Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Рецепти освен за баница в света на комплексните проблеми, за съжаление, няма.“, споделя Никола Богданов, поредният ми гост в рубриката.
Кой е той?
Казвам се Никола Богданов и съм Agile коуч, освен това, къде повече - къде по-малко: предприемач, консултант, мениджър, програмист, подкастър, организатор на конференция, баща на 2-годишен шемет, запален футболист, скиор и още много неща. Като цяло не обичам да скучая. Последните 12 години, 8 от които като част от компанията ми AgilePool помагам на организации от най-различни области да бъдат модерни и успешни, да имат високоефективни екипи и силни лидери, да създават качествени и иновативни продукти и да завършват успешно проектите си. Освен това, съм част от групата организираща първата българска конференция за бизнес гъвкавост Business Agility Bulgaria 2024.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
На 18г. без 1 седмица подписах първия си трудов договор като рецепционист в хотел в курорта Албена. А, по специалността си започнах работа като програмист след втори курс, през вече далечната 2007-ма година, т.е. на 21.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Стратегия, е добре да имаме, но не е задължително. Важно е обаче, да имаме визия. Да знаем към какво сме се насочили, дори и тази визия да се променя във времето. Имайки ясна цел, то със или без стратегия, винаги можем адаптирайки „тактиката“, с малко проба-грешка, да се движим в желаната посока. Разбира се, хората с по-постоянен и методичен подход, би трябвало, да постигат желаното по-бързо и ефективно. Само трябва да внимават, да не изпуснат някоя възможност, защото са се фокусирали твърде много в плана си. Нещо което, много помага е да имаме кариерен коуч и няколко кариерни „аверчета“ (buddies). Те ще ни дават различната гледна точка, която да ни помага да виждаме неща, които сами не успяваме и така да напредваме по-бързо, да решаваме проблемите по-качествено и да се адаптираме.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Имал съм възможността да работя на много места. Всяко от тях ми е дало различен опит, различно развитие и ме е променяло. Не прави изключение и първото. С оглед на това, че там развиваш първите си работни навици, си е доста важно. В моя случай, макар и да не работих това, още там се „предначерта“ пътят ми. Още там видях и започнах да се ориентирам, с какво точно искам да се занимавам в дългосрочен план. Все пак, трябва да се отбележи, че си поработих там доста годинки. Не знам дали би било същото, ако както други хора, ми се беше наложило да премина през първото или дори на първите няколко работни места по-набързо.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Винаги когато съм имал ментори и коучове, с които съм имал късмета да работя, особено в по-ранните ми години. Няма да забравя и големите имена, които успях да гледам, а и с които успяхме да изпием по някоя бира, на различни конференции. Например, точно когато прохождах като мениджър на екип, се озовах на една лекция на Данко Ковач – известен Agile coach. Трябва да е било около 2012-2013 година. За първи път видях шоумен, който по изключително забавен и енергичен начин успя, да ми покаже модерните начини на управление. Там се вдъхнових първо, че и аз мога да бъда енергичен и споделящ опит, без да си придавам излишна важност. И второ, че хората нямат нужда от „мениджър“, който да ги управлява и да им казва какво да правят, а много повече имат нужда от някой, който да им осигури свобода, ясна посока, подкрепа и личен пример.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Ще започна с клишето, което си е и вярно, че грешките са възможности за учене, усъвършенстване и израстване. Важно е да извличаме поуките, и е много полезно да имаме и систематичен подход за това. В Agile света има доста такива. По интересно е, как трябва да реагира един лидер, когато негов човек допусне грешка. А, именно да попита: - „Къде сбърках, какво пропуснах и какво можех да направя аз, че не успях да ти помогна да предотвратиш тази грешка?“
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Целеустременост, изобретателност, да са екипни играчи, да са от хората, които извървяват екстра милята. Има обаче и един тип хора, от които трябва да се пазим – токсичните лидери. Те също израстват много бързо, обикновено. Често постигат много бързи резултати, но в дългосрочен план много повече вредят.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Ролята е важна, ние сме социални същества, а семейството е най-близката ни социална среда. Не смятам, че трябва да ги следваме, но е важно да се вслушваме и да помислим над тяхната гледна точка.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Казаното за семейството важи и тук. Но ще допълня и с това, което споменах по-рано, че е много ценно когато имаш „buddy“. Много силен фактор за развитие е наличието на поне един приятел, който се занимава със същото като теб, с когото да можеш да обсъждаш, да обменяш опит и да се развивате заедно.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Рецепти освен за баница в света на комплексните проблеми, за съжаление, няма. А, това си е такъв – комплексен проблем. Има хора, например, които нямат проблем и да не поставят граници и се чувстват даже по-добре, ако смесват двата свята. Рецептата тук е на „мета“ ниво – да открием сами за себе си, какво и как да направим, така че да се чувстваме удовлетворени. Едно средство, което помага в тази посока, е коучинга. Един добър коуч може да ни помогне, да достигнем до отговорите заровени дълбоко в нас. За тези въпроси чуждите отговори по-скоро не работят.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Тук с пълна сила важи отговорът от 10-ти въпрос. Лично бих казал и двете, с малък превес на хоризонталното и даже не само за тази възраст, а изобщо. В днешно време е важно да имаш широк мироглед и набор от умения, първо защото света се изменя и не се знае, кога това което си „специализирал“ ще се окаже недостатъчно. И второ, работата е все по-екипна, а това значи че трябва, да поразбираш на задоволително ниво и работата на съотборниците си. Хубавото е, че последното води само до усвояването на нови умения по много естествен начин – просто работейки достатъчно близо с другите се научаваш и на тяхната работа. Не трябва да забравяме и „вертикалата“ обаче. Трябва да дълбаем колкото можем, просто не трябва да се влюбваме твърде много и да сме готови, да започнем да дълбаем в нова посока, ако се наложи.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Много прост, на пръв поглед, но и много дълбок съвет, който съм получавал и който обичам да давам по всякакви поводи (тук някои приятели ще се засмеят):
- „Всичко е в главата ти!“
