Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Даниел Илиев
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
“Хората, които търпят бързо кариерно развитие, често го дължат на голяма доза късмет.“, споделя Анжелика Кабаиванова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Аз съм от примерите за рязък, неочакван кариерен обрат, при който човек с хуманитарно образование се оказва в сферата на информационните технологии. И по-конкретно – в областта на маркетинга, развитие на бизнеса и партньорски отношения за няколко от големите ИТ компании в България.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Започнах работа веднага след дипломирането ми през 1999.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Според мен - да, макар че не винаги това разбиране идва още в първия работен ден. През годините съм работила с много хора и можех да видя широкия диапазон от оставили се по течението колеги, застинали комфортно в рутина; през будни, мотивирани хора, които се стремят постоянно да се развиват и обогатяват и споделят знанията си, както и сляпата амбиция, която не познава морални и/или етични граници. В ролята си на (не)формален ментор още в самото начало на работата ми с по-младите колеги се стремя да поставя този въпрос пред тях - какъв професионалист искат да бъдат, защото всеки един ден, всяко решение и действие доближава (или отдалечава) тази цел.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Изключително голямо. Имах възможността още в началото на професионалния ми път да работя в българското представителство на западна компания- един от първите системни интегратори на българския пазар, чиято корпоративна култура, етичен кодекс и бизнес модел и до сега смятам за един от най-добрите примери в кариерата ми. Колегите, с които имах удоволствието и честта да работя тогава, представляваха ИТ елита дълги години, някои и до сега остават емблематични имена в бранша и/или са на водещи позиции в редица големи ИТ компании в България и по света. Това само по себе си е един добър пример за влиянието на първото работно място върху професионалните навици и кариерното развитие изобщо.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Със сигурност тези, които оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие са човекът начело на компанията, прекият ти ръководител, (не)формалният ти ментор, колегата, който ти е помогнал в първата критична ситуация, колегата, който те е предал за първи път (в критична ситуация). Големите успехи, както и големите провали остават отпечатък и са еднакво важни за кариерното израстване на всеки.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Ако става дума за по-сериозен пропуск, проблем или допусната грешка, най-добрата реакция е липсата на такава, поне докато не възвърнем емоционалния си баланс, докато не се успокоим и не сме в състояние адекватно и рационално да анализираме случилото се. За съжаление, в много случаи прибързаната реакция може да повлече след себе си утежняващи последствия. Затова, според мен, най-доброто решение, но и най-трудното е, да запазим самообладание, да изчакаме емоциите да утихнат, да анализираме, извлечем поуки и вземем оптималните коригиращи действия.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Понеже съм предубедена донякъде към този ‚феномен‘, бих казала, че хората, които търпят бързо кариерно развитие, често го дължат на голяма доза късмет. В повечето случаи, когато съм виждала примери за бързо кариерно развитие е било съпроводено и с нездравословно разрастване на увереност в качества, знания и умения, които човек все още не е развил или придобил напълно . В най-добрия случай ти се налага да наваксваш, в най-лошия - луфтовете остават. Видими. Както в живота, така и в кариерното развтие – хубавите неща стават бавно. За да се постигне кариерно развитие като цяло, са необходими желание постоянно да надграждаш, да поемаш рискове и отговорност, и не на последно място - да обичаш, това, което правиш.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Родителите са тези, които задават ценностите на човек, изграждат фундамента ни-дали ще си мързелив, ученолюбив, отговорен, честен, или ще очакваш винаги някой друг да свърши всичко вместо теб, постоянно ще хленчиш или ще се оплакваш и т.н.. „Първите седем‘ си личат винаги. Относно кариерното развитие, не мисля, че родителите ни, а и ние като родители сега сме в състояние да дадем съвет, който да устои на динамичните промени на времето, в което живеем.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Ролята на приятелите също мисля, че е донякъде ограничена, освен ако не работите в една и съща сфера и те познават естеството на работа и споделят твоя опит. Често се случва обратното: да намериш приятели сред колегите, с които работиш. Голяма част от най-близките ми приятели са всъщност мои колеги, с които сме работили през годините, но сме останали близки и извън чисто професионалните взаимоотношения. На тях аз винаги мога да разчитам за мнение и/или съвет, когато имам нужда от такъв.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Да, доброто управление на времето е основен фактор. Другият принцип, който винаги съм следвала, е никога да не отлагам изпълнението на определена задача, особено ако е нещо трудно, априори ще изисква повече време и внимание и/или е не особено приятно. Според мен дисбалансът и в двете посоки е вреден: да прехвърляш работата в къщи или домашните проблеми в работата. За съжаление се срещат и двете. В общия случай, обаче, човек би могъл успешно да (се научи да) балансира личния си и професионален живот. Уверена съм в това, защото съм виждала примери на успешни хора на високи позиции, които успяват да запазят както статуса и постиженията в професионален план, така и здравето си и личния живот.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Трудно ми е да отговоря, особено след като съм подминала този времеви диапазон в по-различна среда от настоящата. Допреди 15-20 години логичният избор бе вертикалното кариерно развитие, със задължителното профилиране в определена област или индустрия. Това, което наблюдавам в момента, е по-скоро ориентиране в хоризонтално кариерно развитие, при което натрупваш знания и умения, не толкова задълбочени, но разнородни и разнообразни. Не се наемам категорично да застана зад единия или другия вариант. И в двата виждам определени предимства и недостатъци.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Не знам дали бе най-ценният, но най-верният кариерен съвет, който съм получавала е: „Първо работиш за репутация, после репутацията работи за теб“. Съветът, който аз най-често съм давала на по-младите ми колеги е, независимо от обстоятелствата, да даваш най-доброто от себе си, защото това е истинският професионализъм.
Вижте всички актуални обяви за работа и стаж в WorkTalent.com
