Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Мирослава Дерменджиева
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Многото информация и изискването за бързия й обмен, сериозно размиха границите между личен живот и работно време.“, споделя Християна Караиванова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Християна и съм комуникатор по професия и призвание. През последните години съчетавам PR, маркетинг и HR, занимавайки се с employer branding и employee engagement.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Първата ми работа на трудов договор в ПР агенция стартирах на 21 години, но първото си възнаграждение получих още на 16, когато започнах да работя като автор във вестник за тийнейджъри.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Осъзнато или не, мнозинството от нас имат такава стратегия. Понякога тя се променя и това е нормално, важно е само да имаме куража да я последваме. В допълнение, смятам че е както наша отговорност да имаме план за професионално развитие, така и на компанията, в която работим. Бизнесите, които държат на своите кадри, им предоставят ясна кариерна пътека, както и начини да се преквалифицират.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Влиянието, разбира се, е силно. Компаниите, които наемат приоритетно млади кадри, имат огромната отговорност да осигурят приятелска среда, да създадат у тези хора умения, навици, и най-важното – желание за работа. Първото работно място може както да инспирира към по-нататъшни успехи, така и да разочарова и демотивира.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Кариерното ни развитие може да бъде повлияно от множество фактори, събития и хора. Образованието, първата работа, професионалните постижения, промените в индустрията, са сред събитията, които градят или променят кариерния ни път. А хората с най-голям отпечатък върху работното ни развитие, за мен несъмнено са преките ръководители, на които разчитаме за съвет, подкрепа и добър пример.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Да я признаем пред себе си и останалите, и да я приемем без излишни самообвинения. Последното е важно да се възпита още докато сме малки деца – да приемаме позитивно грешките си. Всички грешим и това ни формира като хора, докато пътят на самобичуването е тежък, трънлив и безсмислен.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Увереност, адаптивност, дисциплина, търпение, бързина на реакциите, добра преценка на рисковете, отборен дух.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Семейството, разбира се, е предопределящ фактор за това как ще се формираме като хора. Това обаче не означава, че сме длъжни да следваме вижданията на родителите си за нашия кариерен път. За мен като родител, например, е важно да подкрепям и надграждам силните страни на децата си, да обяснявам и съветвам, така че те сами да могат да вземат своите информирани решения. А и да имат самочувствието и куража да ги променят, ако пожелаят.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Ролята на приятелите е голяма в много аспекти от живота. Това са хората, на които разчитаме в добрите и лошите си моменти, с които споделяме и израстваме. Нормално е в този контекст да разчитаме на тях и за професионален съвет, който често е много полезен, идвайки от близък човек, който обаче може и да погледне ситуацията отстрани, с други очи.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Лично за мен рецептата се оформи с времето. В първите години от кариерата си не отделях много време за себе си за сметка на опита, който получавах в замяна. С възрастта, а и с появата на децата, животът сам започна да изисква баланс между личното и професионалното. Истината е, че живеем във време, когато постигането на този баланс е не просто рецепта, а истинско изкуство. Многото информация и изискването за бързия й обмен, сериозно размиха границите между личен живот и работно време. Трябва силна мотивация и любов към нас самите, за да извоюваме ясни граници за себе си.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Няма верен отговор на този въпрос. Зависи от професията и от човека. Може би все още сме подвластни на стереотипа, че кариерното израстване се случва само по вертикалната стълбица, но според мен хоризонталното развитие е не по-малко стойностно и удовлетворяващо.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Единият е, продължавайте да развивате уменията си и да научавате нови неща. Никога не се задоволявайте с настоящето си ниво. Търсете, откривайте, бъдете любопитни за света.
Вторият, с който ще сложа розовите очила и ще завърша, е небезизвестният цитат: „Изберете си работа, която обичате, и няма да ви се наложи да работите нито един ден в живота ви.“
Вижте всички актуални обяви за работа и стаж в WorkTalent.com
