Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Обикновено шансът да бъдете в точното време, на точното място, в точната компания, в точния сектор е много малък. Така че, просто вършете си работата по най-добрият начин, бъдете любопитни, научавайте нови неща, не отхвърляйте промените, а се адаптирайте към тях и рано или късно ще стигнете, там където трябва да бъдете.“, споделя Христо Христов, поредният ми гост в рубриката.
Кой е той?
Казвам се Христо Христов на 40 г. родом от Добрич. В момента съм мениджър корпоративни комуникации във Fibank. В банката съм вече над 14 години. Започнах като специалист маркетингови проучвания и анализи и в последствие преминах към отдел Корпоративни комуникации. Преди това съм работил в социологическа агенция и най-големия инвестиционен посредник в България. Завършил съм немска езикова гимназия и съм магистър по специалност социология. Това което ми харесва да правя е да интерпретирам данни и анализирам информацията, която те съдържат в себе си.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Първата ми работа бе още в гимназията, лятото след 9-ти клас работих два месеца към горското стопанство в Добрич като това, което правих бе да маркирам дървета, който са болни или изсъхнали и предвидени за санитарно отстраняване. Възнаграждението тогава бе около 80 лв. До началото на моят професионален път съм работил и други лета като продавач в бижутерски магазин и администратор в конна база. Първата ми професионална работа започнах през юли 2004 г. Тогава след бях завършил вече втори курс в университета и отидох на стаж през лятото в една социологическа агенция и в края на стажа ми предложиха да остана на работа като следващите 2 години я съчетавах и с лекциите в университета. Нещо, което не бе толкова трудно имайки предвид, че учих същата специалност и имах възможност да наблюдавам и участвам практически в проекти, за които учихме в същото време теоретично в университета.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Винаги. Ако не знаеш къде отиваш, то винаги ще стигнеш някъде другаде. Ако нямаш стратегия и план какво искаш да постигнеш и правиш ще се носиш по течението на хаоса. В крайна сметка ще се окаже, че си изгубил много време в правене на неща, чиято добавена стойност за теб самият и животът ти е нищожна.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Много голямо. Началото винаги оформя представите за това, което следва. Ако попаднете на място, където просто стоите, не правите нищо и чакате винаги някой друг да ви каже какво да правите или той да го направи, това ще ви бъдат и очакванията за следващите работни места. Разбира се, те трудно ще се препокриват и ще бъдете в постоянно търсене и неудовлетворение. За това е за по-голямо предпочитание точно обратното. Място, на което изискват от вас ви позволява да развиете потенциала си да се научите на дисциплина. Последното ще разберете с времето, че е едно най-важните качества, което не ви е вродено, а можете да научите.
За съжаление в момента това, което виждам като страничен наблюдател е, че младите започвайки своят кариерен път търсят и се стремят именно към места, в които се изисква възможно най-малко от тях и очакванията им са всичко в кариерен план да им се случи бързо и лесно.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
За последните 20 години се случиха много неща и се срещнах с много хора. Трудно мога да конкретизирам определени, но пък мисля, че успях за себе си да науча всички по нещо, което да ми помага и до ден днешен.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
На първо място е да съжаляваме за допуснатата грешка. Тя трябва да те „жегне“ от вътре, да я почувстваш, да си направиш изводите от нейните последствия. Това е нещото, което оставя грешката в съзнанието и ние я запомняме. А като я помним в бъдеще идентифицираме много по-лесно и бързо ситуациите, които биха довели до същата грешка и своевременно реагираме по подходящия начин така че тя да не се повтори. Така се учим от грешките – като осъзнаем цената им.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Очакване, че нещата се случва именно по този бърз начин, защото те не са видели и опознали друг. Това често води до прибързани и самонадеяни действия на работното място. Не добро идентифициране и отчитане на рисковете. В основата на това стои спокойствието, че след като нещата ми се случват бързо, то каквото и да стане ще отида просто някъде другаде и там отново всичко ще се случи бързо.