Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Violeta Pefticheva Photography
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще випредставяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Развитието е промяна и промяната е развитие.“, споделя Десислава Цанкова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Десислава Цанкова и съм „душеприказчик“, а важен за мен човек ме определи някога като „продавач на надежда“ – истински вярвам, че дълбокият смисъл на призванието ми се корени именно в това – да вДЪХвам надежда към хората преди всичко да я открият в себе си по пътя към професионалното си развитие, към промяната, от която имат нужда в кариерен план, а не рядко и да открият пътя към сбъдването на онази детска мечта, която са заключили дълбоко в себе си.
Иначе казано - H(uman)R - отдаден (напълно) кариерен консултант със страст към разговори, насърчаване на взаимоотношения и постигане на резултати с години опит в сферата на подбора, като през последните почти 5 години съм част от „Manpower Bulgaria“ в ролята си на Заместник ръководител на екип „Региони“. Паралелно с това през последните няколко години съм Лектор по български език за чужденци на различни проекти към “IOM - UN Migration”.
Израснала съм край морето и този безкраен хоризонт в дълбочина и широчина ме е движил винаги и в работата ми с хора – необятност от светове, гледни точки, възможности, предизвикателства, свобода на израза и на духа.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Спомням си, че първата ми „бизнес“ идея бе свързана с това да събирам билки (със силната увереност и самочувствие на 8-9 годишен човек коя тревичка какво е и за какъв лек е), които да „продавам“ на дядо ми за лечение – исках да бъда полезна за него и за себе си, разбира се. Тревичките не се оказаха „билки“, но пък получих пари за тях – с две думи „първа заплата“ и първи урок – прозрение, че идеята сама по себе си не е достатъчна за успешен „бизнес“, а трябва и познание, опит и да поназнайваш това – онова за продукта си.
Преминала съм през сезонни ангажименти в сферата на продажбите, след това кратки опити в сфери като недвижими имоти и туристически услуги. След втората година в университета (първото ми образование е „Българска филология“ в „Софийски университет“, а второто „Трудова и организационна психология“ отново там) работих като помощник-учител в частна лятна детска занималня, където провеждахме подготвителни занимания за деца в 1-ви клас. Имах възможност няколко години да бъда част и от българската образователна система, занимавайки се с преподаване на български език и литература в прогимназиален и гимназиален етап преди да се „отдам“ напълно на подбора и да се потопя в бурните вълни на бизнеса.
Всяка една стъпка в тези иначе различни по същността си области ми е дала опитност и ме е изградила като човека и професионалиста, който съм днес, разширило е хоризонта ми, срещнало ме е с невероятно интересни личности и професионалисти в областта си.
В началото на кариерата си е хубаво да умеем да казваме „да“ на възможностите пред нас. Това в повечето случаи означава да поемем работа, от която ще научим много повече, отколкото ще спечелим във финансов аспект, но понякога „спечеленото“ в дългосрочен план е безценно. Колкото по-рано поемем по пътя на кариерното си развитие, толкова по-големи са шансовете ни за професионално осъзнаване.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Всеки от нас има „стратегия“ – независимо дали я осъзнаваме или не – базирана на тесния кръг от проблеми и възможности, за които сме наясно. Вярвам, че стратегията, която трябва да имаме е тази, в която следваме онова, което ни „осветява“ отвътре, което ни вдъхновява и движи. За да достигнем до усещането за щастие и успех в кариерата си, трябва да бъдем "верни" на себе си. Би било утопично да мислим, че е възможно да обичаме всяка секунда от всеки ден от работата си, но трябва да се чувстваме абсолютно комфортно с начина, по който прекарваме времето си, а работата ни заема огромен процент от него.
Хубаво е да работим за конкретна цел, но животът никога не върви по план, трудно е да се "види" в бъдещето. Нови предизвикателства и възможности винаги могат да поставят под съмнение нашата стратегия, да възникнат въпроси като "На правилния път ли сме ?", "Това ли искаме?" и това е напълно естествено и нормално. Все пак ние търпим развитие и израстваме - на 20-25 години сме имали една визия за себе си, а на 35 - 40 вероятно напълно различна.
