Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Трябва да си зададем въпроса, повече даваме или повече консумираме в офиса?“, споделя Радомир Миланов, поредният ми гост в рубриката.
Кой е той?
На 46 години съм, от Добрич, като съм завършил Езикова Гимназия ‚Гео Милев‘. След това станах бакалавър по Макроикономика в УНСС, а в последствие и завърших MBA в Henley Management College, Великобритания. По настоящем работя по докторантурата си в Софийски Университет „Св Климент Охридски‘. По отношение на работния процес, започнах първата си постоянна работа като мияч на чинии в Radio City New York, клуб в София, като през 1999г получих шанса да започна работа в един от бизнес партньорите на IBM България. Това доведе до навлизането ми в ИТ бизнеса директно в IBM от 2000г, където прекарах незабравими 12 години, на различни позиции, като последно отговарях за SMB бизнеса на компанията за Югоизточна Европа. След, което реших да създам туристическа агенция, която е успешна, и работи досега. През 2016 се присъединих към изключителния екип на SAP България, като от 2018 до 2022 имах щастието да бъда Генерален Директор на компанията, поемайки отговорността от г-жа Румяна Тренчева, с нови предизвикателства и перспективи.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Естествено, като всеки млад гимназист използвах всяко лято за работа на Черноморието още от 16 годишeн. В зората на 90-те години, това беше единствената възможност за някакви сносни доходи в комбинация с много морски и плажни преживявания. Все пак го приемахме като първи стъпки в т.нар ‚work-life balance’.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Всеки един от нас, трябва да знае КЪДЕ иска да стигне в своето кариерно развитие, като това е част от естествените човешки мечти за щастие и успех, но нека не забравяме фактора време. Имаме своите идоли и примери на подражание. Но също така е много важно, да имаме идея КАК бихме могли да го постигнем. С какви средства. Устойчивостта на развитие е ключова, която допринася за стабилните резултати. С какви компромиси, лишения и решения трябва да се сблъскаме, за да можем да кажем – АЗ направих това. Индивидуализмът и работата в екип вървят ръка за ръка. Трябва да си зададем въпроса, повече даваме или повече консумираме в офиса? Искаме ли бърз кариерен скок, и готови ли сме за това? Как да добием онази зрялост,, която да ни позволи да бъдем от една страна успешни, а от друга постоянно развиващи се в услуга на компанията , за която работим, но и за себе си.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Елиминирането на стреса от първоначалната постоянна работа е ключов елемент при изграждането на характера. Изграждането на трудови навици, работа в екип, дисциплина, носене на отговорност, борба за постигане на целите, следване на тези цели, всеотдайност, дори ако щете болезнеността от загубата в бизнеса. Това са все качества, които се изграждат в ранна фаза на кариерното развитие. Затова е изключително важно за всеки мениджър е да може да работи по правилен начин с младите таланти, нешлифованите диаманти, които трябва да поемат някой ден по своя път с усмивка на лице. Положителността на отношенията, трябва да бъде свързана с припознаване на корпоративните цели и ценности в тази първа работа, за да може служителят да се чувства съпричастен към резултатите на компанията. Да види как неговия труд влияе пряко и косвено върху развитието и резултатите.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Като начало даването на кариерен шанс е ключово за всеки млад човек. Аз бях готов да работя без заплащане от страна на IBM, само и само да имам шанса да работя за IBM и да се развивам директно от студентската скамейка. Всеки, който получи своя шанс, трябва да покаже , че го оценява и да разкрие пълноценния си талант . Първата похвала. Първото повишение. Първото потупване по рамото. Първата бизнес загуба. Всичко това оставя своя отпечатък върху поведението и самочувствието на служителя. Именно тук ролята на първия мениджър е да зададе стандартите, които служителя да следва, спазва и надгражда. Самоинициативата трябва да бъде поощрявана, но и наглеждана внимателно, за да се минимизират грешките, които могат да доведат до снижено самочувствие у служителя, което ще се отрази на работния процес негативно. Корпоративните ценности са ключов елемент тук.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
