Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Много държа хората да имат честта да станат, да си признаят за грешката.“, споделя Жанет Апостолова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Жанет Апостолова и в момента заемам позицията Регионален мениджър ЧР Операции за Европа и Африка в HCL Technologies. Професионална мъдрост и опит понатрупах основно в ИТ компании, но и в други сектори като телекомуникации и консултантски услуги.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Въпреки напористият си младежки наивитет през студентските години, когато активно кандидатствах за начални позиции, първата ми работа дойде след дипломирането (на 23г, ако трябва да сме конкретни) в ЧР екипа на КейбълТел (впоследствие придобита от А1). Така и не успях по-рано да започна работа и „да се доказвам“. Със сигурност е било за добро😉Още помня колко горда бях с първата си заплата.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Не бих използвала думата „стратегия“, а по-скоро „концепция“. Да знаеш и да осъзнаваш къде си добър, къде не си, каква е цената да бъдеш на една или друга роля и готов ли си да я заплатиш. В началото почти всеки млад човек започва своята кариера, желаейки да достигне Мениджър/ Директор ниво. Но с годините и опитът, осъзнаваш какво наистина изискват тези нива. Аз, например, когато започнах работа исках да стана после Мениджър ЧР. Но кариерният ми път пое по пътеки с регионален нюанс и аз установих, че това е за мен: може и да не е мениджърска роля, но да работя върху по-мащабни проекти, с повече държави, голям размах. Ех, сега съм и мениджър на екипи, но това си ми е поредното лично предизвикателство.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Огромно влияние! В университетът не те научават на голяма част от практическите дейности: например как се приключва трудова книжка (много банално, но аз нямах и представа какво се пише, какви печати се слагат и т,н). Първите ми шефове (определено искам да споделя имената им - Десислава Маркова и Димитър Трифонов) бяха доста търпеливи с мен. Даваха ми ясни и структурирани задачи, имаше навременна обратна връзка и в същото време имаше лека и приятелска атмосфера. Много добра основа положих там!
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
За събития - може би пропуснатите възможности са рефлектирали върху кариерата ми в даден момент. А хората, които са оставили отпечатък, са били мениджърите ми, от които най-много съм се учила. И в добър и в по-отрицателен смисъл.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Много държа хората да имат честта да станат, да си признаят за грешката. Няма нужда от покайване и ръсене на главата с пепел. По-добре да има план за поправка.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Адаптивност, умерена доза поемане на риск, отговорност за действията, самоаналитичност и самокритичност.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
За мен семейството ми са много важен фактор, но само в частта „обективно мнение“ (когато съм била пред дилеми) и „успокоение“ (в случаите, когато съм яхвала метлата и безотговорно съм изкарвала яда и напрежението си у дома). Но моите родители така и не разбраха точно какво работя😊 Съвети ми дават, ако ги потърся и точно заради това съм им много благодарна.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Мисля, че няма еднозначен отговор. Всички знаем, как хората сме „социални животни“. Моите приятелски кръгове са:
- от ученически/ студентски години: с тези хора за работа и кариера не говоря, но общуването ни ми дава честопоглед върху мен самата и моите ръбчета за шлифоване.
- от компаниите, в които съм работила: тези хора бързо ме разбират и понякога именно до тях се допитвам за мнение, за корекция, за помощ. Те са необходимият ми коректив.
Уви, аз лично не съм я открила. Все още ми е непонятна тази материя.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
По хоризонталата: в този период е добре да се придобият повече гледни точки и широк спектър от умения. Пък после, ако човек го влече йерархията, да се развива вертикално. Но вече ще бъде добре подготвен с опит, познания и мрежа от контакти.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Изчистете ума си от предубеждения и предразсъдъци; не отказвайте възможност за яко бачкане - най-вероятно ще е страхотен опит; създавайте и инвестирайте време и усилия в контакти и приятелства - много помагат.
Вижте всички актуални обяви за работа и стаж в WorkTalent.com