Изграждането на дългосрочна стратегия, визия за кариерното ни развитие изисква от нас да изясним за себе си какво искаме, защо го искаме, извън преднамерените истории и вярвания, които понякога ни карат да казваме „да“ на грешните възможности. Друг ключов момент е да развием критичното мислене за нашето собствено кариерно развитие. Има твърде много фактори като заплата, титли, роли, начин на живот, развитие на умения и макроикономически тенденции, които могат да ни повлияят при вземането на импулсивни решения относно кариерата ни. Стратегията би ни помогнала да разберем кога да кажем „да“/ „не“ на поредната супер възможност – би ни навигирала при вземането на решения, в синхрон с нашите основни цели и намерения.
С напредването ни професионално нашият собствен път става и по-ясен. Откриваме области, в които сме успешни, и области, в които трябва да развием нови умения. Докато се подобряваме, ще имаме повече възможности пред себе си. Когато се появят по-добри възможности, трябва да ги използваме.
Някъде четох, че отличителните белези на щастливата и доходоносна кариера са автономността, майсторството и взаимоотношенията.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Ключово и формиращо е - може да изгради цялостната ни нагласа към работата и работния процес. Важно е усещането, което ще остави в нас – какво да и какво да не търсим напред като среда, култура, структура, стратегия, да ни помогне да оценим по-добре бъдещите си работодатели. Може да говорим за формирани определени способности, връзки, увереност и когнитивност, които могат да бъдат свързани с това, че сме работили в дадена организация през определен период от време. Колегите, екипът, хората, с които ще си сътрудничим естествено се превръщат за нас в пример, модел за професионализъм, ангажираност и отношение към работните процеси, за дисциплина, постоянство, отдаденост.
Ранните етапи на кариерата ни култивират силен отпечатък напред в развитието ни, тъй като това са моменти, когато сме по-склонни да се впечатляваме, по-ентусиазирани сме, нахъсани и отдадени и би било добре всичко това да намери правилната почва, върху която да се развие. Това е времето, в което придобиваме определен набор от способности, връзки, увереност и познание и дори би могло да оформи определен начин на мислене и да разшири или ограничи мирогледа ни.
В идеалния за нас вариант този кариерен отпечатък е вероятно да бъде по-силен, когато имаме добро съответствие с компанията – попаднали сме на правилната за нас среда, която отговаря на индивидуалните ни потребности и интереси, което пък от своя страна ни ангажира в пълнота с работата.
Изградените положителни навици в работната ни рутина са решаваща стъпка към реализиране на собствения ни потенциал в дългосрочен план и респективно с постигането на всичко онова, което сме дефинирали за себе си като успех.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Всички знаем значението и ролята на менторите не само в контекста на професионалното ни израстване, но в живота ни като цяло. Това са хората с дълбоко въздействие, предлагащи безценна подкрепа и мъдрост, с които не просто изграждаме професионална връзка, служат ни като насочващ фар и осветяват пътя на професионалното ни израстване, но и онези, които изиграват ключова роля за личностното ни развитие. Онези, които първи са видели потенциала, скрит в нас и заряда, който носим, които са били до нас с емоционалната подкрепа в трудна ситуация и момент, с ценни съвети, повярвали са в нас и са ни вдъхнали увереност с точните думи, насърчили са ни с действията и доверието си към нас. Тяхната роля е каталитична за професионалното ни развитие.
Имала съм удоволствието в първите си години на изграждане на трудов опит и навици да се уча от истински професионaлисти в областта си - хора, отдадени и обичащи това, което правят, а това категорично ме е вдъхновило да следвам тази посока и да търся онова, което ще разпали и в мен този пламък и отдаденост. Професионалисти, дотолкова отдадени, че да изградят в мен онази представа и усещане, че работният ден не приключва в 18:00, не започва в 09:00 и не почива през уикендите, ако обичаш това, което правиш. Мечтала съм да изпитвам онова истинско удовлетворение от добре свършената работа, което виждах в тях.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Преди много, много години – била съм вероятно в 5-6-ти клас ми попадна една мисъл „Паднеш ли, трябва да станеш и да продължиш“ – от тогава досега това е нещото, което в трудни ситуации, в моменти с усещането за „на ръба“ си казвам винаги. През годините напълно трансформирах значението на грешките в собственото си възприятие - те са просто пътят ни на израстване, необходимата крачка, стъпка, която трябва да направим, за да се придвижим. Приемането не във формата им на провали, а разглеждането им като възможности за учене и израстване. Много често се случва погледнато от далечна перспектива, от дистанцията на времето и от птичи поглед – осъзнаването, че някои грешки са си истински благословии.
