Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Aко човек става все по-наясно в какво е добър, набляга на него в развитието на уменията си и е адаптивен към средата, в която живее, той неминуемо ще намери път да реализира потенциала си.“, споделя Поля Бояджиева, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Поля Бояджиева и текущо съм Ръководител Категория във водеща компания в DIY сегмента - Mr. Bricolage. Професионалният ми път е очертан в последните 15 години, като винаги се е движил на пресечната точка на трейд маркетинга и продажбите. Икономист по образование, рекламист по душа, за мен тези две сфери колаборират изключително добре, когато работят в посока стратегическо бизнес планиране, бизнес дивелъпмънт, търговски отношения и комуникационен микс. Основният ми опит е изграден в международни компании в сферата на retail FMCG/SMCG, като немалко значение имаше и 4 годишната ми роля ми на Category Manager в голяма онлайн платформа.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Работя още от студентка. Да работя в колцентър беше начинът да си помогна с издръжката, но това ми даде изключително богата база в презентирането на информация пред клиенти и убеждаването в покупка на неща, от които те невинаги имаха нужда. Следвам убеждението, че всяка работа дава нещо и ни подсказва в какво сме добри. След време този опит е онова, за което, ако имаме очи и нюх, ще ни отведе в правилната посока.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Препоръчително е, но в никакъв случай не е задължително. Животът в момента тече с много по-бърз темп, отколкото, когато аз завършвах образованието си. За следващото поколение темпът ще е още по-бързо от сегашния. Трудно е да се изгради стабилна стратегия, поради редица технологични, икономически, политически и прочее фактори, които може да са непредвидими за млад човек. За мен най-важни са развиването на знанията и уменията, гъвкавостта и адаптивността. В общи линии, ако човек става все по-наясно в какво е добър, набляга на него в развитието на уменията си и е адаптивен към средата, в която живее, той неминуемо ще намери път да реализира потенциала си. Моят съвет към младите хора по-скоро би бил не в задължителното изграждане на стратегия, а в добрата информираност, комуникативност и постоянна себеоценка.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Изключително важно е какъв е стартът, защото това е мястото, в което се изграждат трудовите навици, дисциплината, етиката и изобщо как да говориш с определени хора на различни йерархични нива. Първото работно място, освен очевидните познания за сферата на дейност, в която оперира фирмата, дава и онзи набор от soft skills, който развиваме години напред. Колкото по-солиден е той още от старта, толкова по-ценно е за човека. Та, в клишето, че в началото е добре да работим „голяма организация с международно присъствие“, за мен има доза достоверност.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Организацията това са хората и в този смисъл за мен това е било винаги най-ценното – присъствието на опитни мениджъри, които са не просто успешни, но наред с това са влиятелни ментори, вдъхновяващи лидери. Не по-малко ценни са и партньорите, с които съм работила, това са онези източници на знания, с които бизнесът те среща покрай вършенето на работата ти и са онези, от които е добре човек да взима с пълни шепи. Имала съм късмета да работя с едни от най-големите марки и производители в индустриите, от които съм била част. Много полезна възможност – да срещнеш ценностите, бизнес моделите им и да ги „преведеш“ на местния език и в рамките на компанията, която представляваш така, че това да донесе успех и за двете страни.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Грешките са пътят към успеха и който мисли, че е добър, защото не е грешил никога, значи не е добър. Тук по-скоро важното е какво се случва, когато сгрешим и посоките са поне две. Едната е да можем да признаем грешката и пред себе си, и пред другите, защото това е точката, в която изграждаме стратегията как да действаме, мобилизираме се. Усилието да се справиш с проблема, който сам си сътворил, винаги е съзидателно. Втората посока е как мениджърът ни реагира. В опита си съм виждала много хора, които не признават, че са сгрешили, защото се страхуват как това ще рефлектира върху тях. Онези истинските лидери, за които говорих по-горе, застават зад хората си и работят с тях в посока решаване на проблемите и минимизиране на последствията.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Бързото кариерно развитие е нож с две остриета и не знам дали да го препоръчам. То, освен изтощително и травматично за психиката, може да е рисковано, защото не стъпва на стабилна основа в бизнес познанията и процесите в компаниите. Добре е всички стъпки да идват навреме и да са обмислени, разбира се когато обстоятелствата го позволяват. Когато при мен са идвали хора с желание за позиция, винаги съм искала да знам аргументите – те имат ли тази вътрешна амбиция, имат ли знанията и качествата за позицията, позицията ли е всъщност важната или свързаното с нея финансово изражение. Вярвам, че нищо, което става много бързо, не е стабилно и дори полезно, защото има цена.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Добре е да изслушваме съветите на родителите си. И все пак винаги с едно на ум, че това са хора, живели в друго време. Един ползотворен диалог е добре дошъл, защото е хубаво усещането да си подкрепен в стъпките, които правиш.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Приятелите са важен фактор - социалният кръг е мястото, на което често търсим одобрение. Имам късметът да съм заобиколена от много хора, някои от които в продължение на дълги години. Хубаво е да имаме социална среда и подкрепа извън офиса, защото създаването на такава само там, дава предпоставка за усложнения или твърде голяма ангажираност към работодателя.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Рецепта, за съжаление, няма и това го прави сложно. Ако мога да дам съвет, той е много да се внимава в комбинирането на лично и професионално, защото има случаи, в които скрити намерения са „облечени“ в много професионални съвети. Хората трябва да се подбират внимателно и повечето пъти времето самò ги отсява.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Това зависи много от структурата на компанията, в която се работи. Има структури, които не предлагат много голямо вертикално развитие, но са срахотни школовки за натрупване на професионални познания и широчина на уменията, което е ключово за младите хора между 20 и 30 години. „Всичко си идва с времето“ е едната максима, вертикалното израстване неминуемо ще дойде, ако човек има уменията и лидерските качества в себе си. Ако обаче компанията не предлага тази възможност, това не бива да спира младите хора по пътя им нагоре. Растежът никога не трябва да е самоцел и да е само заради пари. Той идва с правилния мениджър, ако си работил упорито, ако си смел в решенията, разумен в поемането на отговорност и не на последно място - умееш да мотивираш хора.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Най-ценният съвет, който с годините ми беше даван, е да търгувам честно и да съм уважителна към хората. Моят е с добавка – не забравяйте себе си и дома.
Вижте всички актуални обяви за работа и стаж в WorkTalent.com
