Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Истинският успех и талант трябва да се разпознават и насърчават на време.“, споделя Мартин Димитров, поредният ми гост в рубриката.
Кой е той?
Казвам се Мартин Димитров, основател на WealthLock, хибридна бизнес консултанска фирма, фокусирана в имплементирането на иновативни оперативни методологии и прогнозиращи стратегически Cloud платформи с цел устойчиво развитие от Start-up до Fortune500 компании. Също така, съм Регионален Изпълнителен Директор за Източна Европа и Швейцария в BlackStone Group Dubai холдинг, с обща визия и мисия в изграждането на иновативни решения в инфраструктура и стратегическото инвестиране. Съзнателните ми години на обучение и запознаване с обширния корпоративен свят започнаха в Англия, последвани от завършена двойна Магистратура в Монако. Надявам се, с продължителна упоритост и доза късмет, тази година да започна официално и Докторската ми степен по Бизнес и Икономика в Цюрих. В оглед на всичко това, всячески отделям време за продължителното си всестранно развитие, с което да допринасям развитие на млади таланти в България и други Европейски държави, включително глобални визионери, в техните предприемачески начинания, което ми доставя неописуемо удоволствие.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
В интерес на истината, започнах от доста ранна възраст да се интересувам от инвестиционния и предприемачески свят. Още в ученическите ми години се вълнувах от акции (макар да не ги разбирах изцяло, а банкерите ме гледаха доста учудено), финансови анализи, фондове, стратегии и други. Изключвайки сезонните работни места и един малък училищен бизнес, първата ми позиция бе като Продуктов Консултант в Дигитална Маркетинг Агенция. Истински първи „сблъсък“ - изтиска всяка капка от мен, но това позволи разширяването на погледа ми над икономическите сектори и как си взаимодействат един с друг като струни. Това подпомогна инвестиционната ми дейност, която в последствие вложих изцяло в обучението си. В ретроспективна гледна точка, така създадох собствена мантра - Истинският успех и талант трябва да се разпознават и насърчават на време, и о време, защото всеки един от нас допринася с нещо уникално.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
От досегашния ми опит, смея да твърдя, че тук няма правилен отговор и прецизна формула не съществува. Всеки човек е уникален, и вярвам в това, че една стратегия може да бъде реализирана, ако винаги мислиш във времето и си креативно адаптивен, приемайки съществуването на неизвестна доза неконтролируем хаос, балансирайки със себеопознаване и поглеждайки на това като възможност за нови „инвестиции“ в знания и опит. Истински безценни активи и най-силните „инструменти“ за адекватни и умерени действия в повечето ситуации!
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Поглеждайки назад с усмивка (защото не винаги имаше такива) над многото спомени, мога да конкретизирам следното: постоянната динамичност, в която тогава се впуснах с неуморим ентусиазъм (макар доста често без насоки и чисто на усет), повиши толерантността ми към риска и стреса, изправяйки ме срещу себе си, за да рефинирам дисциплината си към подобрение на способността ми за отличаване и прогнозиране на непредвидими фактори, навлизайки смело в изучаването на концепцията за време, продължавайки в предприемането на прецизни, етично правилни критични решения.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Конкретно в първоначалните стъпки прогрес на професионалното ми развитие дълбоко признание дължа към моят тогавашен Ментор.
В един от последните ни разговори го попитах - какво е истинското значение на
„удовлетворение“? Той ми отговори: - „Придобивайки знания и опит, стреми се да рефинираш стойността“. Многозначно – типично за него – но в продължение на години (и до ден днешен) го тълкувам и прилагам към съответната ситуация с позитивност и реалистичност. Стремежът ми е така да постигам максимална дългосрочна стойност за тези, които са поискали мои съвети и насоки.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Емоционална стабилност, възстановяване на вътрешния мир, способността да елиминираш вътрешното си его в момент на конфликт, за да не командва мислите и действията ти. Обединени в баланс пораждат компонент, все така ключов и често решаващ фактор за градивни постижения.
Въпреки, че всяка ситуация може да е различна, самоконтролът и обективният анализ са предпоставка за постигане на полезни изводи.