Правенето на грешки е от съществено значение за ученето ни генерално - позволяват ни да придобием нови перспективи, да развием нови умения, да изградим характер дори – падаме, ставаме и се научаваме да бъдем по-устойчиви и по-добре подготвени за бъдещите предизвикателства, получаваме някак сила от преодоляването им и ставаме по-отворени и гъвкави при поемането на рискове и сблъскването с нови ситуации.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Страст – тя е енергията, зарядът, който движи; смелост, увереност, гъвкавост и адаптивност към промени - умението за приспособяване към новите ситуациите, концепции и реалности. Упоритост, самодисциплина, постоянство. Желание и готовност за непрекъснато учене. Оптимизъм, креативност, емоционална интелигентност, стратегически поглед и критично мислене.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Изборът на кариера би следвало да се разглежда многоизмерно - фактори като семейство, среда на израстване и приятелски кръг са формиращи и насочващи. Семейството ни помага да изградим свето възприятието си, учим се да разбираме и тълкуваме реалността, приемаме първите си уроци и примери. Възпитанието е ключов елемент при формирането на кариерен път. От развитието ни като деца до формирането на характера ни, през посока в образованието ни до кариерните избори, семейството е ключ - било чрез предаване на знания, опит, примери, изграждане на ценности и оформяне на интереси, помощ и подкрепа в трудни моменти, оформяне на интересите и ценностите ни, развиването на самооценката ни и даването на положителни и отрицателни перспективи за различните професии. Родителското влияние върху избора на кариера - дали умишлено или неволно, би могло да ни тласне в определена професионална насока. Подходът на родителите към това може или да вдъхнови да се изследват разнообразен набор от потенциални професии, или да се придържаме към път, който считаме, че родителите ни биха одобрили.
Много от хората израстват идеализирайки професиите на родителите си. Родителското влияние в отрицателното си проявление може да повлияе на избора на кариера и наложеният натиск би могъл да има обратен ефект, увеличавайки съпротивата срещу родителските съвети.
От друга страна, когато родителите подкрепят без конкретни очаквания за кариера, имаме възможността да опитаме повече професии, избирайки една въз основа на собствените си предпочитания вместо тези на родителите ни.
За мое щастие и напълно в синхрон с потребностите ми – винаги съм имала свободата да избирам посоката си на развитие и професионално ориентиране сама, спрямо интересите и заложбите си. Като малка наблюдавах как баба ми се подготвяше за работа и се случваше често да бъда на работното й място - мечтаех си да бъда като нея - да нося костюм, да имам бюро и електрическа елка (да, да, в друга ера беше това) и сейф с пари, да върша важни задачи и всички да ме търсят. Примерът, който виждаш за отдаденост и любов към работата - това е с(ъ)ветът.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Винаги съм била изключително селективна по отношение на хората, които допускам близо и които формират приятелския ми кръг. Ролята им е била не по-малко важна от тази на семейството особено в онези ключови моменти на избор и посока – било кариерна или в личен план. Те са и огледалото, в което се оглеждаме, извор на вдъхновение, носят усещането за свързаност и принадлежност, но и различната гледна точка понякога диаметрална и в това е още по-голямата им ценност, отрезвяване, коректив.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Рецепта, общовалидна - категорично не. Идеята за нещо универсално и общо приложимо, при все, че всеки от нас е отделна вселена с индивидуален ритъм, движещи сили и капацитет – е утопична за мен. Но в едно съм се убедила през опита и болката на човек, изцеждаш докрай ума и тялото си – че е крайно необходимо да знаеш собствените си лимити и граници и да имаш себеусещането кога е време да паузираш, да презаредиш, за да си отново в онази оптимална форма, която носи ефективност за теб самия и за компанията, в която функционираш.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Отново е индивидуално и зависещо от редица фактори. Изборът между вертикална и хоризонтална посока за кариерно развитие е изключително лично решение, което зависи от личните ни цели, умения и стремежи - не съществува универсален подход.
Бих го дефинирала по-скоро като лична кариерна прогресия, която е в съответствие с усещането ми за удовлетвореност, смисъл, лична цел и посока в дадения етап. Може би съчетание от двете, което позволява да се специализираме, като същевременно се обогатяваме с нови умения, трупаме експертност и опит, изграждаме по-широка професионална мрежа, което от своя страна може да осигури ценни връзки и да отвори врати за бъдещи възможности в двете посоки.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
„Развитието е промяна и промяната е развитие“ / „Каквато и да е работата – върши я добре, не за мениджър или шеф, а за себе си, тя отразява теб.“
Вижте всички актуални обяви за работа и стаж в WorkTalent
.jpg)
