Никой не може да се развива, ако не се проваля от време навреме, никой

Автор: Бисер Кунчев

Снимка: Личен архив

”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.

“Никак не е задъжително да сменяте всеки път титлата с такава, която индикира, че сте едно стъпало нагоре в ейрархията, но е важно да сменяте гледната точка и практическия фокус. В този смисъл, ако вършите сходна работа, но на различни места, това е развитие и то много ценно.“, споделя Радина Ралчева, поредният ми гост в рубриката.

Коя е тя?

Да видим. Занимавам се с високопрофилни комуникации и с мениджмънт. Освен това съм професионален консултант в сферата на публичността, лектор, медиен анализатор, но също така съм и активист, и доброволец. Имам над 25 годишен опит в национална и международна среда, като повече от 21 години от него е на C-level ръководни позиии. Работила съм с разнообразни индустрии и бизнеси, вкл. компании от Fortune 500, национални и международни институции, НПО, политически формации и други организации. Изобщо, както обичам да се шегувам – работила съм с всички под слънцето – от производители на близалки, до производители на изтребители. През годините съм управлявала локални и международни проекти и широкощабни интегрирани комуникационни кампании в различни региони с бюджети, достигащи до €5.5 млн., а стойността на най-големия комуникационен търг, който съм печелила (директно през ЕС в Брюксел) е €90 млн. Родена съм в София, а от 2017 г. живея в Берлин, столицата на Германия, където ме доведе работа. От 2018 г. съм Regional Communications Manager, EMEA в Corning (компания от Fortune 500), където отговарям за стратегичестите корпоративни комуникации и публичността на компанията в региона.

За мен продължава да е чест, че съм носител и на специална грамота за принос към правозащитата и човешките права „Човек на годината“ 2014.

Това е по отношение на професионалната и обществената ми страна.

Извън това съм дъщеря, съпруга, приятел, пристрастен читател, пътешественик, любител на приключенията, изкушават ме изкуствата, разнообразието, различието и богатството на човешкия свят, съзнателна съм към консуматорското си поведение, към опазването на природата и биоразнообразието, обичам да съм физически активна и да научавам нови неща и като цяло се опитвам да добавям стойност в света, а не просто да заемам място. Надявам се, че успявам.  

На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?

Първата ми работа, за която ми платиха, беше в студетските ми години, не помня точно кога, но трябва да съм била втори курс, примерно. Беше хонорар за медийно съдържание. Но аз съм тежък случай – учих паралелно три различни образования в СУ, работех на хонорар в медии, бях много  активен доброволец, издавахме (с други доброволци и с помощта на фондация Конрад Аденауер) студенстко списание и развивахме гражданското общество чрез разнообрази проекти, свързани с представянето на принципите, елементите му, тяхното взаимодествие и тн. Бяха знаменити времена, когато всичко се случваше в суров вид и всичко предстоеше.

Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?

От позицията на човек с вече дълга кариера, е много лесно да кажа да, обаче това е ретроспективна оценка, базирана на вече натрупан опит. Ако съм реалист, смятам, че на 20 г. са единици хората, които имат стратегия за кариерно развитие. Според мен е важно да имаме ориентация, или концепция за това с какво искаме да се занимаваме професионално в дългосрочен план, а стратегията идва по-късно, когато вече имаме някакъв утвърден път и себеоценка за мястото си в дадена професионална среда. Освен това, по-важно от стратегията ми се струва да има имаме страст към това, което правим, да развиваме уменията си непрекъснато и да се самопредизвикваме. Според мен, ако тези неща са на мястото си, е неизбежно да успеем професионално, особено ако функиционираме в среда, базирана на качества, където уменията са предпоставка за кариерно развитие.

С това не казвам да оставяме професионалното си бъдеще на случайността, казвам само, че обикновено възможностите се появяват пред тези, които постоянстват, активно помагат за създаването им и са ги заслужилили.

Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?

Хм, не съм сигурна за първото, нито за второто, нито за десетото. Но смятам, че всички те съвкупно ни изграждат по един комплексен начин, който ни  позволява да учим и да се адаптираме в разнородни среди. Първото работно място, разбира се, е важно, защото може да повлие на един млад и тепърва оформящ се професионалист по много начини – и позитивни, и не толкова. В този смисъл, ако искате да се занимавате с нещо конкретно и вече сте наясно какво е то, моят приятелски съвет би бил от колкото се може по-рано да търсите възможности да го практикувате. Защото ученето чрез практика е незаменимо и може само да помогне за по-доброто разбиране на спецификите и конкретните елементи и проявления на работата.

Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?