С времето научих научих много важни уроци, но е един от тях е, че грешките те правят по силен и устойчив, ако си направиш за себе си т. нар. ‚win-loss’ ревю. С колеги е най-приятно, понеже много рядко се случва служител да е изолиран. Екосистемата в компанията е добре да има защитни механизми за споделеност, честност и откровеност. Всеки греши. Дори Бил Гейтс каза, че най-голямата му бизнес грешка, е че не е дооценил проекта Android на Google, който виждаме сега да владее голяма част от света на електронните устройства. Не бива да ни е страх от грешки, особено ако са направени в полза на бизнеса. Всеки служител има свое платно за картина на статива си, като мениджъра задава рамката и темата. От там всеки служител трябва да има свободата да нарисува своята картина. Краен противник съм на микромениджмънта. Всеки има нужда от своето пространство и въздух за да твори. Всеки служител е творец по своему. И извличането на най-доброто от всеки служител показва дали е успешен един мениджър или не.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Няколко думи изникват в съзнанието ми: възпитание, среда, учене, четене и най-вече вяра в собствените си сили. Борбеността и скоростта в бизнеса са индивидуални, донякъде вродени качества. Много хора не искат кариерно развитие, да не говорим за бързо такова. И в това няма нищо лошо. Не всеки иска да е мениджър и да расте в компанията. За някои от служителите длъжността е притегателна сила, но лично за мен, по-интересна е комбинацията от права и отговорности. Ако искаш да спринтираш на 100м, нека така да бъде - това е твоята дисциплина. Ако искаш да си маратонец това също е добър избор. Но бих споделил с всички млади бързащи бъдещи мениджъри да внимават за ‚burn out ‘ ефекта и през какви лишения, и загуби са готови да минат. Аз съм подкрепял винаги младите таланти с изграждане на собствено име на пазара по правилния начин с правилните хора около теб. Един кратък пример от моят MBA, когато кандидатствах, не се допускаха кандидати под 27г възраст, защото просто според учебното заведение биха могли да нямат съответния нужен опит, но още по-важно, рядко биха имали среда където да упражняват наученото на практика. За тях бе важно, когато завършиш да можеш реално да развиваш потенциала си в реалния професионален свят, а не просто да имаш поредната диплома.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Огромна, възпитанието и показването на добрите примери са ключови в дългосрочен аспект. Окуражаването за действия е много важно. За да може служителят да започне да вземе решение, това е този индивидуализъм, който се изгражда в семейството. Да разбира другите около себе си и да живее в работния, но и е гражданския социум. Отделянето в един момент от семейството и започването на кариера е също важен момент. Изобщо, насърчаване на желанието на индивида за саморазвитие идва изначално от семейството. Семейството винаги е пристан за радости и болка, затова споделянето на успехите и неуспехите с най-близките е момент на ментално облекчение. Семейството разбира целия цикъл от възпитание, твоята кариера и борбата с последващите предизвикателства.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Отново стигаме до екосистемата, в която съществуваме. Семейство, работа, колеги, конкуренти, приятели, и т.н.. Истинските приятели винаги ще ме подкрепят в лош момент, и ще се зарадват в добър такъв. Но и няма да ми спестят критика, когато виждат, че не върви нещо както трябват. В работния процес се създават много приятелства, но тези т.нар. ‚корпоративни‘ приятелства, не винаги са толкова дълготрайни и устойчиви като личните такива. В компанията споделянето на общите теми е жизнено важно, докато личните приятели са един вид отдушник и начин за релакс от работното ежедневие.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Изминах тези 25 професионални години търсейки тази граница. Тя е променлива в зависимост от позицията, която заемаш, отговорностите, заетостта и най-вече желанието за търсене на този баланс, в духовното и материалното. Може би след като човек създаде семейство и придобие тази капчица споделено щастие, този баланс се постига някак по-лесно. Както правим компромиси в личния си живот, така правим и в професионалния. Но по отношение на границата, тя е константа променлива. И то на дневна база. Дали днес има професионална критична ситуация и как да реагирам е въпрос на лична отговорност. Добрият служител се познава по това, че обичайки работата си, винаги ще направи нужното за да изчисти професионалните проблеми, и това трябва да бъде оценено от мениджърския екип по най-добрия начин. Но комуникирайки това със семейството се получава една устойчивост и допълнителна сигурност.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
И двете. Зависи от сферата, в която сте. Например ако сте футболист, разбира се хоризонта до 35 години, Ви поставя във вертикално развитие, поради краткия професионален хоризонт, и вие трябва максимално да използвате всеки мач и тренировка за да минете на следващото ниво. Докато в конвенционалния бизнес с дългосрочна перспектива хоризонталното развитие носи след себе си изграждане на качества и умения, съответно специализация и нишови знания, които при достатъчно натрупана критична маса, биха служили за вертикално развитие впоследствие. Имам наблюдения от две огромни мултинационални компании, и там хоризонталното доказване, води след време до кариерно израстване. Да се докажеш на определена позиция е предпоставка да искаш и съответно получиш ново призвание.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Не се страхувайте да мечтаете. Знайте, че всеки прави грешки, но това ви прави по-силни, по-способни, по-устойчиви на бури и събития. Бъдете ‚дървета‘, а не ‚храсти‘, както пее Васко Кръпката. Бъдете горди, високо изправени. Напред.
Вижте всички актуални обяви за работа и стаж в WorkTalent.com