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Не смятам, че трябва задължително да следваме техните съвети, но обезателно трябва да ги чуем и вземем по внимание. Все пак те са живели много по-дълго от нас, видели са много повече неща от нас, работили са много по-дълго от нас и имат много по-голям от нашия опит. Техните съвети са базирани именно на техния личен опит и в не малка степен на времето, в което са били трудово активни. Но дали те са изцяло приложими по този начин днес? Най – вероятно не, но са ценна отправна точка и стъпало, на което да стъпите, за да изградите вашият собствен път. Казано по-образно – няма нужда да откривате сами топлата вода, която те вече са открили, но по какъв начин ще я използвате, за да има най-висока добавена стойност за вас самите, си е ваше решение.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Приятелите винаги имат основна роля и в лични живот и професионалния. За личния живот мисля, че това е ясно за всеки и няма нужда да го разглеждам. В професионален план приятелите по някога стават колеги, колегите стават приятели и всички те ти носят контакти в различни професионални среди. Нещо, което с течение на времето става все по-важно особено за позиции на по-високи нива, на които без препоръка трудно биха ви дали шанс.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Смятам, че има, но за всеки тя може би е различна. В началото на своя професионален път бях изцяло погълнат от работата. Професионалното развитие бе нещо ново, интересно – цял един нов свят и начин на живот, в който се впуснах смело. Личният живот оставаше все повече на заден план. Неусетно обаче нещата така се завъртяха, че работата ми започна да заема почти цялото ежедневие и да излиза често извън рамките на 8-часовия работен ден. Да заема и уикендите и свободното време и това с приятелите и това за мен самия. Напрежението се увеличаваше и в този момент започваш да осъзнаваш, колко е важен личния живот и балансът. Дори и да мързелуваш събота и неделя в леглото, възможността да оставиш съзнанието ти да си почине от решаването на всевъзможни работни казуси, те прави много по-продуктивен и креативен в понеделник. За мен балансът се постига, когато имаш възможността да си направиш ясно граници между двете. Да си наясно в колко часа приключва работният ден, кога са почивните дни и разбира се средата и хората около теб да го приемат по същия начин. Така спокойно можеш да оставиш работата в офиса след като затвориш вратата и да не я носиш у дома. И познайте – на следващият ден като отворите вратата, тя ще си бъде там където сте я оставили. Няма да е избягала. Много често това няма как да го откриеш в по-малките компании, когато динамиката на работните процеси е много по-висока, а хората които да ги свършат малко на брой.
Още по-голяма е тежестта, когато имаш семейство и не малко други задачи свързани с него, които да решаваш. Това може би е и причината да не съм особено голям привърженик на все по-широко застъпения хоум-офис. За някои той може би е по-ефективен при необходимост за съсредоточаване и тиха среда, но за мен с него пренасяш работата в дома си и личния живот в работата. Нещо, което в крайна сметка завършва с ощетяване и на двете, защото няма как съзнанието ти да бъде на две места едновременно.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
В тези години от трудовия си живот човек се предполага, че е приключил своето висше образование и трябва да започне да прилага практически получените знания. Ето защо, в този контекст на мисли смятам, че най-добре в този момент е хоризонталното развитие, за да можем да натрупаме опит, практически познания и умения. Без тях вертикалното развитие винаги ще куца и ще срещате спънки, защото няма как да управлявате процес, който не познавате в детайли. Няма как да разпределяте правилно работни задачи, ако сами не сте наясно какви знания и умения се изискват за тяхното изпълнение, за да определите най-подходящият от екипа човек, който да се заеме с тях.
Всичко това обаче е доста трудно постижимо днес, защото новите поколения са все по-нетърпеливи и фокусирани върху крайната цел, а не върху пътят до нея.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Не очаквайте успехът да дойде бързо. Има сектори, които се развиват много динамично и успехът в кариерен план в тях се случва бързо. Виждал съм и хора, които поради добро стечение на обстоятелствата бързо изкачват няколко нива в кариерната стълбица. Но бъдете на ясно, че това не важи за всички. Обикновено шансът да бъдете в точното време, на точното място, в точната компания, в точния сектор е много малък. Така че просто вършете си работата по най-добрият начин, бъдете любопитни, научавайте нови неща, не отхвърляйте промените, а се адаптирайте към тях и рано или късно ще стигнете, там където трябва да бъдете.
Чисто професионално мога да дам следният съвет, който аз спазвам от самото начало на професионалния си път. По стечение на обстоятелствата той ми бе даден още докато бях на стаж и разсъждавах как да интерпретирам данни от проведено проучване. Тогава един колега ми каза – „Напиши каквото искаш, но не забравяй, че твоето име стои отдолу.“ Може да се интерпретира и прилага във всичко.
