски Университет. Веднъж усетил „сладостта“ на притежаването на умения, от гимназиалните класове до ден днешен, не съм искал да спирам да придобивам такива и винаги съм се водел от мисълта, че всяка трудност и всеки решен казус са уроци.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Кариерното развитие не е търсен резултат в работата за всички хора. Хората са различни, така и целите и разбиранията им за щастие и постижения са различни. Трябва да уважаваме това. Уорън Бъфет от друга страна е казал, че „идиот с план може да победи гении без план“, което пък историята многократно е потвърдила. Така че уважавайте целите на другите, но изберете вашите и абсолютно имайте план!
Опитът ме е научил, че стратегията е фундаментално важна, но сама по себе си без упорит труд и постоянно себеусъвършенстване е нищо. Нека стратегията на младите е да следват и търсят възможности през кариерното си развитие, но никога да не разочароват.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Първото работно място със сигурност се превръща в „core memory” и е от голяма важност. На първото работно място се поемат и първите работни отговорности и човек се сблъсква с първите трудности от всякакво естество в кариерата. Как ще реагира на тези „сблъсъци“ и какви навици ще си създаде може да се окаже критично важно за последващото кариерно развитие. Ставал съм свидетел на драматичен провал на хора с иначе много добър потенциал, само поради придобити деструктивни навици и разбирания за работата още в началото на работния им път. Също, имам добри спомени и за млади хора, справяли се изключително и изненадващо адекватно в екстремни ситуации, което впоследствие съм си давал сметка, че е само благодарение на добрите им навици на отговорност и дисциплина.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Първите малки победи и първите трудности, с които си се справил сам, както и първия кариерен пример за подражание или ментор. В годините като мениджър си дадох сметка, че бъдейки лидер на работното място, можеш не само да повлияеш кариерното развитие на по-млади хора, но също така и личния им живот. Това е голяма отговорност. Добър пример в лицето на твоя ръководител може да повлияе изключително много твоята собствена кариера и желанието ти да постигаш. Възможността да се уча от страхотни професионалисти и да реализирам собствени проекти е дала може би най-голям отпечатък в моето кариерно развитие и като мениджър най-голямото удоволствие за мен е да дам тези възможности на други.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Да я признаем пред себе си като такава и в действителност да се поучим. Често хората са склонни да търсят причините във всичко друго, освен свои грешни решения. Трябва да осъзнаем, че “това което стои на пътя е самия път“ и грешките са част от него.
Не се обезкуражавайте, а мислете конструктивно и практично за грешките като за полезен опит. В предстоящите подобни ситуации (а ако не се откажете ще има такива) ще сте по-сигурни в себе си и ще имате повече знания, с които да превърнете дефекта в ефект. Опитът е богатство, което никой не може да ви отнеме и допуснатите грешки са неизменна част от него. Споделеният пък с колеги опит, който може да ги предпази от допускане на същите грешки, му придават още по-голяма стойност.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Това са амбициозни, отговорни и решителни, но и самокритични и жадни за знания хора. Подобряването на представянето във всяко отношение и придобиването на нови умения са неизменно свързани с кариерното развитие. Хората, които могат да започнат десетата задача или проект, след провалите на предходните девет, са хората обречени на успех и кариерно развитие. Кариерното развитие е свързано на практика с повече по брой, не по важност неуспехи, отколкото успехи, но за да бъде балансът положителен – вашата енергия, знания и целеустременост трябва да са неизчерпаеми.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Примерът на семейството е много важен и родителите разбира се винаги искат най-доброто за децата си, не трябва да забравяме това. Семейството може да научи човек в ранна възраст да получава и разбира конструктивна критика. Опитайте да обясните добре на семейството си вашите цели, желания и какво ви прави щастливи. Много често техният опит, било то и в друга сфера, а и от перспективата на годините, може да се окаже много полезен за вас. Понякога родителите се притесняват от провала на децата си повече от тях самите. Бъдете реалисти, вслушайте се и обмислете добре техните съвети и потърсете тяхната подкрепа, но и не ограничавайте себе си и възможностите на своя ум с никого, било то и родителите ви.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Прекараното качествено време с добри приятели може да ви зареди с енергия и да ви помогне да съзрете даден казус от различна гледна точка. Подкрепата, както и градивната критика на приятелите, са специални и незаменими. Това са хора, които често може да се окаже, че в дадени аспекти ви познават по-добре, отколкото се познавате самите вие. Амбицията за постигането на конкретна цел, или справянето с проблем понякога замъглява разсъдъка и нищо не може да помогне на такава ситуация, като един разговор с приятел. Среда от приятели, които се радват искрено на вашите успехи, но и ви подкрепят и критикуват в трудностите, може да изиграе важна роля в кариерното ви развитие.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Постигането на този баланс е от фундаментална важност, но колкото е труден той за постигане, то толкова е и крехък. В началото на кариерното си развитие, пълни с енергия и копнеещи за бързи успехи и високи възнаграждения, хората рядко се замислят за този баланс. С развитието на кариерата обаче тази тема бързо заема своето важно място в мислите. Препоръчвам книгата „Корпоративният атлет" на Джим Лоер. Той е положил доста усилия да изследва именно нуждата от баланс между личен и професионален живот и неимоверната зависимост на кариерното развитие от него. Така или иначе рецептата за това е различна за всеки и всеки трябва да я открие сам. Със сигурност трябва да сме наясно, че кариерното развитие изисква отдаденост и понякога целта оправдава средствата, които могат да бъдат лишения от приятни изживявания в личния живот. От друга страна подходяща метафора за кариерата е дълъг планински преход пеша. Почивки са позволени и разбираеми.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Всяка препоръка според мен би била подвеждаща. Идеалният вариант би бил умерени и равномерни етапи в комбинация от двете, но фокус върху постигане на такъв вариант за кариерно развитие е действителна загуба на време. Бъдете подготвени, не спирайте да придобивате умения и знания, поемайте отговорноси и се справяйте с проблеми, с които други не биха се справили. Подходящите възможности за кариерно развитие ще дойдат сами в точния момент!
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
„Едно е да искаш, друго е да можеш, а трето и четвърто - да го направиш!“
Кариерното развитие е свързано с третото и четвъртото.
Бъдете смели, вярвайте в себе си и преследвайте мечтите си! Кариерата във всяка сфера е процес, свързан с много обрати, грешни решения, на пръв поглед непреодолими пречки и какво ли още не. Но накрая за вас ще е и гордост, епични победи и неподправено щастие. Не се страхувайте да променяте посоката, ако се отдалечавате от първоначалната цел. Нищо не е свършило, докато не свърши и всичко е във вашите ръце и ум! Успехът ви очаква! 😊