В този ред на мисли, едно от изказванията на Робърт Фрип ми е фаворит – „There are no mistakes, save one: the failure to learn from a mistake“. И тук ще посмея да добавя – градивната комуникация, трябва да присъства с цел търсейки винаги решение, а не надмощие. Така се презервират отношения, и същевременно отключва и нужната промяна, за която така се бленува – а тя е абсолютна константа в живота ни.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Визирайки лидерите, с които през годините живота ме срещна в професионална среда, често срещано се разпознаваха качества, породени от прецизно смесване на стоицизъм, ницшезизъм и други дългогодишни изпитани техники от древноазиатските философи, владетели и прочие.
С оглед на този опит и възможността за чести наблюдения по време на нашите дълготрайни сътрудничества (от които уроците са многобройни), откроява се качеството на безрезервна толерантност, уважение и пълно съзнателно присъствие в разговор със събеседника. Въпреки ситуациите, излъчваха стриктно придържане към вътрешния им морален компас, непоклатими принципи и ефикасни комуникативни способности. Усърдието, което полагаха към постигане на печеливши сценарии за всички страни, до колкото позволяваха обстоятелствата, придаваше тази непринудена харизма.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Почти неизбежно е семейството и родителските съвети да допринасят известна тежест при предприемането на първите кариерни стъпки, или поне движеща сила на задаване на такива. Моят поглед е сведен до това дали предпочиташ да мислиш и после да действаш, или обратното – и отново, колкото е възможно, калкулирайки дали си струва времевата инвестиция.
В допълнение на гореспоменатото, считам, че ролята на семейството и родителите след първите две години натрупан професионален опит следва постепенно да се ограничава, за да се създаде една здравословна среда за експериментиране (с разумност, разбира се) и подкрепа в посока разширяване на нови аналитични способности и отсяване на ефективни процеси в личното развитие. Комбинирайки го с интервали на ретроспекция, задавайки конкретни въпроси, често води до желания моментум за успешни промени.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите на нашето кариерно развитие?
Считам, че ако ролята на приятелите и тази на семейството бъдат в близост равностойни, то това е истинска рядкост и трябва да се пази. Винаги.
Разпознавайки потенциала за влияние, който те могат да допринесът, е редно да се внимава в какви моменти на кариерното развитие се търси техен съвет. Причината, поради която заявявам това е, че има голяма вероятност техният съвет да не е безпристрастен и всъщност да замъгли способността ни да се насочим към правилното действие / решение – а вярвам, че правилното и трудното решение често са едно и също.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Рецепта категорично считам, че не съществува.
Нуждата от ясни граници обаче – заставам зад това, че играят главна роля в успеха и здравите отношения (в каквито и да е аспекти), които трябва да се внедрят още в подрастващите години на един човек.
Следователно, полагайки постоянни усилия в това да се създаде и защитава същинския морален компас, независимо от предизвикателствата или външните опити за подронване на интегритет, е от съществено значение за утвърждаването на добросъвестен характер.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е предпочитано във възрастта от 20 до 35 години?
Категоричната ми позиция по този въпрос е, че високата добавена стойност тук се придобива с цикличност и смесване на двата вида кариерно развитие.
Визирайки моят опит от предишните ми и настоящи професионални сфери, и вземайки в предвид често срещани експертни статии, организационни и културни проблеми в корпоративните структури, показатели от социо-икономически изследвания, геополитически и независими проучвания, секторни статистики и лично наблюдавайки динамиката на технологичния напредък, считам за неправилно да се следва само един спектър на развитие.
Един явен пример за негативен „падащо домино“ ефект, който се проявява от подобно ограничение е, че младите таланти все по-често остават пренебрегнати и съответно не се изгражда култура на лоялност на ниво екип и визия за развитие в дадената сфера или компания. Следователно, това поражда редица финансови и нефинансови проблеми за лидерите, които поради други оперативни фактори, често остават неразрешени.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Връщайки се отново на предишния ми отговор, един от най-ценните съвети, дадени на мен от ментора ми преди години, беше: „Придобивайки знания и опит, стреми се да рефинираш стойността.“
Междувременно, това, което аз бих предал като съвет е: „Времето става твой приятел, в момента, в който погледнеш вътре в себе си и предадеш повече от себе си, напред.“
