Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Боян Боянов (Bobby art)
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
“Бъдете първи в офиса сутрин и последни вечер. Работете с почтеност и желание да свършите работата качествено.“, споделя Данаил Петров, поредният ми гост в рубриката.
Кой е той?
Здравейте, казвам се Данаил Петров на 39 г. Роден и израснал край морето, в последните години живея в София. Повече от 15 години се занимавам със счетоводство и финанси, а от близо 7 ръководя различни по големина екипи в международни компании.
Семеен съм, с две прекрасни дъщери.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Бях 10ти клас, когато започнах първата си работа като разносвач в сладоледената компания „Дарко“ (сега част от Нестле) и носех ледена радост по южното черноморие.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
„Който се проваля в планирането, планира провал“, се казва в мъдростта. Изборът на професия е живото определящ според мен, но е важно в днешния свят да останем гъвкави и да можем да отучваме старите неща, за да учим нови.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Първото работно място е като първи учебен ден – изпълнено с вълнение и емоции. Важно е да имаме добър ментор, за да може да изградим добри навици – кариерни, работни.
Учене и работа, вървят ръка за ръка, особено в първите няколко кариерни стъпки. Трябва да сме отворени да учим, да наблюдаваме успешните модели и да не се страхуваме да попитаме, да се опитваме и да показваме решителност и желание за успех.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Във всяка една компания, в която съм работил било то и за няколко месеца има хора, които са оставили своя отпечатък. Срещата ми с един мой ръководител през 2014 беше крайъгълна, защото освен че прерасна в едно непреходно приятелство, ми даде възможността да порасна и кариерно, и личностно.
През 2017 срещнах мениджър, чрез когото научих за свое качество, за което не подозирах и разбрах колко е важно да се поставят граници.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Отговарям с една дума. Смирение. Виждаш, че си допуснал или допускаш грешка, смиряваш се, спираш за миг, осъзнаваш и правиш корекция. Това е.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
В гмуркането има едно правило, че бързото изкачване към повърхността е смъртоносно, трябва да останеш на определени нива, за да декомпресираш. Същото е и в кариерата.
В практиката съм срещал не малко лоши примери за бърз растеж. Аз самият имам подобен пример, в който една висока роля дойде твърде бързо и се наложи да я откажа.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Фундаментална. Семейството е най-важната част от развитието, защото това е основата. Макар съветите на родителите понякога да ни се струват остарели, неподходящи или твърде консервативни – те идват от опит и най-вече желание да постигнем успех. Трябва да сме смирени и да чуваме какво ни съветват близките. Взимането на кариерни решения единствено на база „съвети от мама и баба“ също не са препоръчителни. Трябва да има баланс.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Имах едно момче в екипа, с когото работехме в посока линейно развитие. В разговор той сподели: „чувствам се като най-изоставащия от моите приятели. Всеки вече се е развил, правят проекти, участват тук там...“ Беше много въодушевен от възможността да се развие линейно и нямаше търпение да сподели на приятелите си за възможността. Мисля, че приятелите могат да бъдат много силен двигател.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
В днешния корпоративен свят балансът работа-личен живот все по-често е тема на разговор и хората [около мен] успяват да го постигат, с известни компромиси.
За мен по-важни са приоритетите – ако се намирате в етап, в който искате да правите кариера, може би 2-седмичната почивка на Малдивите ще се наложи да почака.
Ако развивате бизнес и той може да функционира без вас – защо да не преплавате Атлантика на катамаран?
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Учене. От 20 до 30 предимно учим, това са 10 години, в които имаме много енергия и потенциал да научим много за професията и работата си. След като сме натрупали достатъчно експертиза и с 15г опит зад гърба – бихме могли да търсим вертикалното развитие. Разбира се развитието е и въпрос на възможности, среда и малко късмет.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Бъдете първи в офиса сутрин и последни вечер. Работете с почтеност и желание да свършите работата качествено.
Създаването на стойност е по-важна от всяко друго нещо в кариерата и в живота. Ако можете да създадете стойност за бизнеса и за компанията, в която работите – резултатите ще се появят и възнаграждението ще последва.
