Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Богдан Шахънски
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Ако се събереш с пет неудачници, най-вероятно ти ще си шестия. Ако се събереш с пет милионера, най-вероятно ти ще си шестия.“, споделя Надежда Ванева, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Надежда Ванева и съм управляващ партньор в маркетингова агенция 3CON. Вече 20 г. реализираме успешни комуникационни проекти за компании в различни сфери на бизнеса, институции и неправителствени организации, част сме от независимата комуникационна група Smatrt Point и оперираме на 7 пазара. Кариерният ми път започна през журналистиката, зави към театъра, за да се установи в рекламата и комуникациите. Научните ми интереси са в областта на невербалната комуникация и реториката. Имам щастието да работя с изключителни млади хора в екипа на агенцията, които обичат това, което правят и заедно откриваме, постигаме и изживяваме. Вярвам, че всичко в този живот е постижимо, а ограниченията са само в мислите ни.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Бях на 15г. и започнах работа в общинското радио в Русе като репортер. Познавах редактора на отдел „Култура“ и прекарвах много време в радиото, просто за да съм там, да се чувствам част от цялата магия. Един ден просто казах, че искам да ми възложат работа. И така излязох с диктофона и започнах да правя анкети. Бях изключително горда от първия си хонорар.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Когато аз бях на 17 нямахме стратегии. Никой не ни беше казал, че се правят стратегии за тези неща. По онова време имахме мечти. Но не такива, които са сънищата ни, а мечти, които имаха реални очертания. Днес бихме ги нарекли планове. Но планът ангажира. Докато мечтата е като хвърчило, което следваш. Не те интересува през какво преминаваш, докато я гониш. Падаш, ставаш, мокриш се, но гледаш само нагоре. Стискаш здраво връвта и тичаш… колкото сили имаш. Избирахме кое е онова, което можем да правим добре, което правейки го сме щастливи и просто го правехме. И един ден след много години поглеждаш и виждаш, че всъщност си следвал точно онази мечта. И си я сбъднал. Дори и да не е в същите измерения.
Днес динамиката е друга. Днес всички говорим за стратегии и планове. Синът ми е на 17г. и виждам объркването му, когато е необходимо да ми отговори какъв кариерен път си е избрал, за да можем аз и баща му да направим стратегията.
Стратегията, планът според мен е необходимо да се направи, когато човек е вече много наясно, че е стъпил на пътя, на който иска да се развива и тогава просто да потърси правилните инструменти и да улови възможностите, с които да стигне до целта си. Тя обаче никога не е крайна точка, защото след нея се отваря нов хоризонт.
Аз вярвам, че животът не е изпълнение на бизнес стратегия. А кариерата е онази нишка в него, която ти помага да се чувстваш полезен, реализиран, нужен и стойностен. Без значение от попрището. Затова мисля, че е достатъчно да разбереш в какво си добър, да искаш истински да го правиш и стратегията ще се начертае като магическа карта пред теб.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Изключително голямо. Това е първият ни досег до правилата в работната атмосфера, авторитетите, задълженията, отговорностите, последствията от грешките. Този досег ни показва границите, а те са изключително важни в развитието ни. Разбира се, че има много голямо значение средата, от която идваш и дали семейството ти те е възпитало да уважаваш всички тези граници или ти дало съзнанието на недосегаемост. Но първото работно място – независимо дали е като сервитьор през лятната ваканция или е стаж във фирма в сферата, в която учиш като студент – това дава основа, на която след това надграждаш собствените си възгледи.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
На първо място това са родителите. От тях за първи път виждаш отношение към работа, кариера, работодател, колега…. Не е задължително да е вдъхновяващ и положителен пример. Може да си видял, нещо, което никога не искаш да повтаряш и нещо, което със сигурност искаш да избегнеш в своя кариерен път. След това идва любимият ти учител в училище – той е първият реален пример, който виждаш за човек, който обича работата си и иска да я предаде напред (нали това правят учителите – палят искри в нас).
И след това започва да се нарежда колона от герои, за които си чел, личности, чиито път те е вдъхновил, човек, който познаваш и е мотиватор за теб.
Различни могат да са събитията, които ще оставят отпечатък върху кариерното ти развитие. Може да те вдъхновят, а може и да те накарат рязко да промениш посоката. Това са онези моменти в кои си казваш „Ами ако се проваля?“ и някой ти каже „Ами ако полетиш?“. Това е моментът, в който те похвалят и ти покажат, че се справяш добре. Това е и моментът, в който те критикуват и ти покажат, че не си се справил добре … Моментите, в които някой е повярвал в теб – те оставят най-траен отпечатък, защото ти дават криле, за да полетиш.
