449

Трупането на експертиза и знания е ключово, без значение на каква възраст сме

Автор: Бисер Кунчев

Снимка: Личен архив

Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.

Нека работим с отдаденост и визия, мислейки за пътя и крайната полезна цел, а не за карирерната си цел. Тази отдаденост ще се отблагодари.“, споделя Ралица Балабанова, поредният ми гост в рубриката.

 

Коя е тя?

Здравейте, за съм Ралица Балабанова - човек, родител, партньор, приятел и експерт и консултант в областта на човешките ресурси. Работила съм в списание Програмата, Интеруут България, Тек Експъртс, Аккодис България, CDS HPE. В момента съм HR Директор в Commetric, където предлагаме решения в областта на медийните проучвания, с помощта на автоматизация и т. нар. machine learning. Commetric е английска компания и е на пазара от 2005 г. Работим с кленти от цял свят в сфери като фармацията, банкиране, производство на храни и др.y

На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?

Първата ми работа беше през лятната ваканция, когато бях на 12 години. Учех се да точа банички в една баничарница зад хотел Плиска в София. Тогава получих и първата си заплата. Много ми хареся идеята за самостоятелност и полезност, ето защо започнах да работя всяко лято.

Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?

В общ план, да, според мен е хубаво да имаме идея и стратегия как искаме да се развиваме кариерно. Но, следващата ни роля, не бива да бъде самоцел. Не бива да се работи само заради кариерното израстване. То трябва да работи за нас. Добре е до по-високата позиция да се достига по натурален начин, усвоявайки всички нужни умения и знания. Много често експертните и лидерски роли се формират около човека, според неговото представяне - за да бъде развиван той.

Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?

Първото работно място би могло да допринесе за изработване на работни навици и етика. Зависи къде работим, разбира се. Със сигурност първата работа ни учи да идваме навреме на работа, да следваме дадени процедури, да се уповаваме на хората от екипа си, да си помагаме, да обменяме опит.

Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?

Мисля, че не е имало конкретни събития, които да са имали голямо влияние върху мен, но със сигурност е имало много хора, които са ми оказали въздействие. Добрите и лошите примери, които съм имала, със сигурност са повлияли силно моето формиране като професионалист.

Смятам, че съм научила много от различните хора, които съм срещнала в кариерата си. Учила съм се много от своите мениджъри, и от колегите си. От лидерите които са ме вдъхновявали, научих много за това как трябва да се държи и да мисли един лидер. Научих се да мисля стратегически и да гледам цялостната картина, да планирам напред, да уважвам хората около себе си. Много съм си взела и от експертите в HR и Payroll, с които съм работила. От тях съм усвоила комплексна трудовно правна материя и страхотни умения за справяне в най-трудните ситуации. Бих казала, че много добър пример съм получила и от колегите в екипите си. Работила съм с отлични експерти, лидери и специалисти, с които винаги сме действали като екип. В много ситуации съм се осланяла на експертната оценка на моите колеги, тъй като съм им имала безгранично доверие. Аз израствам чрез всичко, научено от хората с които съм обкръжена.

Виждала съм и не толкова добри примери, но не съжалявам. Те са ме научили кои са поведенията, които не бива да възприемам и демонстрирам.

Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?

Правилната реакция е, разбира се, да си признаем, че сме допуснали грешка – първо пред себе си, после пред тези които са засегнати от тази грешка. Когато друг е допуснал грешка, както и когато грешката е моя, обикновено инициирам дискусия да обсъдим научените уроци и как да не допускаме същата грешка в бъдеще. Обикновено ползвам Feed forward техниката за даване на обратна връзка и справяне с проблемите – не съдим за вече допуснатите грешки, а гледаме заедно към бъдещето.

Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?

Едното качество е именно това - учат се от грешките си. Останалите качества, нужни за бързо кариерно развитие са много: инициативност, поемане на рискове, вземане на ефективни решения под стрес, желание и мотивация за работа, демонстриране на ангажираност, както и това да можем „да продадем себе си“.  

Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?

Семейството би могло да има основополгаща роля за кариерното ни развитие. И в някои случаи, се случва точно така. Децата наследяват професията на родителите си и се учат от тях. В други случаи, семейството насочва и съветва детето, реално то е първият му кариерен консултант. Семейството обикновено има думата при избор на основно образование, от където в действителност би трябвало да започва кариерното ориентиране на децата. Учителите също биха могли да изиграят роля в ориентацията към кариера. Изобщо участие в кариерното ни развитие биха могли да имат всички хора, които са пример за нас и ни вдъхновяват по някакъв начин.

А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?

Възможно е и приятелите да играят роля в нашето професионално формиране. Понякога записваме дадено обучение, или специалност, само защото някой наш приятел учи същото. Случва се и приятел да ни препоръча за дадена работа и по този начин да изиграе роля в нашето кариерно развитие.

Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?

Рецепта за баланс мисля, че няма. Но, това което е сигурно, е че с годините, с времето човек изгражда своите граници и работни навици. Балансът реално погледнато си зависи само и единствено от нас самите.

Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?

Когато бях на 25 години, сигурно щях да отговоря – вертикално. Сега съм на мнение, че е добре човек да се развива хоризонтално, да стъпи в обувките на всяка една роля в професията си, да натрупа знания и опит. Това е т. нар. развитие като дженералист или тесен специалист в дадена област. Според мен трупането на експертиза и знания е ключово, без значение на каква възраст сме.   

Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?

Нека работим с отдаденост и визия, мислейки за пътя и крайната полезна цел, а не за карирерната си цел. Тази отдаденост ще се отблагодари. Старанието, непрекъснатото учене и постоянството винаги дават резултат, макар и бавно и понякога с връщания назад. Просто дерзайте! Както казва рибката Дори от филма „Търсенето на Немо“ – „Просто плувай“.