Мисля, че бих споменала важността на първите хора, с които влизате в професионални отношения – от тези, който ви мениджират, през колегите, с които работите, та до първата ви професионална среда и културата на работното ви място. Това първо взаимодействие може да бъде объркващо или стимулиращо, зависи къде ще попаднете. Ако не попаднете в подкрепяща среда и екип, това може да се превърне в проблем, защото създава погрешна нагласа и дори съпротива към работния процес. Също така бих споменала важността на т.нар. role models – хората, които ви впечатлвяват професионално и от които се учите. Този избор също не е маловажен. И не на последно място – младите професионалисти имат нужда от нещо като ментор – човек, с когото могат да  говорят по работни въпроси и който (образно казано) да им държи ръката, когато е необходимо. И, разбира се, не бива да забравяме влиянието на първия успех и на първия провал. Те също могат да оставят следа и да повлияят на начина, по който “тръгва” нечия кариера. И за финал – огромно е влиянието на това да имате някой, който вярва във вас, но най-важното е вие да вярвате в себе си. Не мисля, че има по-определящ фактор за професионалното развитие от това.

Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?

Начинът, по който хората реагират на грешките, е свързан, от една страна, с техния натурел, а от друга – с обществената норма. Има общества, в който да грешиш не е драма, има и такива, в които на грешките се гледа негативно. България е по-скоро от втория тип, за съжаление и това създава напрежение в личното преживяване на грешките. Много често хората се страхуват да направят нещо, защото могат да сгрешат. А всъщност, според мен, грешките са полезни и са задължителен елемент от израстването. Никой не може да се развива, ако не се проваля от време навреме, никой. Има два компонента в реакцията към грешките – емоционален и практически. Не е особено здравословно, ако се ограничим само с единия. Нормално е да имаме емоционална реакция към грешките си, но е редно също така да сме в състояние да извлечем и урока от тях. И още нещо в тази връзка – изискването за безпогрешност е нереалистично и не бива да си го причинявате, нито да позвовявате на други да имат такива очаквания към вас. Ако трябва в едно изречение да събера най-добрия подход за реакция към грешките, ще използвам цитат на Нелсън Мандела - “I never lose. I either win or learn”. Наясно съм, че е по-лесно да се каже, отколкото да се направи, но ми се струва, че това е правилната нагласа по темата, която е добре да култивираме.

Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?

Това е труден въпрос, защото има много променливи и в различен служебен контекст може да са важни различни качества, но ще се опитам да направя някаква селекция. Сред качествата, които смятам за ключови за позитивно кариерно развитие са постоянството, кооперативността, гъвкавостта, комуникативните умения, куража, open-mindedness (съжалявям, но не се сещам за добър еквивалент на български), адаптивността, лидерските заложби, саморефлексията, интегритета, почтеността в делата и отношенията, автентимността, надеждността (trustworthiness), чувството за отговорност, чувството за хумор, желанието за учене, търпението, мотивацията, предприемчивостта и визията. Доста станаха, но истината е, че истинските лидери, с които са ме срещали и работата, и животът, са хора, който притежават повечето от тези качества, а и някои други. Друга истина е, че не е лесно да прогресираш бързо, но също така не е и необходимо. Според мен постигането на бърза кариера като самоцел, е грешка. Кариерата би трябвало да е органично следствие от разгръщане на капацитета, знанията, уменията и качествата на един професионалист. Някой вървят по-бързо, други по-вавно, трети криволичат. Всяка една от тази траектории е валидна.

Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?

Има една категория професии, в които има отчетлива наследственост – юристи, лекари, инженери и др. При тях ми се струва очевидно директното влияние на семейството за продължаването на традицията. От друга страна, съвременият пазар на труда предлага толкова много възможности и професии, които не са съществували дори преди пет години, че в това отношение би било трудно семейството да повлияе на избора. Но като цяло, семейството може да влияе както пряко (като с унаследените професии), така и косвено. Например, ако растете в семейство на артистични хора, шансът да сте изкушени от изкуствата нараства, ако родителите ви строят сгради, вероято е да имате интерес към тази сфера и тн. Отделно от това семейството има огромно значение за изграждането на ценностния ни комплекс, а това е нещо, което влияе на всички аспекти от живота ни. Етиката, на която ще ни научи семейството, примерите, динамиката на отношенията са все неща, които се кодират в нас и които възпроизвеждаме по един или друг начин.

А дали трябва да следваме съветите на родителите си, наистина не знам. Има и добри, и лоши примери и в двете посоки. Може би не бива да взимаме съветите на роднините съвсем буквално, а да отсяваме от тях това, което ни помага да растем. И също така, смятам, че ако съветите, а понякога дори и настоявянията на родителите ни, портиворечат на вътрешната ни посока и усещане за цел, вероятно можем да ги пропуснем. Лично аз не съм пример за следване на родителски съвети, нито като образователни сфери, които избрах, нито като професия. Но все пак моята професия е млада в контекста на България, а и до ден днешен не мисля, че съм успяла да обясня на моите родители по начин, който е разбираем за тях, с какво точно се занимавам. 😊

А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?