Това е и сред основните ни цели в Стажантската програма SWIPE RIGHT, която изключително успешно провеждаме вече за трета поредна година в 3CON. Тази година в програмата участват 12 впечатляващи млади хора, любопитни, амбициозни и наистина искащи да научат тънкостите на различните процеси в рекламата и комуникациите. Гъвкавата програма им позволява да се включват от различни градове в страната, а с ежеседмичните уъркшопи с гост лектори – доказани професионалисти в своята сфера се докосват до изключителен практически опит и знания. С всеки следващ ден доверието, което им гласуваме и обратната връзка, която получават от нас им дават възможност да разкриват все повече от своя потенциал.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Да спреш, да помълчиш и да помислиш. Да се опиташ да бъдеш рационален и да изключиш емоциите. Колкото по-млад си, толкова е по-трудно. Но няма как да се поучиш от грешката си, ако не я разгледаш от всички страни. Да си върнеш ситуацията, да я визуализираш, да изпиташ дори същите емоции и да усетиш горчивия вкус на провала. Да видиш възможностите, които са се откъснали от теб и са литнали като изтървано хвърчило, което никога не можеш да ги стигнеш отново. Тогава нещо в теб се мобилизира. Оглеждаш се, виждаш новите възможности и знаеш, че този път ще внимаваш повече.
Урокът от допуснатите грешки е като тренировка, на която не си могъл да вдигнеш колкото си решил, да пробягаш, колкото си искал, но знаеш, че следващия път ще го направиш по-добре. Ставаш и се упражняваш, докато го постигнеш.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Постоянство. Упоритост. Отдаденост и вяра в себе си.
Но тези качества според мен не ти гарантират бързо кариерно развитие, те ти гарантират успешно развитие. Колко бързо ще е зависи от много фактори, за съжаление не всички са под твой контрол. Но най-важно според мен е след като си разбрал кое е онова, което правиш най-добре и когато го правиш си щастлив – да не спираш. Продължаваш напред и вярваш безприкословно в себе си.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Ролята на семейството е огромна във всеки нюанс на развитието ни. Не съм сигурна обаче, че на всяка цена трябва да следваме съветите на родители си. Историята е пълна със случаи на родители, които искат да сбъднат своите нереализирани мечти чрез децата си. В същото време все по-често се случва родителите да не са тези, които познават най-добре децата си. Разбира се, родителите са хората с повече житейски опит и често са тези, които „постилат“ път на децата си. Не на последно място те би трябвало да са тези, които винаги мислят най-доброто за децата си. И все пак – ако тези съвети се противопоставят на огънчето вътре в теб, на онова, което искаш да правиш и се чувстваш щастлив, когато го правиш, аз мисля, че е важно да следваш своя глас.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите на кариерно развитие?
На съветници, на съратници, на … приятели J. Често са пример, защото желанието да се сравняваме понякога е по-силно от нас. Приятелите всъщност са нашата среда – независимо на каква възраст сме. Тяхната оценка винаги е важна. Тяхното мнение има значение, дори и да не го налагат, дори и ние да се правим, че не го вземаме под внимание. Вечер обаче, когато си легнем прехвърляме на ум техните думи и реакции. Затова е много важно и ние какви сме като приятели и какви съвети даваме. Приятелството е двупосочна пътека.
Вярвам в максимата „Ако се събереш с пет неудачници, най-вероятно ти ще си шестия. Ако се събереш с пет милионера, най-вероятно ти ще си шестия.“ Приятелите са онзи въздушен поток, който определя течението на пътя ти, затова ролята им е изключително определяща.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Рецепти има много, писани от най-различни знайни и незнайни автори. Някой, защото сами са се определили като капацитети, а други, защото опитът наистина ги е превърнал в такива. Няма обаче универсална рецепта, защото всеки от нас е различен. Това, което за Робин Шарма работи, не е задължително, че ще проработи при мен J
Аз например на 25г. със сигурност не съм ставала в 5ч. сутринта, за да си визуализирам успешно деня. Днес го правя. Също така съм имала много ситуации, в които съм работила до сутринта, защото съм била „завладяна“ от работата. Хвърляла съм и ненужни усилия и нерви за неща, които реално не са зависили от мен. Но аз мисля, че това е част от пътя и може би – черта на поколенията. Днес бих казала, че балансът не е в поставянето на ясни граници (защото те са граници и създават усещане за ограничения). Той е в себеусещането за комфорт и спокойствие. В момента, в който усетиш, че това не е твоята вълна, че правиш нещо „защото трябва“, а не защото го искаш – балансът е нарушен. Балансът е в съзнанието, че всичко се подрежда по най-добрия начин за теб, защото ти правиш най-доброто, на което си способен. Балансът е пълнота, пълноценност, синхрон в усещанията, желанията, визиите.
То е като да сложиш подправка „на вкус“ в гозбата и тогава рецептата става страхотна J
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Не може да сложим всички хора между 20 и 35 години в една графа. За някой може да е по-добре да извървят малки стъпки по пътя си (хоризонтално), за да постигнат онази критична точка, след която да са готови да растат в йерархията (вертикално). Други пък може да имат качества, с които да растат в кариерната стълбица и уменията да трупат знания по пътя. Всеки човек е различен. Важното е според мен, ръководителите да могат да направят правилната личностна оценка. Ако сбъркат и „изстрелят“ някой нагоре, само защото имат нужда от такъв човек – могат да го пречупят, същото е и ако оставят някой твърде дълго в рутината на една и съща дейност. Важно е да се усетят спецификите на всяка индивидуалност и да се действа според тях, за да запазиш човека в екипа си. Само така ще извадиш на повърхността силните му страни и целия екип, цялата работа ще пожъне успех. Понякога това може да отнеме време. Понякога е необходимо да се действа бързо.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Не спирайте да мечтаете! „Отказвайки се от мечтите си, човек умира.“ Flashdance
