Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Аз вярвам, че се учим от онзи, с когото работим заедно и с когото сме спътници в процеса.“, споделя Станислава Ивкова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Изпълнителен творчески директор съм на Direct Media KRES – една от първите рекламни агенции в страната, част от регионалната комуникационна група Direct Мedia. През годините заедно с криейтив екипа ни съм работила по кампании в почти всички сфери и индустрии, печелили сме награди на международни и местни рекламни фестивали. Агенцията се превърна в своеобразна школа – едни от най-кадърните творци и криейтив директори в рекламата стартираха кариерата си при нас. Никога не съм спирала да работя и като копирайтър, защото писането ми доставя удоволствие. Преди няколко години след eдногодишно обучение в Professional Writing Academy започнах в свободното си време да водя курсове и семинари по експресивно и творческо писане.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Бях студентка в първи курс, започнах стаж в БНР и с първия хонорар си купих едно черно двуредно палто. Още е пред очите ми – най-прекрасната дреха на света.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
В първите години, след университета, ми се струва, че човек трябва да пробва много и най-различни неща, за да усети кое най-много го привлича и къде е силата му. С времето стратегията ще се оформи. Най-важно е да си любопитен към новото, различното, това, което постоянно те подтиква да учиш и да се развиваш. Една стъпка нагоре в йерархията не означава нищо ако не ставаш по-добър в това, което правиш. В рекламата е пълно с директори, но талантливите и работливи хора са много по-ценени и търсени.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Убедена съм, че всеки си спомня първото работно място по специалността. Как са го посрещнали, какви са били първите му задачи. В Direct Media KRES обръщаме голямо внимание на стажантите. Правим го и заради тях и за себе си. Една от задачите ми като криейтив директор е да откривам и развивам таланти. А това става само като работиш плътно с хората, които едва започват. С уважение, с интерес към идеите им и с откровена обратна връзка.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Хора, които са ни вдъхновили. С примера и с действията си. Със сигурност не онези, които само говорят и поучават. Изобилието от лектори и обучения напоследък е притеснително. Аз вярвам, че се учим от онзи, с когото работим заедно и с когото сме спътници в процеса.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Ние, хората, сме така устроени, че се учим от опита си с проби и грешки. И най-вече от грешките. А това ни прави неуверени и тревожни. Според Конфуций мъдростта идва при нас по три начина: чрез размишление, което е най-благородният, чрез имитиране – най-лесният. И третият - чрез опит, който е най-горчивият. Силно вярвам в първия. Грешки се допускат, но именно размишлението ни помага да виждаме цялата картина, да не реагираме свръхемоционално и да не блокираме от страх и неувереност.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Аз не разбирам защо кариерното развитие трябва да е бързо. През годините в рекламата се нагледах на „звезди“, за които днес никой не си спомня. За мен много по-важна е устойчивостта. Това да си тежиш на мястото, хората да те припознават като можещ човек и лидер, а не просто като шеф. А това не става бързо и насила.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Не мисля, че родителите трябва да се намесват в изборите, които правим в работен план. Често родителят има много ясна идея какво трябва да работи и постига детето му и тя е проекция на собствените му несбъднати мечти. От друга страна, семейството има своето влияние с примерите, които виждаме като деца. Ако на работата се гледа като на тягостно задължение, израстваме с такова отношение към нея. И обратното – вдъхновението е заразяващо.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите на кариерно развитие?
Приятелите ни подкрепят по пътя. А приятелите-колеги ни дават и много ресурс с идеите, общите интереси и поглед към света. Дори с общите шеги и здравословен хейт. Щастлива съм, че през годините открих много стойностни приятели покрай работата си.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Универсална рецепта няма. В нашето общество по принцип личните граници не се уважават и са някак размити. И затова и пренасяме разни теми от вкъщи на работа и обратното. Аз съм привърженик на етичния подход на работното място – когато хората не се чувстват свободни и спокойни, не са пълноценни творци.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
За предпочитане е развитие в област, която ни интригува и харесва. И в която човек се вижда и след 10 години, но на друго по-високо ниво.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Водете си дневник. Съвсем сериозно говоря – само по няколко минути на ден, свободното писане може да ви направи по-осъзнати, по-организирани, с повече идеи и решения. И по-успешни.
