Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„За да успееш, трябва да опитваш нови неща и да си любопитен към хората и към света!“, споделя Ивайло Иванов, поредният ми гост в рубриката.
Кой е той?
Здравейте, казвам се Ивайло Иванов и работя в Карлсберг България като Супервайзор развитие на уменията в продажбите. Моите задължения включват разработването на търговски обучения, провеждането им, както и коучинг на търговската сила.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Започнах работа на 22 годишна възраст, веднага след завършване на университет. Първата ми работа беше като учител по английски език в училище, в родния ми град. Спомням си много добре първата си заплата, не беше голяма, но се чувствах горд от това, че съм изкарал пари правейки това, което обичам – а именно, да обучавам.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
От гледна точка на сегашната си възраст вярвам, че човек трябва да има план и стратегия в живота. Но стигнах до тази житейска мъдрост, след като бях пробвал много различни неща. В младежките си години исках да развия различни умения, да получа знания в много области и това ме отведе в САЩ, където живях 5 години. Не съжалявам за избора си, защото ако не го бях направил, вероятно щях да започна да развивам кариерата си основно в образователната система, а днес мога да кажа, че разнообразния ми опит и амбицията са ме отвели точно там, където искам. Затова мисля, че докато човек е млад не трябва да планира всичко, а да изживява нови емоции и преживявания. Този опит е безценен.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Първото ми работно място ме научи на дисциплина. Разбрах колко е важно да отидеш навреме на работа, защото учениците те чакат. Оттогава не съм закъснявал никога през живота си.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Често, най-голям отпечатък оставят менторите ни, тези, които са ни взели под крилото си и са ни дали увереност, че можем да се справим. Но също така вярвам, че отпечатък оставят и тези, за които сме отговорни, нашите подчинени служители. Взаимоотношенията ни учат как да се справяме с трудни ситуации, как да реагираме на емоционални моменти и да проявяваме емпатия към околните. Вярвам, че аз бях повлиян от учениците си, те ме научиха на емоционална интелигентност, научиха ме да изразявам чувствата си и да ги влагам във всичко, което правя. Днес, когато водя обучение, емоциите и чувствата са част от него и хората го усещат. Научават повече, когато видят, че треньорът също е човек, а не просто лектор.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Най-правилната реакция след допусната грешка според мен е да си зададеш въпроса „Защо я допуснах?“. Отговорът рядко е лесен и еднозначен, но когато си задам този въпрос, започвам да рефлектирам върху себе си. Откривам липси в знания, умения, поведение и вече знам върху какво да работя. Никога обаче не съжалявам, защото грешката така или иначе вече се е случила.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Аз не съм привърженик на бързото кариерно развитие, тъй като не приемам живота като състезание, а по -скоро като пътешествие. Виждал съм хора, които през две години сменят позицията си и растат нагоре, най-често съм ги смятал за опортюнисти, които сграбчват всяка възможност. Моето вярване е, че т.нар. job hopping с цел кариерно развитие не ти дава възможност да опознаеш работата в детайли, много намалява времето на човек с даден екип, пропускат се възможности за хубави приятелства. Ако някой ме попита за съвет дали да търси бързо кариерно развитие, аз не бих посъветвал така.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Отговорът на този въпрос е многозначен. Да, родителите винаги искат най-доброто за децата си, но не винаги разбират стремежите им. Всяко поколение желае различни неща, защото светът е динамичен. Само преди 50 години децата са работели заедно с родителите си във фабрики, ферми, поемали са щафетата, имали са най-добрите ментори (своите родители), но днес това не е толкова често срещано.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Приятелите са важни за личният ни живот, но поне на мен, никога не са ми влияели в кариерното развитие.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Балансът между личен и професионален живот много зависи от компанията, в която работим. Не трябва да се самозалъгваме, че можем сами да организираме този баланс. Работил съм по 12 часа на ден, защото не съм имал друг избор. В такава ситуация, човек няма личен живот. Хубаво е, че вече все повече работодатели осъзнават, че хората са по-ефективни на работа, когато са отпочинали. Ефективността е по-важна от присъствието на работното място.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Мнението ми тук е сходно с казаното от мен малко по-рано. Във възрастта 20-35, човек не трябва да мисли за вертикално развитие, а за трупане на опит и създаване на контакти. Трябва да експериментира и да се рискува, а резултатите сами ще дойдат.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Най -ценният ми съвет, който получих много отдавна е: „Опитвай нови неща, за да научиш нови неща!“. Давам го смело на всеки, който ме попита за съвет.
