Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Любослав Бачев
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„За да може да давате идеи и решения един ден, задавайте въпроси сега. Много въпроси.“, споделя Траяна Казанджиева, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Траяна Казанджиева и съм Client Service Director в BTL агенция The Kontakt, част от една от най-големите и независими рекламни агенции в страната Next DC, отличена с десетки награди от международни фестивали. The Kоntakt сме този екип, които реализира на практика креативните идеи на Next DC.
Обичам работата си заради динамиката и предизвикателствата, както и срещите с много нови и различни хора. Идеята, че трябва да разучиш добре и опознаеш бизнеса на всеки нов клиент, за да му предложиш работещо решение е само по себе си достатъчно интересно. Най-хубавата част за мен идва, когато трябва да реализираме на практика нещата, заради тръпката кога, как и дали ще се получи точно, както сме го планирали. Не на последно място са резултатите и баланса между креативното и ефективното за клиента. Накрая са наградите. И те са много хубава част от нашия бизнес като признание за усилията, времето ни и екипната работа.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Бях на 16 и исках да бъда журналист. В зародиша на демокрацията свобода на словото почти нямаше. Бях при баща ми за лятото в провинцията. Той, заедно с негови колеги художници и журналисти издаваха в града и продаваха под тезгяха вестник Тунджа. Неудобна медия с много истини и разследваща журналистика, за която главният издател плати с живота си. Написах няколко статии и взех две-три интервюта, за които ми платиха много малко, но това, което видях и научих беше много по-ценно.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Както казва Пипи Дългото Чорапче „За да се научиш да свириш на пиано без пиано, са необходими страшно много упражнения. Ако нямаш подкрепа отстрани, добър екип и ментори, от които да се учиш, не е невъзможно да се ориентираш сам и да се справиш, но ще отнеме време и усилия. Винаги имаме нужда от валидация, за да се ориентираме правилно, но крайните решения са изцяло наши. Правилна стратегия няма, живеем в много динамично време, затова аз обичам малките цели – фокусират те, мотивират те и след тях залагаш нови, спрямо средата и ситуацията. В кариерата има правилното място и правилните хора, които да ти дадат свободата да се разгърнеш или да те побутнат, както и неправилните, които пък ще ти покажат или какво не ти достига, или че не ти е там мястото. И двете са полезни. Хубаво е да опознаем силните си и слаби страни и да имаме посока за развитие. Има хора, които са добри в нещо, но то не ги радва и не им дава тази удовлетвореност, от която се нуждаят в работата си. Това са най-вече хора като мен, които обичат да се предизвикват и да тестват докъде могат да стигнат и дали ще им се получи.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Винаги следвам само едно правило – да се обграждам и да работя с хора, на които мога да се възхищавам. Така мога да уча от тях и да се доусъвършенствам. Смятам, че първото работно място за по-дълго време ни дава добра представа къде се намираме в момента, искаме ли точно с това да се занимаваме, имаме ли нужните качества за него. Ако не можем да се адаптираме добре, нямаме волята и търпението да се учим и бързо напуснем, значи и на следващото място ще е така. Меките умения и личните качества са също много важни. Днес, все повече страдаме от липса на търпение и постоянство, а младите идват с леко объркани представи за нещата на практика. В много случаи, за голямо мое съжаление дори не признават авторитети и не знаят как да се възползват от шансовете, които им се дават. Трябва да сме по-търпеливи и постоянни и да слушаме повече, отколкото говорим (казвам го от опит, понеже аз самата много говоря), за да може един ден да даваме решения, не само мнение. И то работещи решения.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Тези, които могат да видят отвъд образованието ни и да преценят потенциала ни. Работодателите, които са търпеливи и прозорливи също ще могат да се сдобият с качествени кадри. Грешните решения и разочарованията също оказват много влияние. Имам познати, които си намразиха професията и я смениха, заради ужасни работодатели. Грешките, които работодателите правят са стремежите за бързи печалби на гърба на претоварването на екипите. Не трябва да спираме да се усъвършенстваме, защото все още има доста шефове, а малко лидери. Опитайте се да работите с хора, на които се възхищавате.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Има грешки, но има и фатални грешки, както казва баща ми. Грешките ни показват вярната посока и ни дават опит, но това не значи да сме неразумни. Няма как да надграждаме, ако си стоим в зоната на комфорт. Нищо не е толкова страшно, колкото изглежда. Пoнякога премисляме нещата прекалено много, а няма нужда. Be a doer! Винаги има начин нещо да се случи. Аз се водя от тази максима „не може да не може, има само не искам“. Ако вярваш в една идея, направи всичко възможно да я реализираш. Дори и да не успееш, важното е да си опитал. По-добре да съжаляваш, ако не си успял, но поне си пробвал, отколкото да съжаляваш, че никога не си опитал и няма как да разбереш резултата.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Самочувствие и увереност. Но колкото по-бързо и високо се катерят, толкова по-голям е шансът да паднат. А от високо се пада лошо. Радвам се, че вече срещам млади хора с цели и качества, които наистина заслужават мястото си. За мен, най-опасното в бързото кариерно развитие е липсата на житейски опит.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Подкрепата в семейството е много важна. Насоките и съветите, които получаваме от родителите ни могат много да ни помогнат до определено време. Въпросът е дали ще се вслушаме в тях. Моите родители са изключително мъдри и толерантни и винаги са ме оставяли сама да взимам своите решения като си казват тяхното мнение без да ми се налагат. Тази свобода ми даде възможността да направя своите собствени избори, да допусна своите грешки, да мина по своя път. После осъзнах колко правилно е било това и как сега ги уважавам още повече за този подход. Сега, като родител, разбирам колко е трудно това, понеже инстинктивно искаме да предпазим децата от всичко. Но свободата е отговорност, която трябва да поемем.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
При мен лично, в началото не са оказвали влияние, но винаги сме се подкрепяли взаимно. В момента единствено ми е мъчно, че поради натоварените ни графици се виждаме все по-рядко.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Няма. Иначе щеше да е супер, ако имаше такава и веднага щях да я приложа. Но, личният живот си е личен и сме длъжни, колкото и да сме натоварени или изморени, на прага на дома да превключим на другия режим. Децата ни и хората, които ни чакат там и ни подкрепят, имат нуждата от нашето внимание и време. Балансът е труден, затова тук също трябва да внимаваме и да полагаме усилия. Уважението към професията на другия и подкепата са много важни.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Аз съм привърженик на хоризонталното, но през тези години целта ни трябва да е вертикалното, според мен. Отново всичко зависи от човека и професията. Важно е да не спираме да учим и да се развиваме без да изискваме нереалистични повишения и титли, те ще дойдат тогава, когато ги заслужим. А и така е най-редно, защото ще сме подговени и за отговорностите към тях. Колкото повече инвестираме в себе си като знания и умения, толкова по-добре.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Ако не ви харесва това, което получавате, променете това, което давате. За да може да давате идеи и решения един ден, задавайте въпроси сега. Много въпроси. Колкото и досадно да звучи (най-вече за колегите ви), то ще е за кратко, само в началото, а те ще ви изтърпят. Като преминете през нещата вече сами, но знаете отговорите на повечето въпроси ще сте готови и да предлагате работещи решения и да сте конструктивни.
Вижте всички актуални обяви за работа и стаж в WorkTalent
