Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Списание „Ентерпрайз“
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Ако сами не приоритизирате живота си, някой друг ще го направи вместо вас.“, споделя Радослав Неделчев, поредният ми гост в рубриката.
Кой е той?
Здравейте, казвам се Радослав Неделчев, но бързо преминавам на „ти“ и всички се обръщат към мен с Радо. Лоялен, любопитен и амбициозен съм, постоянно предизвиквам себе си и „какво ще кажат хората“ никога не ми е било интересно. Винаги съм се ръководил от собствените си принципи и стремежи, фокусирайки се върху това, което смятам за правилно и важно. Със силно стратегическо мислене и добре развити оперативни умения успявам да бъда ефективен лидер, който взема обмислени решения и реализира успешни проекти. Работя в сферата на маркетинга и медиите вече повече от 20 години – бил съм и радиоводещ, и председател на някои от най-големите браншови организации в маркетинговата индустрия у нас. В момента съм Главен директор "Клиенти" в dentsu за Централна и Източна Европа и Оперативен директор за региона на Югоизточна Европа. Ролята ми е да управлявам екипите ни така, че да предоставяме най-добрите и най-иновативните решения в сферата на маркетинговите комуникации. Изпълнявам и ролята на Country Manager за dentsu Румъния, което е едно от най-предизвикателните и интересни преживявания в цялата ми кариера досега. Но първата ми голяма любов извън границите на България бе в Хърватия, където ръководех бизнеса на dentsu. Спечелих безценен опит и приятелства, но там и научих как да се адаптирам към различна култура, което ми дава по-дълбоко разбиране за регионалните различия и нужди. Тази способност ми помага да създавам решения, които са не само ефективни, но и съобразени със специфичните изисквания на всяка страна, в която оперираме.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Започнах да работя доста рано, но първият си трудов договор подписах на 18 години с Радио FM+ като радиоводещ. Бързо добавих и мениджърски отговорности към задълженията си. Прекарах 14 години в компанията и бях истински щастлив да работя с изключително умни, мотивирани и дисциплинирани хора. През годините, прекарани в този бизнес, придобих умения, които използвам активно и днес: да задавам правилните въпроси, да реагирам бързо в реално време, да управлявам множество задачи едновременно, и да поддържам високо ниво на концентрация под напрежение.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Трябва да имаме желание да учим всеки ден! Един от съветите, които получих преди години и който до днес не спирам да си повтарям и да давам на всички хора, с които работя, е, че най-добрият HR на собствената ти кариера си самият ти – грижи се за нея и я управлявай така, както само ти умееш. Използвай радар, който ти помага да не губиш посоката към голямата цел, и компас, с който лесно се навигираш през ежедневните предизвикателства.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Огромно значение има не само първото ни работно място, но и първият ни ръководител и начинът, по който той оформя уменията и тества нашите лимити. Първата работа е малко или много като тренировъчен полигон, а на полигона най-важен е човекът, който ни тренира – нашият ментор. Затова първият пряк ръководител е този, който наистина формира подхода ни към работата. Добрите навици, усвоени в самото начало, са основата на всичко, което ще ни предизвиква след това.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Оценявам се като щастливец заради шанса да работя с изключителни ръководители – всички те на първо място са били необикновено търпеливи с мен, което осъзнах едва когато и аз трябваше да заема ръководни роли. Валентина Стоилова, Елена Кискинова и Мария Грашнова са невероятни жени и професионалисти. От тях съм научил, че в работата има морал, че трябва да играя честна игра, да греша и да се уча от грешките си. Но най-важното винаги е било и ще си остане – да не губя собствената си решителност и любопитство.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Безусловното и честно извинение към хората, засегнати от вашата грешка, е от съществено значение. Грешки се случват на всички, и колкото и да не ви се вярва, в много случаи засегнатите страни са готови да ви простят, стига да подходим с достатъчно уважение и умение да преглътнем собственото си его и искрено да признаем грешката си. След това, най-важното, което трябва да направим за себе си, е да анализираме ситуацията и да извлечем поука. Запомнил съм как един от менторите ми, докато ме поздравяваше за промотирането ми каза: „Сега имаш шанса да натрупаш своите собствени грешки, стъпвайки на наученото от тези преди теб, и да изградиш собствен опит и мъдрост. Всеки опит, дори и труден, е възможност за растеж и усъвършенстване.“
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Обикновено това са хора, които са целеустремени, любопитни и не се страхуват да поемат рискове. Освен това те умеят да изграждат взаимоотношения и да се учат от другите. Ако трябва да обобщя в две думи тези качества – адаптивност и проактивност.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Семейството играе съществена роля в кариерното развитие, предоставяйки емоционална подкрепа и съвети. Въпреки това, съветите на родителите не винаги съвпадат с вашите лични амбиции и интереси. Докато е важно да се вслушвате в тях, крайното решение за кариерния път трябва да отразява вашите собствени желания и цели. Затова е важно да се доверявате на интуицията си и да изберете това, което смятате за най-правилно за вас.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Приятелите са тези, на които може да разчиташ да погледнат с непредубедено око на твоята кариера и да те подкрепят независимо от ситуацията. Затова ролята им по-скоро бих определил като изповедник. Те са хора, на които можем да се доверим без да ни съдят, които ни изслушват, дават неочаквана гледна точка и се радват искрено на победите ни.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Това е мит. Няма два живота, които се бият един с друг. Въпрос на приоритети е да дадем предимство на професионалното си развитие в определен момент или пък на личните си приоритети. Важно е да разберем какво работи за нас и да определим собствените си правила, които ни позволяват да постигнем удовлетворение и успех, без да жертваме собственото си благополучие и лични ценности.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
И двата подхода имат своите предимства. Натрупването на опит в различни области (хоризонтално) осигурява солидна основа за развитие на разнообразни умения и таланти. От друга страна, фокусирането върху една област (вертикално) позволява по-дълбочинно специализиране и развитие на изключителна експертиза. Според моя опит, най-добрият подход е комбинация от двете – започнете с хоризонтално развитие, открийте областта, която ви носи най-голямо удоволствие и започнете да изграждате експертни знания и нови позиции в тази сфера.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Ако сами не приоритизирате живота си, някой друг ще го направи вместо вас.
