Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Миа Митева
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Според мен професионалният и личният живот са в много сложна амалгама и ясни граници не са възможни.“, споделя Николай Бекяров, поредният ми гост в рубриката.
Кой е той?
Казвам се Николай Бекяров. От 24 години работя в сектора на бързооборотните стоки, като през последните 13 години имам привилегията и отговорността да ръководя екипи от професионалисти в сферата на продажбите. Имам също и богат опит с провеждане на обучения за развитие на уменията и способностите на търговците. За мен хората, с които работя винаги са с най-висок приоритет, и считам за моя лична кауза тяхното професионално и личностно израстване. Аз вярвам, че хората в една организация са най-ценният ѝ капитал и те правят разликата между различните работодатели и успешните/ неуспешните компании. От началото на 2021 година съм управител на „Юниливър Айс Крийм България“ ЕООД. Нашата мисия е да предоставим на колкото може повече хора в България възможността сами да си изберат любимия на всички поколения освежаващ десерт в категорията на сладоледа.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Първата ми работа беше сезонна през лятната ваканция между 9 и 10 клас на Езикова гимназия в град Добрич, когато бях на 15 години. Работих като амбулантен търговец на широка гама продукти – от дребни пакетирани стоки до дини. Тогава научих първия си урок в търговията – хората купуват от хора, които харесват! Умението да предразположиш клиента е ключът към успешната продажба. Първите ми заработени пари ми дадоха наченките на чувството за финансова независимост, макар и само за няколкото летни месеца през ваканцията.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Според мен можем да говорим за стратегия за кариерно развитие на един доста зрял етап в трудовия път на един човек. В началото най-важни са дисциплината, постоянството и отношението към компанията и самата работа, която вършим. Вярвам, че зад всеки успех има и доза късмет – да попаднеш на правилното място в правилното време. От определящо значение е средата, в която се развиваш като професионалист – в екип със здравословна вътрешна конкуренция; с ръководители, от които можеш ежедневно да учиш; в компания с възможности за обучения, израстване и където има ясно установени кариерни пътеки. Веднъж стъпили на здрава основа, можем по-уверени в себе си да обмисляме и планираме следващите стъпки в кариерното си развитие.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Аз намирам много сходства между първите години от професионалния ни път и първите седем години от възпитанието на едно дете. Време когато оформяш своя професионален мироглед, учиш най-много, изграждаш навици, които дълго време ще носиш със себе си. В моя случай, аз имах късмета да започна работа в компания, където срещнах изключителни колеги, от които съм научил много. Получих и много възможности, които ми позволиха да се усъвършенствам както в професионален, така и в личен план.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Това са събитията и хората, които във времето са ни провокирали да излезем от зоната ни на комфорт и които не са ни позволявали да заспиваме нощем. Сещам се за няколко случая, когато съм бил изправен пред избор за поемане на нов път – поемане на по-висока позиция или включването ми в значим проект, които от позицията на времето са предизвиквали у мен чувство на несигурност и дори страх от неизвестното. В такива случаи имам един метод, който ми е помагал да се мотивирам, да се мобилизирам и да продължа напред. Представям си, че шофирам и пред мен има черно небе, наситено с надвиснали гръмоносни облаци, силен вятър и по всичко личи, че предстои да навляза в обсега на силна буря. Обикновено първата ми реакция в такава ситуация е дали да не потърся подслон и да изчакам бурята да отмине, или да продължа напред и да стигна до крайната точка, вземайки под внимание обстановката и нагаждайки се спрямо нея?! Във всички случаи, когато съм намирал воля да продължа напред, бурята се е оказвала не толкова страшна – облаците не толкова черни, а дъждът и вятърът са били по-слаби от очакваното. Не след дълго бурята е оставала зад мен, а аз съм се чувствал по-силен, че не съм се спрял пред поредното предизвикателство.
Имал съм късмет да работя с истински лидери, които винаги с авторитета си и с личния си пример са ме вдъхновявали да правя една допълнителна крачка напред. Мисля също, че негативните примери имат също толкова голямо значение за кариерното ни развитие, колкото и положителните. Да имаме реални примери какво не трябва да правим, е също важен урок за всеки от нас. Важно е да можем да разчитаме ситуациите и да се учим от тях.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Да имаме възможност свободно да се учим от грешките е привилегия, която за съжаление не всяка организация има готовност да предоставя. След всяка ситуация, оценена като грешка, трябва честно да признаем слабостите си и да анализираме отново какво ни е довело до нежелания резултат, и какви са били възможните алтернативи следващия път изходът да е по-успешен. Всичко останало е описано в любимото ми определение на Алберт Айнщайн за лудостта – „Лудост: да правиш едно и също нещо, отново и отново, и да очакваш различни резултати.“
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Според мен, отговорът на този въпрос се крие в отношението, което всеки един човек показва в работата си – лоялност към компанията, желание за учене и усъвършенстване, провокиране на статуквото, поемане на отговорност, готовност да помогне на другите в екипа, непримиримост пред трудностите и търсене на решения. Не на последно място, даване на личен пример на останалите колеги в екипа – освен с професионалните си умения и по-важно в личностен план.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Моето разбиране е, че стабилното семейството е много силна мотивация и подкрепа за всеки успял с кариерното си развитие човек. Не мисля, че родителите трябва да се намесват със съвети. В идеалния случай, тяхната роля е била определяща в годините на възпитание, осигуряване на образование и личностно израстване на всеки един от нас. Когато става въпрос за кариерно развитие, ролята на хората, с които сме решили да споделяме живота си е от много по-голямо значение. Тяхното търпение и разбиране спрямо важните моменти в работата и кариерното ни развитие е определяща. Искам да използвам момента да благодаря на моята съпруга Ралица - на моята по-добра половина за търпението и вярата в мен.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Аз вярвам в определящата роля на приятелския ни кръг в нашия живот, но по-скоро с косвено значение за кариерното ни развитие. Приятелите ни могат да бъдат наш добър пример, коректив, когато това е необходимо, отдушник при трудни ситуации, но всичко това допринася за нашето личностно израстване. Когато става въпрос за решения, свързани с работата, ние сами трябва да оценим възможностите и да вземем правилното за нас решение.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Аз лично не съм успял да открия такава рецепта. И не мисля, че имам нужда да търся такава. Според мен професионалният и личният живот са в много сложна амалгама и ясни граници не са възможни. Моята формула се крие в това, винаги да правя правилните според мен неща, без никакви компромиси с моите ценности и принципи, без значение дали пред мен ситуацията е в личен, или професионален план.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Въпреки непрестанния стремеж на младите професионалисти за бързо повишаване в работата, аз смятам, че най-доброто развитие за всеки е изключително индивидуално решение в зависимост от неговата (нейната) моментна готовност. В моя професионален опит съм виждал много примери, при които заради ненавременни вертикални движения на добри експерти в тяхната област, компанията е произвеждала лоши ръководители и съответно е губила добрите експерти. Тук отговорността е най-вече на преките ръководители и на ръководството на компанията, подкрепило това решение. Еднакво неблагоприятно е и за двете страни. Правилният според мен подход в такива ситуации е даването на честна и обективна обратна връзка, и визия и смелост на ръководителите да я дадат навреме.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Един от най-ценните съвети, които съм получавал като ръководител е: „Inspect what you expect“.
Съветът, който аз бих искал да дам към всеки, е да бъде себе си, независимо от преследваната цел. Търпението, отношението и постоянството са ключът към устойчивото кариерно развитие и успех!
Вижте всички актуални обяви за работа и стаж в WorkTalent.com