Има един израз “опорни хора”. Мисля, че това е тяхната роля – на опорни хора. Да подкрепят, побутват, изслушват, съветват, отварят врати, да ни спират, когато правим глупости, да играят ролята на външен поглед в онези ситуации, които приемаме твърде лично, да са коректив, да ни приземяват..., такива неща. Отделно, тежестта им в нашия професионален живот също зависи и от това какви сме ние. Има хора, които са много вокални и ангажират приятелите си в професионалните си теми и такива, които не са, има хора, които търсят съвет и други, които търсят валидация на вече взети решения и тн. Но истината е, че всеки от нас има нужда понякога от прегръдка или от ритник за осъзнаване – според момента – и приятелите са идеалните хора за това.

Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?

Готова рецепта няма за нищо, уви. Но има ясно очертана тенденция и резултатите от всяко изследване на трудовия пазар показват едно и също – хората с балансиран професионален и пълноценен личен живот са много по-продуктивни и успешни в работата си. Преди години дългите работни дни бяха едва ли не норма, в която се очакваше (негласно) служителите да се впишат. Ако съм честна, това никога не е било моето разбиране. И макар да съм имала периоди на ексремна заетост, дори и преди да започна да се информирам целенасочено по темата, инстиктивно съм разбирала тази зависимост. Екипите, които съм управлявала и управлявам, са екипи от хора, на които вярвам и съм оставила на тях да управляват времето си според собствения си ритъм и предпочитания. Не мисля, че е нормално майка да се тревожи дали ще успее да заведе детето си на лекар, защото часът й е в работно време, нито е нормално хората да работят по 60 часа седмично, за да приключат задачите си. Очевидно в такива случаи има проблем с обема на работата и мениджърът трябва да намери друго, адекватно решение. Популярна закачка за моята професия е, че ние нямаме работно време, а крайни срокове. Това важи за много сфери, в които се работи на проектен принцип. Смятам, че и трудовото законодателство еволюира в посока на повече гъвкавост и отчитане на нуждата от лично време. Например, в рамките на ЕС всеки от нас може да работи дистанционно, извън собственат си държава за около половин година и това е вече общо право за работещите в границите на Съюза. Пандемията също доста промени работните процеси, според мен за добро. Хибридните форми на работа, работата от дома и тн са важни стъпки към осигуряване на повече лично време на служителите. Ако погледнете данните, безапелационно във всички изследвания на трудовия пазар излиза, че гъвкавостта на работните часове, и общото добруване (wellbeing) са устойчиви приоритети в скалата на служителите. Това е много индикативно и смятам, че работодателите го разбират. И макар този баланс да е различен за различните хора, той вече е задължителeн елемент от employer value proposition. И като с всичко друго, служителите трябва също сами да търсят и отстояват нуждите си и да преценяват възможностите си за работа през призмата на съотношението личен/ служебен живот. Няма спор, че щастливите хора са и щастливи служители, така че този процес е положителен и за двете страни.

Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?

И в този случай не мисля, че има универсална рецепта. Ако сте спортист, общо-взето едиствената ви опция е да се разививате вертикално, нали? Трябва да подобрявате постиженията си в спорта, който практикувате професионално.

Има професии, които позволяват хоризонтални движения в сфери, които да обогатят основната, има и такива, в който това не е опция. Моето разбиране, общо погледнато, е че никак не е задъжително да сменяте всеки път титлата с такава, която индикира, че сте едно стъпало нагоре в йерархията, но е важно да сменяте гледната точка и практическия фокус. В този смисъл, ако вършите сходна работа, но на различни места, това е развитие и то много ценно. Аз съм била във вътрешни отдели, в агенции, имала съм своя агенция, дори за кратко бях държавен служител. Много от тези промени не са били строго йерархични, но са били ключови за екпертизата ми. Не винаги най-вярната посока е право нагоре.

Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?

Може ли да е повече от един, но в много синтезира вид? Ето три съвета. Може да ги прилагате само за кариерата или и за живота, ако пожелаете.

1.      Нищо не е на всяка цена.

2.      Хората, глупако! (лека перифраза на прословутия слоган "The problem is the economy, you fool", който “избра” Бил Клинтън за президент през 1992 г.)

3.      И последно – един цитат от Навал  Равикант, който си припомням всеки път, когато започна да усещам егото да се обажда твърде настойчиво: “Don't take yourself so seriously. You're just a monkey with a plan."