Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Евгени Димитров
„Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
“Не бива и да се сравняваме с другите. Нашите цели са си наши. Ако сме ги осъзнали и избрали информирано, няма значение и не бива да ни влияе какво искат другите. Живеем собствения си живот, а не друг.“, споделя Светлозар Петров, поредният ми гост в рубриката.
Кой е той?
Казвам се Светлозар Петров, но всички ме наричат Заро. Не съм убеден, че всички мои познати знаят действителното ми първо име.
Управител съм на компанията за комплексни HR услуги JobTiger и член на настоятелствата на Институт Отворено общество – София, Фондация на бизнеса за образованието и на Международната награда на херцога на Единбург в България. Председател на Руандийско – българската търговско – промишлена палта.
Впрочем всичко това (и доста повече) го има в LinkedIn.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Прощъпулникът ми беше в летата на село. След 7 клас (на 13-14 години) започнахме да помагаме в селското стопанство – поливане на царевица и люцерна, товарене на жито (това беше доста тежка и мръсна работа). Беше някак си забавление за нас, но явно сме превели нещо полезно, понеже ни плащаха добри за времето си пари.
По-късно, в 10 клас (на около 17 години), се захванах с търговия – продавах пред кварталния супермаркет плодове, зеленчуци и мед от градината на баба ми. От тогава са ми първите уроци в търговията.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Разбира се. Или поне да знаем какво искаме. Осъзнато и обмислено. Много е важно и да не се притесняваме, когато целите ни се променят. Това е нормален процес – израстваме, хоризонтът и разбиранията ни се променят, постигаме някои от целите си и е нормално да поискаме нещо друго. Разбира се, можем и да запазим и оригиналните си цели – това също е ОК.
Не бива и да се сравняваме с другите. Нашите цели са си наши. Ако сме ги осъзнали и избрали информирано, няма значение и не бива да ни влияе какво искат другите. Живеем собствения си живот, а не друг.
Впрочем аз съм един от примери за кариерна промяна: от строителство, през ИТ до ЧР и от хоризонтално развитие до вертикално. И всичко дойде някак си естествено, от само себе си.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Според мен никакво. Оформят се единствено трудовите ни навици – да ставаме навреме, да ходим редовно на работа и т.н. Не е за подценяване и събраният опит. Но дотук.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Хора на които се възхищаваме и са успешни в нашите очи. Които и каквито и да са те. Включително могат да бъдат герои от художествената литература.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Точно това – да я анализираме, да помислим как да не я повтаряме. Иначе се доближаваме до дефиницията за глупак – да правим едно и също и да очакваме различен резултат. Хубаво е за разнообразие да настъпваме различни мотики, а не една и съща постоянно.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Гъвкави, трудолюбиви, целенасочени. Естествено трябва и малко късмет понякога. Но е добре да сме подготвени за момента в който дойде, за да можем да го уловим.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Семейството е добра отправна точка. Виждаме няколко професии на практика и можем информирано да решим дали искаме да ги следваме или не.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
С тях обсъждаме плановете и страховете си, те ни дават подкрепа и съвет. Опора са.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Не. Още повече, че този баланс доста се измества в една или друга посока в зависимост от етапите на живота и кариерата ни. Важното е да се чувстваме добре в кожата си, да сме доволни от себе си и постигнатото и на двата фронта.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Няма рецепта. В зависимост от характера на човека, от целите, амбициите и способностите му. Още повече, че една от основните характеристики на кариерния път, особено в наше време е промяната.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Следвайте своя път, живейте своя живот. Не се притеснявайте от мнението на другите и бъдете щастливи с изборите си. Успех!
